ЦСКА достигна финала за купата на България с доста рационален, прагматичен и дори постен подход в реванша с Лудогорец. И докато в офанзивен план има малко поводи за похвали на червеното представяне, то в защита ярко се откроиха три фигури, които дават заявка за изграждане на здраво ядро в дефанзивния вал. Става въпрос за вратаря Фьодор Лапухов, централния бранител Факундо Родригес и левия бек Анжело Мартино. Те получиха най-високи оценки за изявите си в сряда вечер, като всеки от тях имаше ключов принос за класирането на "армейците" за битката за трофея. Нещо повече - аржентинските защитници направиха силен мач и в Разград, въпреки че Родригес имаше лошия късмет повеждането на Дуа да го хване в крачка при гола на Лудогорец. Мартино реабилитира своя съотборник и сънародник с прецизна асистенция за изравнителното попадение на Питас.

Лапухов също излъчваше стабилност и на "Хювефарма Арена", но просто тогава почти не бе поставян под напрежение от съперника. За разлика от реванша, когато имаше няколко спиращи дъха ситуации и при всяка от тях беларуският вратар направи нужното, за да запази мрежата си суха. Особено впечатляваща беше реакцията му в края на редовното време, когато се разтегна максимално, за да постави ръка пред удара отблизо на Текпетей.

Със самоотвержени намеси се отчете и Факундо Родригес, който все още е актуален шампион на Аржентина с екипа на Естудиантес. Снажният бранител, донесъл значителна солидност в червения ариергард, на два пъти сложи тялото си пред готов да отбележи нападател на Лудогорец. И в едната ситуация бе много близо да получи шут в главата от Дуа. Вместо да се притесни обаче Родригес стана от тревата и първото, което направи, бе да надъха публиката за още по-бурна подкрепа. "Това е част от играта. Видях съдията и му казах, че това е футболът, има контакти, няма проблем", обясни рутинно след мача Родригес, кален в бурните южноамерикански битки. Също като Мартино. Двамата се отличават не само със спортно-технически умения, но и с характер и лидерски качества.

Освен това умеят да зареждат публиката и да се изпълват с върнатата енергия. А в последните години това е позабравено качество в Борисовата градина, като повечето играчи не успяваха да издържат на напрежението, че играят в най-успешния български клуб.

Факундо Родригес успява доста бързо да се адаптира към българската действителност, докато Лапухов и Мартино се радват на най-добрите дни с червената фланелка, след като пристигнаха у нас през миналата година. Вратарят не просто се отчита с качествени намеси, но и показва все по-голямо присъствие под рамката, което се отразява както на съотборниците му, така и на съперниците. Мартино пък е най-постоянният футболист на ЦСКА през пролетта със солидно представяне в защита и голям принос в атака. Във всеки мач аржентинецът дава голови пасове от левия фланг, друг е въпросът, че те невинаги се превръщат в попадения, както бе при удара на Ебонг в реванша. Теодор Иванов също показва израстване, но все още неговото присъствие не е толкова значимо, колкото на разглежданите трима играчи.

Лапухов, Мартино и Родригес не само, че имаха основен принос за класирането на ЦСКА на финала за купата, но и поставят здрава основа за следващия сезон, върху която да се гради по-силен отбор, достоен да се бори за шампионската титла и пробив в евротурнирите.