- Господин Попов, как оценявате представянето на ЦСКА в турнира?
- Трудно се говори след толкова много загуби. Години наред бяхме и горе, и долу. Но аз приемам, че ние вървим по нашия път. В крайна сметка светът не свършва с едно неудачно участие в Шампионската лига. Ние имаме реална възможност и трябва да направим всичко догодина отново да мерим сили сред най-добрите. Ако искахме да си спестим упреците, които са напълно заслужени, още в началото можеше да кажем, че ще използваме турнира за обиграване и всичко щеше да е по-спокойно. Само че скритата ни амбиция ни кара винаги да търсим нещо все по-добро и по-добро. Повярвайте, ще направим всичко възможно да не се отклоняваме от своя път
- Капитанът на националния отбор Пламен Константинов се оплака, че феновете са го псували.
- Вкарвате ме в някакъв филм. Не искам да коментирам поведението на агитката.
- ЦСКА остана без победа. Ако знаехте, че ще стане така, щяхте ли да играете в Шампионската лига?
- Да! Отново бих рискувал, защото никой не би изпуснал такава възможност, колкото и да е трудно. Всеки избира сам пътя си и това е пътят, който съм начертал за този отбор. Всички сте свидетели, когато преди години отказахме участие в Световната лига, колко назад отиде националният отбор. Да, Шампионската лига беше голяма крачка за нас и това си пролича в три или четири от мачовете, защото все пак имахме и силни моменти. Бяхме много разочаровани след домакинското поражение от турския Фенербахче, но след като направихме задълбочен анализ на мача, си дадохме сметка, че не сме играли толкова зле. В момента обаче не е уместно да говорим за добри геймове и мачове, защото паднахме шест пъти
Единственото хубаво при нас е, че напрежението, което го има вътре в игрището, не се пренася в съблекалнята и не изкристализира между състезатели и ръководство. Все пак това трябва да се оцени.
- Имаше ли шанс ЦСКА да продължи участието си в Европа в турнира за CEV Cup при чиста победа в последната среща с Ираклис (Солун)?
- Не! Теоретичните шансове се изпариха, когато загубихме от Фенербахче в Турция. При победа там и тук над Ираклис можеше да продължим, но това не се случи.
- Следващата година да очакваме ли поредния звезден трансфер като този на Рафаел Паскуал?
- Иронията в този въпрс е неуместна. Точно преди година и половина, когато привлякохме Филип Мейо, отзивите бяха подобни - къде се е видяло черен да играе волейбол. В момента Паскуал играе с тежка контузия на ахилеса и поради липса на друг посрещач държим да бъде на игрището, защото нямаме алтернатива. Както знаете, за гостуването в Турция трябваше да включим двама контузени състезатели (Мирчев със счупена ръка и Вълов с травма в кръста) само и само за да не ни накажат. Ако го нямаше Рафа да стисне зъби и да играе, нямаше да имаме и добрите геймове, които направихме. Тези неща трябва да се знаят, за да може да се съди правилно.
- Никой не ви съди.
- Напротив, точно това правите. Трансферът на Рафа Паскуал в никакъв случай не е звезден на фона на противниците, с които играем. И в Ираклис, и във Фенербахче има играчи, които са два пъти по-звездни във всяко отношение. Възрастово са с две години по-млади, а финансово несъизмеримо по-добре осигурени. Вече не мисля за нещата, които се опитваме да направим въпреки българската действителност
Вместо да има иронични подмятания, трябва да се направи коректен анализ. Представете си, че Паскуал не иска да помогне, защото е контузен и има договор, според който ние няма какво да направим?
- Как се мотивират момчетата на прага на най-слабото представяне на български отбор в Шампионската лига?
- А те бяха ли демотивирани? Мисля, че направихме всичко по силите си. Вярно е, че не достигаме до нивото, на което бихме могли да играем
Това е заради голямото напрежение и очакванията на публиката, агитката, журналистите, на самите състезатели. Като вземем предвид и многото проблеми с контузени играчи, които ни сполетяха през последните три месеца, има с какво да се оправдаем. Но според мен момчетата бяха пределно мобилизирани да вземат каквото могат от мача и от турнира.
