Световният "номер едно" Роджър Федерер (Швейцария) спечели за четвърти пореден път Откритото първенство на САЩ по тенис. Федерер победи на финала третия поставен в схемата сърбин Новак Джокович със 7:6(4), 7:6(2), 6:4 за 2:26 часа и записа 12-а титла от турнири от Големия шлем в кариерата си.
Швейцарецът стана първият тенисист след Бил Тилдън (САЩ) през 20-те години на миналия век, който печели четири поредни трофея на "Флашинг Медоус". Двубоят беше изключително равностоен в първия сет, а 20-годишният сърбин дори успя да реализира първия пробив в мача в 11-ия гейм, след което при 6:5 сервираше за спечелването на сета.
Джокович, който стана първият представител на Сърбия на финал на турнир от Големия шлем, обаче се провали в този ключов момент. Той повече с 40:0 при своя сервис, изпусна общо пет сетбола и в крайна сметка позволи на 26-годишния Федерер да го пробие за 6:6.
В тайбрека сърбинът отново започна добре. Той реализира минипробив за 3:2, но след това Федерер спечели четири точки поред, което предреши сета. Джокович продължи с агресивната си игра и набързо дръпна с 4:1 във втората част, но номер 1 в света нямаше намерение да се отказва и успя да изравни до 4:4.
При 6:5 Джокович пропусна още два сетбола при сервис на Федерер, а в последствие отново се стигна до тайбрек. В него швейцарецът спечели пет поредни точки след 2:2 и поведе с 2:0 сета. В третата част сърбинът позагуби увереност и имаше проблеми при всеки свой сервис гейм. Все как Джокович пропиля аванс от 40:0 при подаването на съперника си в петия гейм, а в последствие позволи да бъде пробит в десетия, след като прати скъсения ретур на Федерер в мрежата.
"Резултатът от 3:0 сета е малко брутален за Новак. Той заслужаваше повече от това с показаното в мача. През цялата година той играе страхотен тенис. Сигурен съм, че ни предстоят още много битки с него и това му казах на мрежата", заяви Федерер, който пласира 42 печеливши удара в срещата.
С успеха швейцарецът се доближи на две титли от рекорда на Пийт Сампрас (САЩ) от 14 победи в турнирите от Големия шлем. "Бях нервен, признавам. През последните няколко дни стомахът ме свиваше. Бях печелил този турнир и се предполагаше, че трябва да съм по-спокоен, но с такива големи мачове никога не можеш да свикнеш. Прекрасно е, че отново бях на финал и го спечелих", заяви номер 1 в света, след като подобри собствения си рекорд от 10 поредни финала на турнири от Големия шлем.
Федерер заработи рекордните за един мач 2,4 милиона долара, 1 милион от които бонус за първото място в класацията на US-сериите през този сезон. Джокович пък не скри съжалението си от пропуснатите шансове. "Знаех, че трябва да печеля сервиса си и да чакам своя шанс. Получих достатъчно възможности, но ги пропуснах. Федерер е бил на много финали преди и знае как да се справи с напрежението. Аз съм само на 20 години и имам още много време, за да играя и да печеля.
Съжалявам за днес, но не съм притеснен притеснявам. Трябва да гледам към бъдещето. Моят ден ще дойде", заяви сърбинът. "Следващата ми книга ще се казва седемте сетбола", допълни на шега Джокович, който пропусна общо точно толкова възможности да спечели първия и втория сет.
"Играх срещу най-добрият тенисист в света. Трябваше да бъда агресивен и търпелив, но нервите си казаха думата. Трябваше да направя още няколко удара в решаващите моменти, но не успях. Прибързах и това ми струва скъпо. Все пак участието не тази финал е безценен опит за мен", каза още сърбинът.
gerito_2606
на 30.09.2007 в 14:50:09 #61ОБИЧАМ да говоря с мн хора
грешката е моя

gerito_2606
на 21.09.2007 в 18:22:19 #60Хайдук не обичам да говоря с много хора не се притеснявай
пишете само събота и неделя щото сега уча на друго място и не съм си вкъщи през седмицата уча в Плевен и за тва а там все още нямам комп
пишете не се притеснявайте аз ще ви отговоря

jose raul capablanca
на 15.09.2007 в 03:54:56 #59Американец, то тва е малко въпрос на тип култура. Не че ние сме нещастници, а ония са готини, шото се смеят много. Ония са малко с протестантска култура и затва там не е прието да се оплакваш, че си беден и да псуваш безразборно. (Ако фанеш некой италианец и он ше псува и ше се оплаква като нас.) И друго: на гордите американци не им е много ясно специфичното национално съревнование по хубост и по голям чеп, такова каквото то е в Европа и на Балканите. Друга е културата, мааму стара, Анди Родик, е го е кви интервюта дава, а никой не му се смее
Начи тва неговото минава за нормално
Тва е шега, но не съм много съгласен, че правилен светоглед съществува, пък бил той и АМЕРИКААААААААНСКИ. При все всичко имай прадвид, че аз съм леко даже и фен на САЩ 
VINETU KELESHEV
на 12.09.2007 в 19:36:29 #58http://www.youtube.com/watch?v=2Hp-EArV6s8 вижте тва. инкредибле. този от земята ли е?
pele
на 12.09.2007 в 17:42:34 #57gerito_2606
на 12.09.2007 в 17:37:45 #56Пеле човече кефиш ме мн добре си описал Федерер намери ме ако искаш сакйпа ми е гергана_петкова26 /само че на АЕ/ ма просто имам проблем с клавиатурата и нямам УС и всички фенове на Роджър може да ми пишат
pele
на 12.09.2007 в 09:29:18 #55Не му се сърдете и на Мерцедеса. Просто и той е имал тежко минало и трудна съдба. И неговият патологичен случай също е добре известен ... Имало едно време едно много бедно семейство, в което поради нечия грешка се родило малко недоносче. Мизерната му фамилийка живеела близо до бунището, което било дар Божи за самите тях, благодарение на което не умряли от глад. Все пак от редовното недохранване, още от малко, хайвана проявил своя непрестанно ревлив характер и силни наклонности към слабоумие. Когато поотраснал малко, хайвана проявил и други, присъщи за нещастната му фамилийката, свойствени черти - започнал да краде и лъже. Чат пат го хващали в близкият хранителен магазин да си набавя, по втория начин, по един два кренвирша или банани. Нейсе! Мургавият му баща си имал една стара кранта и каруца, с които редовно мишкувал в близкият боклук, откъдето си набавял така нужната храна, дрехи, безценна хартия и старо желязо, последните от които закарвал с каруцата на вторични суровини, откъдето заработвал лев-два. В училището обаче, хайвана започнал да лъже, че баща му е голям бизнесмен и кара супер лачен мерцедес. Само че, съучениците му бързо се усъмнили, относно истинността на неговите приказки (щото от житието си край бунището, хайвана редовно си миришел, а като се обличал с вехтите и окъсани дрехи, набавени от бунището, имал бая дрипав вид) и бързо разкрили печалната истина. Ототгава му измислили прякора Мерцедеса. Обаче самият хайван, толкова се вманиачил в лъжата си, че сам си повярвал и дори откраднал, от старата и раздрънкана мерцедес-пура на съседа, изненадващо оцелялата от далечното минало, всекидневно и старателно излъсквана от последният, емблема от капака на чуждата кола, за да си я лепне на бащината каруца
Ааууууууу! Ай, ай, ай!
За безкрайно изнервеният съсед, хромираното парче метал имало особенно значение, тъй като това било единственото що годе красивото нещо, оцеляло от неговият прогнил 35-годишен верен дизелов другар, родом от Щутгарт. Човекът (който бил бивш военен, член на Атака и не бил добре с нервите) изпаднал в невиждана ярост след като разбрал за касапската проява на съседското хулиганче. Приел го твърде лично, като посегателство върху неговата чест, тъй като той отдавал особенна почит на всичко що е швабско. В хола си имал стар, но добре лакиран, портрет на Фюрера, а по време на световното по футбол, ставал прав и пеел дойче химна преди всеки мач на Бундестима. Нейсе! Още на същият ден побеснелият екс-старшина набарал калпазанина (който, по това време старателно си ровичкал в боклука на бунището за некоя "нова" дрешка) и със зверски гняв му люшнал толкова здрав лабут, че хайвана, наричан от връсниците си Мерцедеса, оттогава изобщо не е у ред ... Ей такиви ти ми случки има по тоя свят. Цццццццццц!
pele
на 12.09.2007 в 09:28:31 #54Не му се сърдете на Американеца. Просто човечето си има тежко минало и трудна съдба. Неговият патологичен случай е добре известен ... Имало едно време едно дребно човече, което било много нещастно ... Растяло в голяма мизерия и нищета. Било грозно, едно такова пъпчиво, мазно, с изкривена от злоба и пожълтяла от завист малка куха главица. Като малко в семейството му често го биели и наказвали за щяло и нещяло, а поради дребният си ръст и главица, бавното му умствено развитие, децата в училище му лепнали прякога Гордия Американец, защото все си вирел гуреливият нос и разправял, как като порасне (за голямо съжаление това не се случило
) ще избяга в Щатите, щото тука всички му се подиграват и бъзикат. Човечето си останало дребно, малоумно, много бедно и нещастно, за разлика от своите връстници, които пораснали и преуспяли в живота. А то - колкото повече годинките си минавали, толкова повече започнало да мрази всичко и всеки около себе си. И най-вече себе си! Мразело дори и онази самотна гротеска, която двулично и коварно му напомняла на собствената му трагедия, когато неприлично воайорствал и ревал пред огледалото, защото никой и никъде не искал да бъде с него. Навъсеното квазимодо развило безчет супер комплекси и започнало да завижда на все що е хубаво.
Дори късметът му бил мизерен, когато уцелило кьоравото, като получило Зелена карта да ходи в Щатите. След като с триста зора и неизброим брой от заеми, сварило да се дотътри в мечтаната Америка, там хората като го видяли колко е дребно, грозно, непохватно и глупаво, тутакси го натирили да мие чинии в един китайски бардаг ... И така чиния след чиния, ден след ден, лилипута-мизерник тотално се отчаял от собствената си зловеща съдбица.
Та един слънчев ден, точно това, същото навъсеното човече, сварило Роджър да му дава автограф на някаква тренировка, някъде си, без особенно значение в приказката. Само, че швейцареца като го погледнал, видял срещу себе си една такава пожълтяла и позеленяла от злоба и ненавист, дребна, збръчкано-обла, плешиво-мъхеста главица и си помислил, че това е някоя спукана некачествена тенис топка. После какво се случило ли!? Роджър така го изплющял с ракетата си, че изпълнил една от най-добрите си форхенд прави в кариерата си. Та оттогиз насам гордият завалийка вече изобщо не е в час ... Нещастник
Каква тежка съдба
Боже, боже, колко мъка има на тоя свят.

Detroit
на 12.09.2007 в 01:50:55 #53Pele - Добре написано
Само да добавя , че ТОЙ играе най-вече с "ГЛАВА" , а след това с "крака" , "ръка"....
Пампулови бяха добри , но имаше "ЕДИН" дето си беше "ТАЛАНТ" и си ги биеше като ...
Дали някой си спомня и името му дори - БОГ ДА ГО ПРОСТИ...
Boris Becker
на 12.09.2007 в 00:50:03 #52ГОРД АМЕРИКАНЕЦ Регистриран на: 27.07.2007, 15:48 Има два начина човек да влезе в полезрението на околните. Благороден и мерзки. При благородния положителните качества просто изпъкват и пленяват. При мерзкия недооценения и незабелижим от обществото индивид (мижитурка) се опитва всячески да бъде център на внимание с най-гнусно и провокативно поведение. Олицетворение на което представлява твоя милост. За да се направи това се изисква и умствен потенциал, който аз няма как да ти отрека. Именно заради това и ти пиша, защото знам че дълбоко в себе си осъзнаваш всичко. При толкова изнервената ситуация в нашата държава, поведение и стил като твоя (агресивно-провокативен) е отрова за душата. Жалко за теб...
Boris Becker
на 12.09.2007 в 00:16:40 #51pele Регистриран на: 10.07.2006, 12:58 Би ли ми дал скайп на следния адрес spasko2001@yahoo.com Явно написаното от теб е предназначено за хора като мен. За съжаление забелязвам, че такива са прекалено малко. Толкова добре си описал всичко, а няма кой да го оцени...
LaMuHeRdE_UdaS
на 11.09.2007 в 14:08:14 #50какжо 4удо е Федерер .. бахти 4овека..
Eric_Draven
на 11.09.2007 в 09:35:27 #49http://netinfo.bg/?tid=40&oid=831993
Eric_Draven
на 11.09.2007 в 09:15:20 #48Честито, Mad Cat With Hat! BillNepill! laskin! pele! Нормалните юзъри тук са повече отколкото предполагах.
Eric_Draven
на 11.09.2007 в 09:01:19 #47Честито, Roger! Hristos! Няма такава психика, няма такава биомеханика! Рекордите са само началото!
pele
на 11.09.2007 в 02:47:47 #46Когато Тилдън печели своите титли през 20-те от миналия век, тогава ШАМПИОНЪТ кани когото пожелае за съперник-претендент относно оспорването на титлата. Това не подлага на съмнение нито този рекорд, нито фактът, че носителят на трофея кани потенциално най-добрият претендент, но все пак е редно да се отбележи, че едва след като турнирът става отворен, тогава всички най-добри тенисисти имат еднакъв шанс да спечелят турнира. Относно US Open'07 - станахме свидетели на един исторически турнир. Съпричастни бяхме на страхотни двубои, емоции, рекорди и чудесна атмосфера (със специални благодарности към българският екип на Евроспорт). Както при мъжете, така и при дамите видяхме епични битки, бродирани с драма за едната и триумф за другата страна. Шампионите на този турнир (най-вече при дамите и мъжете) станаха справедливо тези, които бяха призвани да бъдат най-достойни. Считам обаче, че е редно да се отдели едно по-специално внимание към един невероятен спортист, чието артистично и неподражаемо присъствие на корта превърна неговото съвремие в ера. Ерата на Роджър Федерер! Черният Лорд прекърши всякаква съпротива на своите достойни съперници по пътя си към своята историческа 4-та титла от най-комерсиалният тенист-турнир в света. Със страхостна психика, техника, тактика и физика Роджър преодоля бомбените сервиси на Джон и Фелисиано, пъргавата игра на Анди и Николай, и най-накрая се пребори с изгряващият талант Новак. Сякаш този феноменален тенисист владее Силата на топката, ракетата и краката. В най-важните моменти Роджър прояви непоколебима амбиция и стил даващ образец към бъдещето. Швейцарският тенис-джедай превърна централната Артър Аш арена на Флашинг Медоус в сцена на своят исторически триумф и Звезда на смъртта за всички свои критици и противници. Лидер в асовете, 28 спечелени срещи, 35:0 последователни точки на сервис в един мач и 4-та рекордна титла в US OPEN! Всеки знае какво може Роджър с неговият технически талант и потенциален арсенал от удари - там той е недостижим в момента. Само, че тук той показа, че засега е ненадминат и в други апекти. Може би Федерер не изигра най-добрите си мачове, що се отнася до пресметливата техника и пестеливо присъствие на мрежата, но това бяха най-добрите му тактически рецитали, които някога той е правил така търпеливо и стоически. Твърде бързо разгадаваше силните и слабите страни на съперника, след което оповавайки се на своя гений свеждаше победата по брутално прост за публиката начин. Дори си позволяваше понякога с непринудено пренебрежение да оставя съперникът сам да се победи. Направи впечатление изключително изчистената му игра базирана върху стройна тактика и премерен риск в играта, а когато можеше да си позволи забавляваше публиката с неговите новаторски изпълнение и класа. Конкретно Роджър страшно много е подобрил краката, защитата, особенно слайс-бекхенда, смач волетата под филето от ничията зона (средната дистанция!!!) и способността на контролира скоростта на топката. Светкавичното забавяне и обратно въртене при неговия слайс буквално стъписваха опонента, което ясно пролича в мачовете му с Лопес и Джокович. Непробиваемата му защита и движението с крака ярко контрастира в мачовете му с Лопес и Родик, а играта му от основна линия в срещата с Девиденко. Във всички мачове той се наложи във важните моменти и най-вече с контролът върху разиграването - уникалното му чуство кога да забави или ускори топката. А за флиртаджийките му умения относно линиите, минаващите удари, безобразно разнообразният му сервис, скъсените диагонали и форхенд правите - няма нужда от коментар. Това са неща добре познати на неговите съперници, някои от които се представиха много добре. Неприятното за момента е че се видя, че няма кой да се опъне достатъчно яко на Федерер, което в случая не е никак оптимистично за самият тенис. Това с Джокович на финала въобще не бих оприличил на опъване. Моите сантименти към сърбина, но с подобна игра Новак няма никакви шансове да надделее над Фед в близкото обозримо бъдеще. Федерер направо си го премаза в тайбреците, а в третия здраво го натисна и разликата стана очебийна. За съжаление на Надал събитията по странен начин дублират тези от миналата година. Време е за нещо ново, защото повечето помнят по какъв ураганен начин Федерер нахлу в големият тенис и детронира цяла плеяда от стари и нови звезди със непонятна и умопомрачителна игра! Само че сега, естественият съперник на Черният Властелин от Базел си остава единствено самият той и рекордите. Самотен в битка с тях, в желязната хватка на собственото си призвание да ги покорява и подобрява. Рекордите, заради които, понякога красотата в неговата игра страда и поради така все по честичко дразни най-върлите си привърженици Рекордите, които за разлика от съперникът, който може да греши в алт или да направи двойна, си остават непоклатими във времето и мястото, и предизвикват, и чакат, да бъдат победени от такива като Фед. Сполай ти Роджър, че можем да бъдем в твоето време. Остава Големият Шлем и Париж, защото можеш и ще твориш още, и още! Прави си бързичко рекордите, а сетне радвай с играта си своите фенове! Здраве и късмет! Нека Силата бъде с Теб!!
Detroit
на 11.09.2007 в 01:07:55 #45Хайдуче спри се бе ЧОВЕКО
Мисля си, че не оценяваме достатъчно какъв ТЕНИС гледаме

gerito_2606
на 10.09.2007 в 19:11:36 #44Честито на Роджър да печели ОЩЕ и ОЩЕ ,но имам чувството че има нужда от почивка нещо напоследък се измъчва и не превключва много често на Федерер Експрес
а Джоко се излага кат пробусна свет Сет бола ......но пък и браво на Фед че така хубаво обърна в 1-я сет когато беше 6-5 за Джоко и 40 - 0 за него Родж с късмет и с мн качествена игра спечели
Чухте ли го онзи Рафа да се откажел от Париж /Роланд Герос/ ,а Роджър от Лондон/Уимбълдън/ не е добре

laskin
на 10.09.2007 в 18:50:17 #43Ами прав си. Не знам тогава защо се води рекорда от Тилдън...
rogers
на 10.09.2007 в 18:41:47 #42някой забеляза ли че Федерер игра в този финал само с 60% от това което може?