Да си треньор на националния отбор по волейбол в България е като да ходиш по въже над 100-метрова пропаст. Единственият шанс да успееш е да удържиш баланса и да стигнеш до другия край. Както е известно, този баланс се постига изключително трудно и да се стигне до крайната цел винаги е рисково, дори и за майсторите. В подобна роля се оказа Радостин Стойчев. По-малко от година след назначаването му е ясно, че целта не е достигната, а падането вече се дискутира.

Най-успешният съвременен български треньор в колективните спортове попадна в центъра на всеобща суматоха, която можеше лесно да се предвиди. Тя беше изградена от неоправданите високи очаквания за бързи резултати, високия обществен интерес, още няколко лични интереса и обичайните нрави във волейболната федерация. По трудно обясними причини треньорът, спечелил всички титли с италианския "Тренто", може да си тръгне едва девет месеца след назначаването му.

Брак без сметка

На 7 февруари, когато Стойчев беше представен официално като селекционер, той заяви ясно, че отборът има големи възможности, но трябва работа и време. "Има основания за високи очаквания. Аз обаче няма да обещая нищо. Не очаквайте от мен да започна да ходя по водата. Мога само да гарантирам, че всеки от нас ще даде максимума от себе си", каза новият тогава селекционер.

С постепенно опознаване, малък напредък, колебливи игри и проблеми с контузии България все пак стигна до петото място в Световната лига - второто най-добро в историята на участието ни. То донесе около 1 милион долара приходи за федерацията. На европейското първенство отборът допусна грешката да загуби важния първи мач със Словакия и не си позволи да играе симулативно срещу Германия заради по-благоприятното класиране. Резултатът е, че не можа да постигне целта си и завърши шести.

На фона на третото място отпреди две години това класиране е отстъпване на позиции. Но само преди година предшественикът му Силвано Пранди беше освободен заради седмо място на световното първенство. И в двата случая класирането се взима като единствено мерило за резултатите, без да се отчитат развитието на играта, конкретните мачове и схемата на първенството. Разликата между шестото място и участието на полуфинал беше съвсем малка, зависеща само от няколко по-добри отигравания.

Сега се появява проблемът дали Стойчев да остане селекционер и за следващата олимпийска година, в която тимът първо трябва да си осигури квота за Лондон. Вместо трезви преценки обаче треньорът е подложен на обществен и дори държавен натиск сам да се оттегли, "защото народът не може да понесе още един провал", както твърди спортният министър Свилен Нейков.

Неофициално се знае, че президентът на федерацията Данчо Лазаров не е имал голямо желание да избере Стойчев. Чувствата са взаимни, тъй като треньорът от години не иска да се занимава с точно това ръководство на федерацията. Общественият натиск и амбициите на треньора да се докаже обаче направиха този брак възможен и до известна степен предрешен. Стойчев твърди, че е знаел какво може да очаква и какво ще се случи при евентуален "провал" през годината. Този сценарий е бил поставен на масата на преговорите. Единственото, което можеше да промени ситуацията, бяха резултатите, а те не се получиха в желания вид.

Козовете на масата

Сега, месец след края на европейското първенство, на дневен ред излизат няколко проблема. Как Стойчев да бъде сменен по-безболезнено? Това се оказва нелека задача, защото треньорът продължава да пази реномето си на един от най-добрите специалисти в този спорт в световен мащаб с успехите в "Тренто". В ролята на помощник за подклаждане на общественото мнение непохватно се включи Свилен Нейков, който поиска обяснение защо отборът е играл с черни екипи и защо в определени мачове не е пускан един или друг играч. Под предлог "обществото иска отговори" всъщност Нейков получи повече въпроси към самия себе си, отколкото бяха отговорите от страна на Стойчев. Оттам лаконичният коментар беше: "Аз с министъра спортно-технически въпроси не мога да обсъждам. Това е все едно да давам съвети по гребане (Нейков е бивш треньор по гребане)."

Вторият основен проблем е, че няма с кого да бъде заменен. Още миналата година при решението да се раздели с Пранди федерацията нямаше други рационални ходове. Сега положението е още по-тежко, защото всички сериозни треньори вече си имат отбори, а времето за подготовка преди олимпийската квалификация след края на националните шампионати ще бъде изключително малко.

Ситуацията дава силни козове на Стойчев сам да реши дали да продължи. Но пък, от друга страна, федерацията има на своя страна подкрепата от министерството и може да започне да се оправдава, че например няма как да оправдае олимпийския бюджет за догодина. Според запознати във волейболните среди продължават да са актуални опасенията в ръководството на БФВ дали Стойчев няма да стане прекалено влиятелен, ако постига високи резултати. Така той може да размъти водата в една доста затворена и непублична структура, каквато е федерацията.

Компромисният вариант е Стойчев сам да се откаже, например по семейни причини, и всички да са доволни. Лазаров не казва открито, че иска треньорът на "Тренто" да остане на поста си, но и не казва, че иска да го смени. "Важно е да чуем какво мисли той. Не го казва (бел. ред. - за Стойчев, че остава), защото до него достигат тези нагласи. Да не говорим какви неща се бълват постоянно на тази тема. Ако човек няма изключително здрави нерви, може в един момент да каже "баста", заяви Лазаров в интервю за "Стандарт".

Вицепрезидентът на федерацията Ивайло Константинов заяви пред "Капитал", че евентуалното отстраняване на Стойчев изобщо не стои като въпрос. "Казахме го официално след европейското първенство. Оттогава нищо не се е променило. Всичко идва от журналистите. Наистина ще се срещнем с Радо Стойчев, но това е напълно нормално. Такива срещи сме имали винаги и с другите селекционери. Предполагам, че сега интересът е по-голям заради името на треньора", коментира той.

Според него намесата на министър Свилен Нейков е продиктувана от това, че волейболът е най-успешният колективен спорт на България и заради парите, които отиват за подготовка. Мнението му се припокрива с това на директора на националния отбор Николай Николов. Финансовият специалист, който е дясната ръка на Стойчев, също не вижда нищо странно. "Напълно нормално е. Все пак се затваря един цикъл. От федерацията имат въпроси и ние ще отговорим", каза той за "Капитал".

Според него отношенията между щаба на националния отбор и федерацията са нормални, което неофициално не се споделя от други хора, близки до Стойчев. "В крайна сметка всички ние сме обединени около идеята волейболът да се развива и да вървим напред. Искрено се надявам, за доброто и на цялата държава, че няма никой - нито във волейболните среди, нито сред феновете, който да е искал отборът да не постигне желаните резултати", каза Николов.

Спортен бизнес или бизнес класа

Един от основните козове в атаките срещу Стойчев се върти около подготовката. Според спортния министър волейболните национали са получили всичко, а в исканията им имало да пътуват бизнес класа в самолетите. Николов и Константинов заявиха, че парите тази година са толкова, колкото са били и миналата година. Същото се отнася и за заплатата на щаба на Стойчев спрямо тази на Пранди. Лазаров обяви за "Дневник" предишното лято, че средствата за подготовка по пътя към световното първенство са над 500 хиляди лева. Всъщност са били похарчени повече, както е и тази година. Заплатата на екипа на Пранди и този на Стойчев сега е около 240 хиляди лева годишно.

"Истината е, че никога не сме се пазарили с федерацията. Още в началото приехме условията им - както за заплащането, така и за подготовката. Срещаме разбиране при разговорите си с ръководството на федерацията, като поставяме различни идеи и предложения за развитието на волейбола. Сега, разбира се, трябва да видим и изпълнението на тези предложения", каза Николов.

Извън сметките засега попада широкомащабната програма, която Стойчев иска да внедри в българския волейбол, за да върви той нагоре и на клубно ниво. По негово настояване всички клубове от първенството вече са задължени да имат статистическа програма. Планираше се в страната да започнат да се правят треньорски семинари с лектори от цял свят. В Италия посещението на такива обучения е задължително за всички треньори. "Желанието ни беше до всеки чужденец в екипа да има поне по един българин. Защото чужденецът си върши работата, взима си парите и след него не остава нищо. А така българите ще научат нещо - едни повече, други по-малко. Но то остава за България", обясни Николов.

Една от атаките към Стойчев и Николов е, че започнаха самостоятелно да се занимават с мениджмънта на отбора и с търсенето на спонсори. "С парите искаме да донесем по-добри условия на отбора. Пълна глупост е, че сме летели с бизнес класа. Никога досега не е било така. Искаме го, за да е по-удобно на играчите, но все още не сме стигнали дотам. И да го направим, то няма да е с парите от държавата. С част от средствата даваме допълнения към заплатите на специалистите в щаба", обясни Николов.

Волейболната кадрова практика познава вече много примери. Затова всякакъв изход от настоящата ситуация е възможен. Но въпросът, на който едва ли някой ще отговори, е защо трябва треньорите да се сменят през година, въпреки че още Пранди трябваше да изкара до олимпиадата. Защото в Сърбия например 46-годишният Игор Колакович застана начело на националния отбор през 2006 г. и този месец усилената му работа даде желания резултат. На петата година Сърбия стана европейски шампион за втори път в историята си.