Легендата на българския волейбол Димо Тонев даде общирно интервю пред всекидневника "Тема Спорт". Бившият централен блокировач обсъди случващото се с пандемията, както и сподели мнението си за промените във федерацията и казуса около завършека на Суперлигата.
Г-н Тонев с какво се занимавате в тази извънредна ситуация?
- С нищо особено. Стоим си у дома, на Боровец съм, с цялото семейство, спазваме карантината и правилата и това е. За излизане от тази ситуация трябва само дисциплина, нищо друго.
Българите като цяло не сме от най-дисциплинираните, но с оглед на пандемията дали това се промени сега?
- Вижте, недисциплинирани са простите хора, които не разбират за какво става въпрос. Има много невежи, които не могат да осъзнаят колко сериозна е ситуацията и те са недисциплинирани. Хората, които са интелигенти и разумни, спазват всичко. Говоря си с приятели, снощи с Лъчо Танев в Испания, в Италия имам приятели, целият свят спазва карантина и социална отдалеченост. Само това е пътят. Аз съм малко облагодетелстван, защото живея на Боровец, дворът ми е голям, имам място да изляза. В предишните дни падна много сняг, така че излизам, рина сняг, движа се, има какво да се прави. За хората, които са в един апартамент в големите градове и не могат да излязат никъде, особено такива с малки деца, е по-сложно, но няма как. Всеки трябва да се съобразява. За да мислиш за себе си, първо трябва да мислиш за другите. Защото с този вирус всички сме свързани и сме заедно. Няма как един да се спаси, а друг - не.
В този ред на мисли, вие имате бизнес и хотел. Каква е ситуацията при вас предвид притесненията на много други хора, свързани с икономическата криза?
- Имам притеснения, нормално е. В момента в Боровец условията за ски са по-хубави, отколкото бяха зимата. Говорим си с колеги, ако не беше този вирус, щяхме да работим със сигурност до края на април, защото сега са празници - Цветница, Великден, условията за ски са хубави и хората можеха да дойдат и да спортуват. Всички би трябвало да сме притеснени. Икономиката е свързана - ако един има пари да пазарува, друг ще произвежда и така.
Много хора ще останат без работа.
- Надявам се, че ще отшуми по-скоро, защото в сектора, в който съм аз, всички хотелиери, сме затворени. Това означава, че разходите си вървят - ток, газ, вода, а приходи няма. Това ще започне да се усеща. Ако си имал спестявания, един-два месеца ще издържиш, но те ще свършат и хората ще изпаднат в икономическа безтегловност.
Катя Дафовска каза, че още след първия случай с коронавирус у нас са освободили персонала. При вас как е?
- И аз така направих. Два дни преди да обявят извънредното положение извиках счетоводителката си, отворихме документите на хората, разплатихме се и ги освободихме да си ходят. В туризма не знаеш кой влиза като гост - болен ли е, къде е бил и е много сложно, няма как да се работи. Освободихме хората и сезонът приключи рано-рано, въпреки че имахме още резервации, които анулирахме.
Ще се опитате ли да отворите през лятото, ако обстановката позволява, за да компенсирате част от загубите?
- Не знам дали ще успеем да компенсираме. Трудно ще стане. Но поне ще започнем да покриваме разходите, които имаме. Колкото за спорта, предвиждам доста черни дни в следващите една-две години.
Относно спорта и в частност волейбола се разразиха доста полемики в последните дни. Основната тема сега е как ще продължи изобщо спортът...
- Мисля, че ще е доста сложно и много клубове няма да имат изобщо възможност да просъществуват. Много е рано да се говори за следващия сезон. Всичко е свързано със средства. Ако има пари, състезателите ще искат да участват. Смятам, че имаме достатъчно момчета, за да се направи сезон дори с 16 отбора, на Изток и Запад, като това ще даде шанс на по-млади да играят и това ще е добре за развитието им. Но колко ще успеят да сформират бюджет, това не е ясно. Много ще е трудно, не само за волейбола. Първо трябва да се завърти колелото на икономиката и след това да говорим за спорт. А ние сме много далеч, след всички останали отрасли от стопанския живот. Спорт трябва да има, не може да няма, защото хората трябва да имат здрава имунна система. Онези, които не спортуват, пък трябва да гледат спорт, защото това е психологическо разтоварване от което те имат нужда. Особено след тази карантина със сигурност ще имат повече желание да ходят и да се разтоварят. Но кога ще стане това, никой не знае.
Като неутрална фигура, какво е мнението ви във връзка със завършека на Суперлигата?
- Аз смятам, че от Хебър имат своите основания, още повече, че са отборът с най-голям бюджет. Но ако погледнем останалите държави, там има клубове с много по-големи бюджети, които се съгласиха с прекратяването. Има и други гледни точки - парите, които се получават от министерството на база класиранията, участия в европейските турнири... Ако се поставя от страната на Хебър, ги разбирам. Може би трябваше да се изчака още малко с обявяването на шампион, защото, ако през юни разрешат доиграване, то тогава можеше да се довърши първенството, макар и без публика. От друга страна, на много състезатели им изтичат лицензите, така че беше много сложно. Мисля, че бе малко прибързано решението от страна на федерацията, но пък то бе продиктувано и от случващото се в другите държави.
През годините неведнъж сте критикували предишното ръководство на федерацията. Вярвате ли, че сега наистина ще настъпи промяна, или ще говорим само за подмяна?
- Надявам се, че говорим за промяна, при това за добро. Федерацията бе узурпирана от неволейболни хора в продължение на 17 години. Сега
волейболните хора си върнаха федерацията да се надяваме, че ще са достатъчно мъдри и далновидни, че да ръководят волейбола в правилната посока.
Имахте ли място и вие в това ръководство?
- Аз не съм се натискал. Там, където не съм поканен, не ходя. Нямам никакви амбиции, но не ми е безразлично какво ще става в българския волейбол. Животът ми е минал в този спорт, както и на много други хора. Не съм само аз от тези, които не са поканени, но това не е толкова важно.
