В четвъртък Евгени Иванов изигра последният си мач пред родна публика. Пушката още след игрите в Пекин обяви, че се оттегля от националния отбор и може би затова този път в залата сълзите бяха доста по-малко. Вълнението на всички, включително и на самия играч обаче бе огромно и наелектризира допълнително особената атмосфера, която се създава в зала „Конгресна" при всяка поява на волейболистите. След края на Мача на звездите Евгени бе наобиколен от фенове и не отказа автограф и снимка на никого, въпреки че това го остави последен в залата. Докато се разписваше и приемаше топлите пожелания за успех на привържениците той отговори на въпросите на Топспорт.бг
Как се чувстваш в тази атмосфера тук?
-Това е нещо, което ще ми липсва страшно много. Дори бих казал единственото, което ще ми липсва. Волейбол съм играл толкова години, че това се е превърнало в някакъв автоматизъм. Докато емоцията, която ти дава публиката и залата не може никога да ти омръзне.
Като че ли сега си малко по-спокоен от предишния път когато обяви, че няма да излизаш повече пред родна публика..
-(Разсмива се). Май вече стана като приказката за лъжливото овчарче. Това предния път си беше като генерална репетиция, вероятно тогава не сте ме разбрали правилно (усмихва се). За пореден път обаче живота ми показа, че никога не трябва да казваш никога. Определено предния път когато обявих, че си тръгвам го мислех. Но нещата така се завъртяха, че не само останах в националния отбор, но и играх отново пред публиката във Варна. Този път обаче решението ми е окончателно, няма сила, която вече да може да ме върне в националния отбор. Не мога да намеря мотивацията, за да остана. Емоцията и тогава и сега е доста силна. Не можеш току така да зачеркнеш 15 години от живота си с лека ръка. Независимо дали го правиш веднъж, два пъти, три пъти. И пет пъти да се прощаваш с публиката пак ще е трудно.
В такъв момент обикновено се пита кой е мачът, който никога няма да забравиш..
-О, това беше доста отдавна и едва ли много хора си го спомнят. Годината беше 1996, играхме срещу Куба в Куба в Световната лига. Бях на 22 години, тепърва прохождах в националния отбор. Губехме с 0:2, решиха да ме вкарат и мога да кажа, че почти обърнах мача. Победихме 3:2 и това може би ми даде увереност, че дяволът не е толкова черен. Все пак тогава на моя пост в състава играеха Димо Тонев, Николай Желязков, Петър Узунов, все състезатели, които за мен бяха недостижими. Видях, че човек ако иска и се бори може да постигне всичко.
Каква е тайната за толкова дълга кариера в националния отбор?
-Упоритост и желание. Винаги съм имал желание да състезавам за националния отбор. Дори когато е имало трудни моменти и съм се разочаровал по един или друг начин съм намирал сили да продължа, да вярвам, да работя и да чакам.
Това ли им казваш сега на младите момчета като съвет?
-Естествено. Аз много пъти съм твърдял, че това е начинът и ключа. Търпение и работа. Ако един човек е достатъчно амбициозен да работи и търпелив да дочака резултатите от това накрая когато дойде момента да закачи маратонките на стената винаги ще се чувства удволетворен.
В кого виждаш твоя наследник?
-В момента има седем човека, които играят на същия пост и ще търсят място в състава на националния отбор. Няма смисъл да отдавам предпочитания на един или друг от тях. Онзи, който заслужава, който има амбицията, желанието, характера да се нарече мой наследник, нека да го направи.
Да те очакваме ли един ден под някаква форма пак в националния отбор?
-Първо трябва да изясним нещо. Анонсът за този мач не бе направен правилно. Това на практика не е бенефис, защото аз продължавам да се състезавам на клубно ниво. Просто прекратявам кариерата си в националния отбор. Не мога да кажа колко време още ще играя - може да е година, може да са още пет. Затова за момента съм се съсредоточил върху това, което правя. Когато приключа тогава ще го мисля дали да остана във волейбола по някакъв начин.
Къде ще гледаме тогава Евгени Иванов наесен?
-Все още нямам яснота. Предполагам, че предвид особената икономическа ситуация във всички страни в момента нещата ще се позабавят. България обаче ще е последният ми вариант.
