Волейболният национален отбор на България винаги е будил симпатии у феновете на този спорт в страната. Неминуемо е бил показателен за класа през годините. Волейболистите ни са били на почит у нас, заемали са лидерските позиции във всевъзможни спортни, а и не само класации.
Истински мъжкари, пример за подражание, увличащи младите да искат да се занимават с този спорт.
Източник: LAP.bg
Вълнението от мач с Италия, Бразилия и САЩ бе на същото, а понякога дори на по-високо ниво от това, което будеше значим двубой на националния отбор по футбол. Гордеехме се с всяка успешна блокада на Алексиев, добре раздадена топка от Салпаров и мощна забивка на Матей или Владо.
Поводите ни за национална гордост, свързани с представителния тим на страната, намаляват прогресивно. Подобно на ситуацията във футбола.
Сякаш и в тази насока не успяваме да направим какъвто и да било преход от старото към новото поколение. От славните времена и победите срещу Великите волейболни сили, следа вече почти не остана.
Източник: LAP.bg
Опъват ни се младоците на Италия, Япония, Австралия... Чакаме на Розалин, на изненадващо прехвърляне на топката от страна на Жоро Братоев. Изтръпваме, когато Скримов стъпи накриво, защото не е ясно кой ще влезе на негово място.
Преди известно време куп специалисти се изредиха да казват, че Пламен е проблемът. Че отборът не върви, защото Константинов е прекалено строг с момчетата.
Плашел ги. Псувал ги на майка и баща...
Е, явно бившият селекционер не е проблемът.
Източник: LAP.bg
Не Пранди, а който и да е начело на отбора, трябва ясна представа за бъдещето, а не съсредоточаване върху всяка точка от незначителен мач с опоненти на средна възраст от 22 години.
Какво следва?
Как да бъде постигнато?
Кога по-точно ще стане факт въпросният преход от старото към новото поколение?
Кой е новият лидер на тима ни?
Как да бъде мотивиран нашият състав?
Кой ще научи "лъвовете" на характер?
Кой ще им покаже как се бие сервис?
Само на Соколов ли ще чакаме?
Много въпроси. Отговори трябват обаче. Дела, а не думи, както гласи популярната фраза.
Източник: LAP.bg
И то по-скоро. Защото не е нормално бъдещите звезди на среднокласните европейски тимове да се пробват върху остатъците от славния ни тим. Да се учат на волейбол на наш гръб.
Жалко е.
Стига с "вечните" теми във волейбола ни.
Матей става на 35 тази година. Ясно е, че няма да играе повече за националния отбор. Фокусът да е към настоящето и бъдещето.
Източник: GettyImages
Достатъчно за миналото. То все така ще ни носи поводи за гордост и ще кара сърцата ни да бият бурно. Но нека не лежим на старите лаври. Отново - подобно на положението във футбола.
Ако скоро не направим нещо, ако не вземем решителни мерки, можем окончателно да заличим добрите спомени.
Нека отново се гордеем с волейболистите. Нека те отново бъдат пример за подражание.
Източник: LAP.bg
