Жалко, че България не успя да достигне до финала на Световното първенство по волейбол. Но ако трябва да бъдем честни, поляците ни надиграха във всички елементи на играта.

Треньорът Раул Лозано показа, че е направил страхотно разузнаване на нашия тим. Неговите състезатели търсеха либерото Салпаров при сервиса и след това правеха двоен блок, явно знаейки къде ще вдигне Жеков.

Не може да обвиняваме само разпределителя за загубата. Силно от нашите игра само Пламен Константинов и Боян Йорданов. Боян направи поредния си силен мач в Япония, но нека не забравяме, че той влиза винаги като резерва, което донякъде сваля напрежението от него.

Истината е, че в България само си мечтаехме да победим, но нямаше как да стане. Чух, че волейболистите ни казали, че загубата на третия гейм срещу Полша ги прекършила. Ако е така обаче, защо не бяха прекършени при 0:2 срещу Франция и тогава се говореше за несломимия български дух. Къде изчезна този дух срещу поляците?

Като погледнем цялата статистика от шампионата, ще видим, че имаме много високи показатели само на начален удар. А в Токио на Матей Казийски не му тръгна, не успя и в някои атаки и това се отрази на изпълненията му. Владо Николов също не направи нищо на сервиса.

Но за какво сме мечтали всъщност? В Полша се дават милиони долари за тази игра, имат зали, условия. Не случайно повечето техни национали играят в родината си. А при нас знаете за какво става въпрос.

За съжаление се повториха нещата от Техеран'03. Тогава младежите - Матей, Боян, Алексиев  и т. н. отстъпиха на Полша на полуфиналите с 1:3. И после „дружина полска" стана световен шампион след успех срещу Бразилия с 3:2. Което може да се повтори и в неделя, според мен.

Но дано да се повторят и събитията до край от Иран и да спечелим бронзовите медали. Това ще бъде лебедовата песен на Пламен Константинов, Евгени Иванов и може би Владо Николов в националния отбор. Дано да няма психологически срив и нашите да се хвърлят здраво в малкия финал.

Проблемът на нашите е, че нямат опит с мачове във финални четворки на големи първенства - полуфиналите в Световната лига не ги броя. А за сърбите това ще бъде сигурно десети мач на такова ниво. При тях братя Гърбич и може би Милкович също приключват кариерите си за „плавите". И също ще искат да си отидат с медал.

Ще ми се да припомня, че началото на възхода на този тим дадохме точно ние. Те (под името Югославия) ни победиха на Европейското първенство през 1995 година с 3:0 на малкия финал. И с този двубой в Патра, Гърция, влезнаха в големия волейбол, за да стигнат до олимпийската титла в Сидни.

Дано в неделя нещата се обърнат и бронзовият медал да бъде за България.