Константин Митев минава за един от най-големите таланти в българския волейбол. Макар че е само на 25 години, вече има много опит. Носил е екипите на Славия, Марек, Левски, Пирин.

Но като че ли все нещо не стигаше, за да покаже огромните си възможности. До този сезон когато подсили Арда. „Дал съм му пълна свобода, защото знам, че има много потенциал", простичко обяснява тайната за впечатляващите изяви на играча си треньора на Арда Иван Халачев.

„От 7 години не сме имали толкова силен разпределител, което не ни е позволявало да покажем пълния си потенциал", признава един от най-опитните играчи на тима Николай Колев.

Самият Константин Митев не скрива, че и той самият е изненадан от представянето на състава. „Всеки знае, че сме седем души, има момчета, които за първа година играят като основни състезатели. Горд съм с момчетата", обяснява Коцето. Резултатите обаче идват, защото в и около отбора цари спокойствие. „Нямаме поставени конкретни цели - да станем задължително първи, втори, да влезем в четворката. Играем мач за мач, играем със сърце и побеждаваме".

Разпределителят е критичен към своите изяви. „В началото на турнира "Атаро Клима" играх много по-добре. В последните два мача само сервисът ми влизаше, разпределянето се получаваше от време на време, може би и напрежението вече си каза думата",обяснява той.

„Определено беше много добро това участие на турнира. Обиграхме се. За нас бе важно да започнем с победи в началото, да понатрупаме самочувствие. Все пак извън Кърджали ни възприемат като провинциален отбор и винаги ни е по-трудно. Затова свършеното в тези срещи е добро и аз съм доволен", убеден е самият Митев след края на участието в „Атаро Клима".

Разпределителят и съотборниците му останаха втори след като в своеобразния финал отстъпиха с 1:3 на ЦСКА снощи. „Загубата горчи страшно много. Имахме своите възможности, но не се получи. Имаше и умора в част от момчетата. А и предишния ден Левски играха много добре срещу нас. Намериха ни с добър сервис, блокадата им също работеше", прави бърза преценка на последните два мача на тима си волейболистът.

Разпределителят се озова в Арда изненадващо, след като изигра няколко приятелски срещи с екипа на Пирин Разлог. От родния му клуб го взеха след като гласеният за титуляр Ивайло Илиев получи контузия. „Решение на ръководството на Пирин бе да се приеме офертата на Арда. Но пък така е по-добре. Момчетата ме уважават, аз ги уважавам. Условията, които ми предложиха са хубави. Освен това съм си в къщи при майка ми и при баща ми".

Работата с Иван Халачев също е предпоставка за отличното му представяне до момента. „Говорим си по време на мач, от време на време се караме, но в рамките на нормалното. Не ми прави на инат или аз на него. Уважавам го и за него важи същото", разказва Митев.

Отличните му изяви биха могли да му осигурят нова повиквателна и за националния отбор след като той веднъж вече бе част от разширения състав, но като състезател на Левски Сиконко. „Няма човек, който да не мисли за националния отбор. Но в момента аз съм част от този по плажен волейбол. Това ми дава допълнително спокойствие. Освен това, за да влезеш в националния отбор трябва да имаш сериозна подкрепа, мениджъри, нещо което при мен го няма. Затова не ми е фикс идея непременно да съм в състава".

През това лято в тандем с Мирослав Градинаров Коцето стана републикански и балкански шампион по плажен волейбол. „Това много ми помага. Така през лятото когато отборите в зала спират тренировки аз на практика продължавам да играя. Доставя ми невероятно голямо удоволствие. Освен това сме непрекъснато заедно с момчетата от Арда и това сега ни помага. И явно има и резултати", с усмивка признава плеймейкърът. Не скрива, че е обмислял варианта да се занимава само с плажен волейбол. „Има време, ще видим. Все пак съм само на 25 години. Засега се справям с това да играя през лятото на плажа, а през зимата в зала. Освен това трупам опит по този начин".

Макар че остана недооценен в предишните си отбори Митев излиза спокоен срещу тях. „Играл съм в половин България, място за сантименти няма. Дори бих казал, че това ми дава известно предимство, защото ги познавам по-добре и можем да намерим тактика, с която да им се противопоставим", признава волейболистът.

„В Левски по това време беше и Андрей Жеков и не получавах много шансове да играя. След това дойде Мартин Стоев, който е добър треньор, но не ме хареса. Аз се представих добре, но явно не му допаднах и затова отидох в Пирин. Там обаче сезонът не беше добър", връща се към предишните си изяви у нас Митев. И добавя, че може би тогава е бил и твърде млад и това, особено за неговия пост също дава отражение.

В последния сезон той носеше екипа на турския Токат Плевне. Съотборник му бе националът Мирослав Градинаров, с който направиха и успешен тандем в бийчволея този сезон.

„Исках да видя какво е навън, как е. И ако имах възможност да си остана в България и да получавам тези пари, които получаваме в чужбина никога не бих излязъл. Мечтая да играя в Европа, но ще видим дали ще стане. Що се отнася до Турция няма кой знае какво да се отбележи. Тръгнахме добре, но попаднахме на невероятно глупав треньор.

В началото се подготвяхме страшно много, седем кръга бяхме на второ място. След това реши, че подготовката ни е много, започнахме да тренираме по един път на ден. Класирахме се за полуфинал на купата, но той реши изобщо да не пътуваме за тези двубои, за да се пазим за първенството. Там обаче работата си я бяхме свършили, защото целта беше да влезем в осмицата. Ние по това време вече бяхме там.

Започна да се отнася лошо към мен и Миро, не ни даваха заплатите, дори и сега ни дължат по една такава", разказва за престоя си в Арома лигата Константин Митев. През лятото към него имаше интерес от Иран, заговори се за такъв и от Сислей Тревизо, но в крайна сметка Митев остана в България. „В момента съм играч на Арда", приключва плеймейкърът.