Изборът на Силвано Пранди за треньор на мъжкия национален отбор по волейбол е повече от назначение. Това е смяна на чипа, както би се изразил Сакскобургготски.

Един ход, който ще даде отговор на въпроса къде е таванът на този тим. И дали при правилна работа българските мускули могат да работят по-добре от американските и бразилските.

Очевидно скандалите, попфолкът и тестостеронът дойдоха в повече не само на феновете, но и на федерацията. Съзнанието, че в собствения ти двор не всичко е наред, вече е крачка напред. Типичната провинциална реакция изглежда по друг начин.

Федерацията казва: много сме си добре - пети на олимпиадата, трети в света, четвърти в ранглистата на ФИВБ... И оставаме в подножието на върха. А после неизбежно започваме да се сриваме надолу. Защото България произвежда отлични волейболисти, но не може да печели титли.

Остарялата методика и специфичният манталитет са част от проблема. Докато развиваме своята балканска самодейност, другите взимат медали. Да нe би олимпийският шампион САЩ да разполага с по-добри волейболисти от нашите? Разполага друг път! Но в съвременния волейбол успехът не е функция на таланта. Ако беше, българите щяха да са вечни шампиони.

С назначаването на Пранди добрите играчи получават своя добър треньор, който трябва да ги превърне в шампионски отбор. В едно изречение това е философията на промяната. Eдва ли може да има по-добър пример за успоредяване на личния и обществения интерес. Пранди е заинтересован лично, ние сме заинтересовани по много начини. Да се надяваме, че неговото идване ще дръпне напред не само националния тим, но и волейбола като цяло. Това вече засяга колективния разум.

Всякакви асоциации с Пини Гершон са неподходящи. В баскетбола няма съответствие между класата на треньора и възможностите на състезателите. Следователно - резултатът не може да бъде какъвто ни се иска, а строго лимитиран.

Във футбола обаче си струва да помислят. Националният отбор разполага с един от най-скъпите играчи в света, но дори той изглежда безпомощен, когато играе за България. Не можело треньорът да е чужденец, защото има мениджърски интереси. Както е тръгнало, точно за този отбор съвсем скоро няма да има никакви интереси. Не само мениджърски. Ако БФС си харесва пътуващия цирк, това е друго. Но ако искат промяна - да вземат пример от волейбола.