Камило Плачи: Българите обичат знамето си

Националния селекционер Камило Плачи се превърна в един от най-обичаните хора във волейболния свят у нас. "Треньор на народа", както го нарече ректорът на НСА доц. д-р Пенчо Гешев преди време.  След мач на България - без значение дали спечелен или загубен - италианецът е мигновено заобиколен от десетки фенове и фенки, които желаят снимка и автограф от него. Мистър Плачи разказа интересни неща за живота си в предаването на БНТ 2 "България днес".

- Синьор Плачи, как започна всичко?
- Дойдох в България по покана на Силвано Пранди. Станах му асистент, когато той пое националния отбор. Ние бяхме работили заедно в отборите от Кунео и Модена, така че се познавахме отлично. Така започна всичко и вече пет години съм в тази прекрасна страна - България.

- Какво знаехте за страната ни тогава?
- Знаех доста, защото съм играл, тренирал и работил с много българи. Те ми разказваха за волейбола в България, за политката, за обстановката като цяло. Бях тук през 1984 и 1985 година. Тогава разговарях с Митко Тодоров - голям капитан на националния отбор. След това имах честта да го тренирам. Хора като Димитър Златанов и Димитър Каров са допринесли много за развитието на волейбола като цяло.

- Какво беше първото ви впечатление, когато слязохте от самолета за първи път в България?
- Ами... направиха ми митническата проверка и когато си отворих сака, вътре полицаите се натъкнаха на течност за чистачки и джанти. Мой приятел ме бе помолил да му ги донеса от Италия, тъй като тук трудно се намират. Представете си реакцията на хората, когато видяха какво има вътре!

- Демонстрирате голяма привързаност към страната ни. Как успя да ви спечели тя?
- Трудно е да се обясни точно. Първо хората са много гостоприемни, точно като у дома - в южна италия. Освен това българите са и националисти в добрия смисъл на думата - обичат родината си, привързани са към знамето си, обичат традиционната музика, фолклора, да са сред приятели. Културата на повечето шофьори също прави впечатление, не чувам клаксони, а на пешеходните пътеки обикновено се спира веднага, щом човек стъпи на тях. Освен това таксиметровите шофьори имат специално отношение към мен. Веднага щом се кача в някое такси ме разпознават и започват да ме разпитват за националния отбор, защо играе някой, а друг - не, защо сме паднали или спечелили и т.н. Изобщо живо се вълнуват за волейболния отбор, а освен това ми пускат винаги италиански песни.

- Много хора се питат от къде всъщност идва Камило Плачи?
- Аз съм от Спекия, който е малък град с 5000 жители. Всички се познаваме. Намира се в провинцията на град Лече. Популярен е, освен с това, че оттам е националният селекционер на България, и с прекрасните си брегови ивици. Има и много древни забележителности, които го правят туристическа дестинация. Морето е прекрасно и има всички характеристики на южна Италия.

- Приемате ли София като втори дом?
- Да, в София живея, тъй като минимум пет месеца съм ангажиран с националния отбор. Трябва да гледам мачове, да изготвям програми, да мисля за селекция. Така че да - и София, и цяла България са част от моя дом.

- Разкажете ни нещо повече за семейството ви.

- Съпругата ми е Лина и живее в Италия. Симът ни Луиджи е професионален военен вече 10 години. Част е от специалните части и е бил на редица мисии. И той, и дъщеря ни Роберта играят волейбол и много го обичат. Дъщеря ми винаги е проявявала интерес към лекуването на спортисти и някак логично избра да се занимава с това. Завършила е хуманитарна паралелка в Италия и знае три езика. Сега учи български (изкара с отличен първите си два изпита в НСА, където следва, б.р.) и ми помага много. Аз й предложих да учи в София, защото съм запознат с качествата на терапевтите, излезли от Спортната академия. Тя ме направи щастлив като прие.

- Разкажете някоя любопитна случка от България.
- Понякога се опитвам да говоря само на български и често ми се случва да изпадам в неловки ситуации. Проблемът е, че бъркам близки по звучене думи. Веднъж исках да направя комплимент на една красива жена и вместо да кажа, че има хубави очи, аз и казах, че има страхотни уши. Това са непредвидени ситуации, които се случват на всички, които искат да се научат и е част от играта. Не се притеснявам.

- Какво ви харесва от българската кухня?
- Много обичам салати и супи. Особено топла супа в тези студени дни. Виното също е много добро, но не пия много. Интересното е, че напоследък ям все по-малко италианска храна.

- А слушате ли вече българска музика?
- Да, в България ме впечатли групата Диана Експрес. Имат страхотна песен - "Две праскови и две череши". Много е мелодична. Друга любима ми е "Черната овца", която е тотално различна като звучене. Третата ме порази със заглавието си - "Ледено момиче".

- Вземал ли сте тайм аут в живота?
- Здравословните проблеми са единствените, които са ме карали да го правя. За последно се случи това лято, когато имах бактериална инфекция. До Европейското оставаше малко време, лекарите казаха: "Камило - стоп, не можеш да работиш!". Аз им отговорих, че се шегуват. И така... само подобни проблеми са ми носили тайм аут извън игрището.