Рядко се случва чуждестранен треньор да получи толкова симпатии, колкото Камило Плачи. Италианецът се превърна в любимец на доста волейболни фенове след олимпийските игри. Той работи от 4 г. с националите, но едва сега излезе на преден план, макар и като помощник на Найден Найденов. Тактикът с прошарената коса допринесе значително за силното ни представяне в Лондон. Във фейсбук пък се правят компилации с най-запомнящите се фрази на италианеца по време на почивките.
След паметните победи Камило си поиска български паспорт от президента Росен Плевнелиев, който обеща да удовлетвори молбата му.

Плачи (с ударение на последната гласна - б.а.) е роден в Специя, градче с около 5000 жители в Южна Италия. Едва 11-годишен губи баща си при трудов инцидент и майка му го изпраща в колеж. Там се запознава със свещеника дон Тонино Бело, който бил изключително запален по волейбола. Той научава Камило и много други момчета да играят на мрежата. Впоследствие Бело става владика и добива голяма популярност покрай благотворителни дейности в помощ на бедните и болните.
Покрай свещеника Плачи се влюбва във волейбола и започва да тренира сериозно. След завършването на колежа играе като краен нападател в отбор от "Б" група и крои планове да продължи в професионалния спорт.

На 18 г. обаче претърпява катастрофа с мотоциклет и получава тежко счупване на крака. Инцидентът слага край на състезателната му кариера, а травмата го измъчва до ден днешен и той периодично прави процедури. Заради възпаление Камило постъпи в "Пирогов" преди последния ни мач от втората олимпийска квалификация в София.
Възпитаникът на дон Тонино Бело записва треньорски курс и след това поема отбор от Специя. През 1985 г. го забелязва известният аржентински треньор Енрике Еделщайн и го кани за асистент в Удженто. Основен състезател в отбора е легендата ни Митко Тодоров, за когото Плачи казва, че е голям шампион. Тимът триумфира във втора дивизия, а на следващата година в А-1 губи на полуфиналите от Модена, начело на който е друг аржентинец - Хулио Веласко. От Удженто започва същинската треньорска кариера на Камило. В две поредни години е старши треньор на"Калимера, а след това минава през различни италиански отбори и работи с всякакви възрастови групи.

През 2004 г. поема юношите на Тренто и след този сезон започват и най-силните му години. Силвано Пранди го кани за свой помощник в Кунео и двамата работят общо 7 г., включително в Модена и нашия национален отбор. През 2007 г. става помощник на Владимир Алекно в състава на Русия, а "сборная" стига до бронз на олимпиадата в Пекин.
През последните 4 г. работи неизменно за нашия национален отбор, като беше главен асистент на Пранди, Радостин Стойчев и Найден Найденов.

Камило приема спокойно въпроса защо рядко работи като първи треньор. Отговорът му изглежда напълно логичен: "Просто са ме канили големи треньори и за мен е било чест да работя с тях. Когато такива специалисти те оценяват като най-добрия в тази роля, значи си показал качества", убеден е Плачи. Има и нещо друго, което със сигурност са имали предвид колегите му. Той е лоялен и за разлика от много други в неговата роля не дебне момента да заеме мястото им.

Много хора не разбират защо е отказал офертата на Алекно да се върне в националния на Русия. Това щеше да му донесе повече пари и най-вероятно златен медал от олимпиадата. Камило обаче не съжалява, напротив - нашето представяне на игрите, доказало правотата на избора му.

"Истината е, че се чувствам много свързан с вашия отбор и България въобще. Има много общо между вас и хората от Южна Италия, където съм израстал. Аз съм човек, който вярва в личните отношения и винаги слушам сърцето си. А то ми каза България", отсича тактикът.

Камило е щастлив, че има подкрепата на семейството си, което е ощетено от постоянните му отсъствия. Със съпругата си Лина се запознава, когато е на 19, а 5 г. по-късно се женят. Имат две деца - Луиджи (28 г.) и Роберта (18).

"Лина пое цялата тежест около отглеждането и възпитаването на децата. Никога не е роптаела срещу работата ми, въпреки че през последните пет години не съм почивал повече от един ден заради ангажиментите ми към клубен и национален отбор. Затова и много се зарадвах, когато тримата ме посрещнаха на летището след връщането от олимпиадата", признава треньорът.

Синът му Луиджи е в спецчастите на Италия и е участвал в много военни мисии,
включително и в Афганистан.

Камило признава, че не е очаквал синът му да поеме по този път, но уважава решението му. През последните две години обаче треньорът е постоянно под напрежение заради работата на Луиджи. 28-годишният военен изкарва 11 месеца в Афганистан, където загиват много негови колеги. Мачът между България и Германия на световното в Италия се оказва особено тежък за Плачи. Преди началото на срещата в Модена дикторът в залата обявява едноминутно мълчание в памет на четирима войници, убити в Афганистан. Имената на момчетата не са обявени и треньорът ни започва да си мисли най-лошото. След мача се свързва с министъра на външните работи, но той не успява да му даде информация. Чак на следващия ден разбира, че синът му не е сред жертвите. Дъщерята на Камило играе волейбол в отбор от трета италианска дивизия и всяка година идва в България. Тя вече знае доста български думи и се надява баща й да продължи ангажимента си с нашия отбор.