Легендата на българския волейбол Димо Тонев даде общирно интервю пред вестник "Телеграф", в което коментира ситуацията около българския национален отбор.
Г-н Тонев, как ви се струва националният ни отбор седмица преди световното първенство?
- Сигурен съм, че напрежението става все по-голямо. Цяло лято се води подготовка и се надявам физически да са подготвени вече. Да няма повече травми. Това е, може би най-важното. Оттам нататък, ще имаме предимство като домакин. Но колкото е хубаво да играеш вкъщи, толкова е и трудно, защото отговорността е много по-голяма. Групата ни не е лека, напротив доста е силна. И Полша, и Иран, за Куба изобщо не знаем какви са, така че ни очаква едно много тежко първенство, в което, ако успеем да излезем добре от групата, можем да мислим за класиране за Торино.
Какво класиране ви се струва реалистично за нашия отбор?
Който отиде в Торино, той има възможност да се бори за медалите. Влизане в първа четворка, 1/2-финали, евентуално финали. Много е важно нашият отбор да намери добрия си игрови ритъм, защото сега гледам, че в контролите, които играх, нещата са на приливи и отливи. Поне до тук не виждам Пламен Константинов да има основен състав и вече конкретни смени по постове, които да знаят, като влязат, какво да правят. Поне аз оставам с такова впечатление. Още не му е изяснен съставът, извъртя много състезатели в контролите, а няма време да ги пробва. Мисля, че е наясно с възможностите на всеки един. Донякъде това е обяснимо с контузиите. От друга гледна точка - Пламен може би гледа да не ги напъва много-много, да не се изпоконтузят още двама-трима човека и да останем без отбор. Тук вече е въпросът дали тези състезатели, като са играли в отборите си и са се върнали тук вече повече от 3 месеца, толкова ли са им тежки контузиите, че не могат да се възстановят. Дали начинът, по който са се подготвяли, е правилен. Но това ще се анализира след световното. Ние сме домакини след 48 години прекъсване, след колко ще сме пак - не се знае, може и да не сме. Тази възможност тук трябва да се използва по най-добрия начин. С противоречиви чувства съм за представянето на отбора ни.
Вие имали ли сте случай като този с Владислав Иванов?
- Мисля, че това е само върхът на айсберга, защото Владислав Иванов спомена и за други такива случаи. Много жалко, ако отношенията между треньор и състезатели са такива, каквито избиха с Иванов. Но няма защо да се покрива, нещата колкото повече се покриват, толкова повече се задълбочават. Недопустимо е да има такива отношения, каквито видяхме. Първо, състезател да не изпълнява това, което му казва треньорът, и второ, треньорът да не може да въздейства върху състезателите, да ги убеди, да ги принуди да правят каквото трябва.
Ще изпуснат ли националите парата с този случай?
- Не са я изпуснали, напротив. Още по-силна стана. Защото там се споменаха и други състезатели, те си играят и не вдигат гюрултия, а вътре в себе си си правят каквото си искат. Защото, като изгубиш вяра в един треньор или видиш, че не ти гласува доверие, изпълняваш нещо, за да не се вдига шум, но нещата не вървят. Дано не съм прав, но като свърши световното, ще излязат наяве и други неща. Някои играчи са изгубили доверие в треньора, не знам дали и той не е изгубил.
Допринесе ли за тези отношения дългата подготовка, че са заедно от толкова много време?
- Другите отбори не са ли заедно? Не са ли на лагери и те? Не се ли готвят за световното? Какво значи "много време сме заедно?". Тези състезатели знаят от 5 години, че ще има световно първенство. И след като са приели, че ще бъдат в националния отбор, няма какво да мрънкат повече. Как ще излезем да се бием с Полша, Иран, Куба и другите отбори, като не можем да издържим два месеца на лагер? Този въпрос изобщо не трябва да стои на дневен ред.
Всеки трябва да стои мъжки и да стиска зъби, да отстоява името и достойнството си. И честта да играе за националния отбор. Прекалено много се разводнява: "Да има ли лагер на Белмекен, или да сме си в София, в цивилизацията?" - Абе, ако трябва в Космоса ще бъде лагерът! Където реши треньорът - там. И който иска - да заповяда. Който не - да си стои вкъщи при майка си и приятелката си.
Очаквате ли Чернокожев да се включи силно, макар и късно извикан?
- Той тренира с Б отбора и мисля, че той , а и не само той, и други талантливи играчи са отписвани с много лека ръка. Играчи, които можеха да са от полза за световното първенство, макар и не като основни състезатели. Ако питаме Пламен Константинов, той със сигурност ще се мотивира: "Давам му шанс на тоя, ама тоя не играе.". Той така им казва.
Е, тук е майсторлъкът на треньора, да ги убеди и да ги направи отбор. И психология, и да няма групички, и като се каже "България" всички да изтръпват. А това не се получава от няколко години. Основната причина според мен е старши-треньорът.
Той води политиката, прави си стратегията, концепция и по какъв начин да постигне целите, които гони. Знаем, че ще има световно у нас, от 4 години, може и повече. Имаше европейско , на което играхме добре и трябваше да се запази този състав. Ако някой се контузи, да влезе друг. Година след това имаме една или две победи в Световната лига, тази година с някакви експерименти в Лигата на нациите, необясними за мен, Пламен Константинов сигурно си има обяснение. Сега световното чука на вратата, но като свърши, със сигурност трябва да се попита треньор, федерация, всички - да се анализира представянето, какви са причините.
На това световно ще сте коментатор и анализатор, допада ли ви тази роля?
- От доста време вече го правя това нещо. Мисля, че опитът, който имам, ми помага много. На мен ми харесва и ми е лесно, защото коментирам това, което виждам. Тази роля е просто да помогнеш на зрителя да погледне на нещата от ъгъла на професионалиста.
Иска ли ви се, както коментирате, да слезете на игрището и да помагате и там?
- Всеки, който е играл волейбол, си има виждане как биха могли да станат по-добре нещата. Не ми се иска, защото всеки отбор си има треньор и начин на работа. Никога не съм отказал на някого, ако иска да споделя мнение как аз виждам нещата. И малко пак има едно хленчене "Този Димо Тонев много критикува.". Не, коментирам това, което виждам на полето, на онова оранжевото. Случва се нещо и го коментирам. Ако не критикувам основателно, съм готов с всеки да изговоря нещата. Няма как да е друго.
Ако можехте да дадете един съвет на националния отбор за световното, какъвв би бил той?
- Да се успокоят момчетата. Да се опитат да бъдат колектив, като юмрук, да си помагат. И да не се интересуват от нищо външно, само от начина, по който ще играят. Като индивидуалности и като отбор. Като свърши световното, всеки ще си тръгне нанякъде. Но в годините ще се запомни това нещо, какъв отбор са били и какъв резултат са постигнали. Време е всеки един от тях да положи малко повече усилия за доброто си представяне, това ще допринесе за доброто и на националния отбор.
