Любомир Ганев е един от най-успелите спортисти в историята на България. А след края на кариерата си се превърна и в пример за правене на бизнес. Заради шестте златни медала на Пловдивския панаир го нарекоха Царя на метана. Темата в момента е повече от актуална и именно Ганев е човекът, който може да отговори на много актуални въпроси. Освен това най-голямата ни волейболна легенда оглави федерацията в най-тежкото време на кризи - здравна и икономическа. Ганев даде интервю за "Труд".
- Освен с успешния бизнес явно добре се справяте и като президент на федерацията по волейбол. Почти всеки ден в новините чуваме как някой българин е станал шампион. Събужда ли се най-успешният ни спорт?
- Започнах моя мандат на 13 март, апропо петък, 2020 година - денят, в който започна пандемията у нас и всичко затвори. Трудности - колкото искате. Но никога не съм се оплаквал, а напротив - казах, че искаме волейболът да стане атрактивен продукт. И се получава. Трябва всички да са доволни - партньори, състезатели, треньори, фенове. Винаги съм бил за това. Сега през лятото за две седмици София ще е волейбол. В зала "Арена Армеец" сме домакини на два турнира от Лигата на нациите - за мъже и жени. Всички погледи ще са приковани към едни от най-добрите волейболисти в света. Вече има интерес от фенове, които искат да са в залата и да са част от шоуто. Но това е само "фасадата" на работата ни. Всекидневно имам срещи с партньори, колеги от управителния съвет и обсъждаме как да го направим по-добре. Разбира се, че всички сме радостни от успехите на нашите състезатели в чужбина. Вярвам, че е дошъл моментът да имаме два страхотни отбора - при мъжете и жените. Очакват ни Лига на нациите, световни първенства. Надявам се, да се говори много за българския волейбол. Наясно сме - само с победи ще върнем запалянковците в залата. Всеизвестно е, че българският фен обича победителите. И ние трябва да сме такива.
- Помага ли държавата?
- На първо място трябва да си помогнем ние! Така трябва да мислим всички спортни хора. Не може да седиш и да чакаш някой да ти даде. Държавата помага според възможностите си и не можем да се оплачем. Но ако ние не си свършим нашата работа, провалът е сигурен.
- Има ли задължения федерацията?
- Вярно е, че когато станах президент, имаше. Сега вече всичко сме изчистили. Бях си го поставил като мисия и това бе част от платформата ми при кандидатурата. Радвам се, че вече няма никакво разделение в отношението между мъжки и женски национален отбор. Дават се и много средства за подрастващите. И в последните два месеца три наши младежки тима се класираха за европейски първенства. При това повече от убедително! Миналата година отборът на Мартин Стоев до 20 години стана втори в света! Ето така се гради имидж и уважение. Децата са капиталът ни и трябва да не изпуснем нито един обещаващ тийнейджър. Затова и създадохме програма благодарение на треньорската комисия, която направи кастинг из цялата страна. Българите обичат волейбола, който е най-успешния отборен спорт на страната. Децата гледат своите кумири и играят с мечтата и те да облекат някога националната фланелка. И всеки, който заслужава, ще получи внимание.
- Имахте идея да приемем домакинството на суперфиналите в Шампионската лига при мъжете и жените и да ги съчетаете с тържествата по случай 100 години организиран волейбол в България. Дори имаше среща в Президентството по темата. Как се развиха събитията?
- Да, така е. Българската федерация по волейбол получи пълната подкрепа от президента за осъществяването на тази възможност да бъдем кандидати. За съжаление икономическата ситуация в България и факта, че тогава още нямаше и правителство, ни принуди да стопираме проекта. Осъзнахме, че да се изразходва такава голяма сума пари, над 1 милион евро, не беше оправдано. Независимо че те щяха да си струват абсолютно всяка изхарчена стотинка, защото по предварителни изчисления, които бяхме направили, над 5 милиона лева щяха да бъдат директните приходи за българската хазна. От фенове, които щяха да посетят мачовете, щяха да спят в хотелите, щяха да разглеждат забележителностите в София... При всички положения ще честваме 100-годишнината на волейбола в България, но няма да бъде с това събитие. Таксата само за организирането беше 1 милион евро. Искам само да кажа, че още поне няколкостотин хиляди лева, може би 500 хиляди, щяха да отидат по организация, наем на зала, хотелско настаняване на отборите, официалните лица и т.н. Тези финали на Шампионска лига ще бъдат в Словения, в Любляна. Билетите започват от 20 евро, а най-скъпите стигат до 150 евро.
Волейболно шоу в София - супер предложения за феновете за Лигата на нациите!
Билетите са в продажба!
- Получихте приз за цялостен принос към волейбола в Солун. Видяхме как в Гърция не са ви забравили, а за Италия да не говорим. Какви са целите ви в бъдеще?
- Когато влязох в залата на "Арис", спомените нахлуха в главата ми. Искаше ми се да скоча, да забия, да вдигна публиката на крак... Е, мечти... Тази глава от живота ми е минало и гледам в бъдещето. Искам да помогна на любимия ми спорт. Отношенията ми с всички ръководители са прекрасни. Член съм на борда на Европейската конфедерация CEV и там има също много работа. Често получавам наряди за различни турнири, на които съм супервайзор. В непрекъснат контакт съм и с Ари Граса, президента на световната волейболна централа.
- Ще се издигате ли още в йерархията?
- Толкова високо съм бил през годините, че далеч не ламтя за постове. Важното е да се развива волейболът. В първата част на интервюто говорихме за бизнеса, който също отнема много време от ежедневието. Искам да съм близо и до любимите хора в семейството ми. Нито президентския пост във федерацията ми е бил самоцел, нито в международните организации. Готов съм да гледам "Света от високо", както се казва моята биографична книга. И знам, че най-важният ми капитал са хората, с които работя. Те ми дават сили, кураж и желание да продължавам напред.
- Твърди се, че имате повече медали от Пловдивския панаир, отколкото спортни отличия. Така ли е?
- Така е, вече имам шест златни медала от Пловдивския панаир и много други награди по разни участия. Но знаете ли кое е най-интересното? Първо, че всеки път, когато ми дават медал за бизнеса, като излизам, си пожелавам и се надявам един ден за мен да говорят като за бизнесмена Любо Ганев, а не като за волейболиста Любо Ганев. Но все ми се струва, че това много трудно ще стане. Но пък по-интересното е друго, че медалите от бизнеса ми стоят в офиса, сложени в една витрина, докато отличията от спорта даже не ги знам къде са. Аз гледам само напред! Обичам да си поставям цели, обичам да ги постигам. Но веднага след това си поставям нова, по-висока и се стремя да я постигна.
