Георги Вангелов, звездата на българската свободна борба в момента,говори ексклузивно за предаването "Код Спорт" по ТВ+. Той ще влезе в ролята на "И сам воинът е воин" ще влезе единственият български представител в схватките на олимпийския турнир по свободна борба. Той ще стартира на 4 август в най-леката категория, която според анализаторите е с най-силна конкуренция. Преди да отпътува за Токио Вангелов застана пред камерата на "Код Спорт" в столичния комплекс "Диана" след последната си тренировка на българска земя.
В навечерието на олимпийските схватки по борба в Токио приветстваме на тепиха на "Код Спорт" единствения ни представител в свободния стил Георги Вангелов! По програма той ще стартира на 4 август в най-леката категория - до 57 кг и ден преди да отпътува за японската столица застана пред нашата камера. Здравей, в какво настроение те намираме? Какви чувства надделяват в теб преди отпътуването?
- Здравейте! Намирате ме в добро настроение след тренировка. Леко съм изморен, но в момента трябва да съм така и оттук нататък поразреждаме тренировките и ще събера сили. Чувствам се много добре и съм в добро настроение. Имам желание да се боря.
Това е чудесно. Във всяка категория право на участие имат само по 16 състезатели и реално опасност дебне отвсякъде. И все пак на кои борци при най-леките акциите са най-високо преди старта?
- Конкуренцията е много голяма. Само 16 човека са от целия свят при толкова много борци. Силите са много изравнени. Последните години всеки е побеждавал всеки, включително аз съм побеждавал много от тях, както и те мен също. Мисля, че ще е въпрос на ден. Който е направил по-добра подготовка, който е по-добре психически, той ще надделее.
Има ли силно азиатско присъствие?
- Да, азиатското присъствие е силно - японци, узбекистанецът е там, казахстанецът също е медалист. Но всеки може да бъде победен. Въпрос на настройка е.
Изпълни ли всичко от плана за подготовка? Доколко обърка програмата ти смъртоносният COVID-19?
- Направих добра подготовка, наистина се чувствам добре. Имахме някакви леки контузии, но нищо фрапантно. В нашия спорт това е напълно нормално. Да пропуснеш един-два дни тренировки заради някакви болежки при нас е нормално. Подготовката мина наистина добре. А COVID-19 за мен не е объркал нищо. Гледаме какви са условията и се нагаждаме според тях. Каквото ни позволява финансирането, каквото ни позволяват мерките, това правим.
Имаш задължителна ваксинация за игрите.
- Да, направих си я.
Преболедува ли COVID-19?
- Преболедувах го, да, но леко, нямаше нищо сериозно.
А как стои въпросът с килограмите? Колко най-много си се виждал на кантара, преди да започнеш да се вталяваш за кат. до 57 кг?
- Килограмите не са малко, свалям около 7-8 кг, което е доста тежко. И то не е само да свалиш килограмите, защото след кантара имаме около два часа за възстановяване - много е малко времето. Сложно е, но всички в категорията свалят, не съм само аз. Така че минаваме го и гледаме към срещите.
Реално ти няма какво да губиш на тези игри - това плюс ли е за теб? Чувстваш ли се готов за приятна изненада?
- Мисля, че на тази олимпиада никой няма какво да губи, само може спечелиш и да оставиш името си в историята. За мен най-важно е да изляза там, да дам абсолютно всичко от себе си, да покажа най-добрата си форма. И вече каквото сабя покаже и каквото Господ е написал. Просто да си тръгна оттам удовлетворен, че съм дал абсолютно всичко от себе си и да не съжалявам за нищо после. Мисля, че ако направя това, ще взема медал.
Пожелаваме ти го! Във времето изстрада много контузии, които определено те спираха по пътя нагоре. Доколко забавиха развитието ти и можеха ли да те откажат от спорта дори?
- Да, претърпях доста контузии. Имам две операции по краката, след това съм удрял коленете безброй пъти. Замислял съм се да се откажа, минавало ми е през ума в такива тежки моменти, но съм останал. Преодолях го това нещо и ето сега ще участвам на олимпиада. Така че съм щастлив. Мисля, че така е било писано и така е трябвало да стане. Сега вече съм добре, преодолял съм го, направило ме е по-силен и само трябва да покажа наистина какво мога.
Защо избра борбата за любим спорт? И защо свободен стил? Вярно ли е, че като малък си бил надежда и във футбола?
- Като малък всеки е играл футбол, и аз съм минал оттам. Чак надежда не мога да кажа, бил съм четвърти-пети клас. Към борбата бях насочен, баща ми е бил спортист, също борец. Той ми показа пътя, хареса ми и реших да го следвам.
Роден си в Раднево, където започваш с борба. После тренираш в Сливен и идваш в ЦСКА. Разкажи нещо накратко за тези периоди - треньори, цели, успехи...
- Да, започнах първо в Раднево. Там спечелих и първия медал от републиканско първенство. След това ме харесаха в Сливен и отидох в школата там, която беше доста силна. Много се държеше на дисциплината, бях в спортен интернат, беше като комунизъм. Дисциплината беше уникална и отборът беше много силен. Винаги бяхме или първи, или втори в отборното класиране. Гледахме само шампионските места, само в първа позиция се целехме. Там направих една хубава основа и след това като дойдох в София, вече почнахме наистина здравите тренировки. Показах се на международния тепих, станах европейски шампион и вицесветовен. Тренирах при Рахмат Сукра и при Йордан Денев. Тук вече наистина ми беше израстването.
Имал ли си кумири през годините? От кого си се учил в националния отбор например?
- Валентин Йорданов ми е кумир! Мисля, че на много хора е той. Борец №1 на ХХ век! Живата легенда! Следвам неговия пример и гледам да се уча от него. Когато бях малък, в националния отбор имаше наистина големи шампиони. Там бяха Радослав Великов, Анатолий Гуйдя, Мишо Ганев, Кирил Терзиевж- световни, европейски шампиони, олимпийски медалисти. Като си в залата, гледаш и се учиш от тях. Който и да погледнеш, винаги има какво да научиш. Така влизаш в залата с удоволствие, винаги си щастлив. Само да си покрай тези хора... Настроението беше страхотно.
Спомена легендата Вальо Йорданов, той определено има симпатии към теб, но е много ядосан, когато не атакуваш от първата минута. Прав ли е - не рискуваш ли много, когато оставяш развръзката в срещите си за последните 30 секунди, въпреки че на няколко пъти спечели важни двубои така на големия тепих и тази тактика "целта оправдава средствата" се оказа печеливша?
- Може би е прав, да. Напоследък и аз се замислям върху това нещо. Наистина се старая да почна отначало да атакувам, но както казах, просто силите са много изравнени. Всеки излиза отначало и е затворен, гледа да не дава много точки. Не съм го правил умишлено да чакам последната секунда да атакувам, просто така са се стекли срещите, че до последно са били равни и просто е трябвало да атакувам и да взема точка. Получило ми се е няколко пъти. Между другото, ще гледам да съм с друга тактика на олимпиадата - да не оставя всичко за последния момент.
Ти си от спортно семейство, но казват, че прекрасната ти дъщеричка най-много те вдъхновява. Разкажи ни нещо повече за твоята фамилия.
- Да, от спортна фамилия съм. Баща ми е бивш борец, майка ми е последната световна шампионка по акробатика скокове на пътека. Така че още от малък в нашето семейство спортът беше на почит, винаги сме тренирали. Даже още като се прибера, се събираме с майка, с татко по-рядко, постоянно правим тренировки. Спортът е много на почит в нашето семейство и очакванията към мен са големи, особено с майка - световна шампионка.
Тя свикна ли с дългите ти отсъствия?
- Свикна, да. Тежко ѝ е, но няма как. Знае каква е целта, така че много ми помага. Много съм ѝ благодарен, че се грижи за всичко. Следи мои неща, върши мои неща като ме няма, гледа детето, работи - просто е желязна. Войник!
Състезател си на "Юнак-Локомотив" (Русе) - как се чувстваш в този клуб? Срещаш ли добро отношение в града?
- Благодарен съм на хората, че ме взеха в отбора. На кмета също, че много ни помага. И финансово, и като имаме успехи, никога не забравя да ни честити и да ни направи подаръци. Наистина добре се чувствам в този клуб. Просто нямам време да отида в града, а искам да го направя, да постоя малко в града.
Имаш два бронзови медала от европейско първенство и от Световната купа, носител си на "Златния пояс на Дан Колов". Смяташ ли, че е дошло време и за финали, като се има предвид, че вече си бил европейски шампион и втори в света при юношите?
- За мен всичко е от Господ. Аз искам да направя финал. Ако Господ е преценил, че мога да бъда на финал, нека това да е в Токио! Дано да е там! Мисля, че съм готов вече.
Разбрах твоята философия - даваш всичко, пък каквото стане.
- Да, така трябва да бъде. Да не съжаляваме после за нищо и да не гледаме назад.
В твоята кариера имаш три признания за атрактивния ти стил на борба. Беше в тима на Света срещу САЩ на митичния площад "Таймс Скуеър" в Ню Йорк и два пъти в тима на Европа в битки срещу Русия. Какво си спомняш от тези събития?
- От там съм само с положителни емоции. Щастлив съм, че ме избраха. За мен това е голямо признание и гордост, защото избират един човек в категория от целия свят да представи Света срещу Америка. И в моята категория избраха мен. Оправдах очакванията, победих американеца. Така беше и в Русия, пак ме избраха да представям отбора на Европа там и пак се представих много добре. Щастлив съм, признание е за мен, че са ме оценили хората.
Как ти повлия обстановката на "Таймс Скуеър"?
- Беше атрактивно, много добре, с благородна кауза.
Имаше много спонсори, много публика.
- Да, много известни личности бяха там - актьори, други спортисти.
Очакваш ли много изненади на тези игри, които ще са без публика и под сянката на вируса-убиец? Как влияе тази неизвестност на теб самия?
- Очаквам да има изненади. За мен това ще е една малко по-различна олимпиада. Не съм присъствал досега на олимпиада, но очаквам наистина да има изненади. А за вируса просто не съм го мислил дали ще има публика, дали няма да има, какви ще са мерките. Аз лично се настройвам спрямо мерките. За мен е важно само това, което трябва да направя. Не ме интересуват мерки, дали има или няма публика. Аз трябва да отида и да направя това, за което съм тренирал и съм се подготвял.
Споделял си, че борбата само ти е давала и нищо не ти е взела в живота - така ли е наистина?
- Не мога да кажа какво ми е взела, защото не съм мислил за това. Със сигурност ми е дала много повече, отколкото ми е взела. За мен е важно какво ми дава. Просто без борбата нямаше да съм това, което съм сега. Борбата ме е направила такъв човек. Благодарен и щастлив съм от това.
Имал си лагери в Щатите, в Русия, в Иран - къде условията са най-добри за подготовка?
- Мисля, че в Русия е най-добре, понеже имат много партньори. Но нашата школа също е много добра. В чужбина виждам как тренират и с нищо не ни превъзхождат. Те не тренират нещо повече от нас. Напротив - ние тренираме доста, но нямаме толкова партньори, с които да обменяме опит, а там са много хора.
Изчезна ли безвъзвратно респектът към България? Имаме ли шанс да се върнем, ако не в топ 3, то поне в голямата игра за медалите?
- Може би малко, да. Но се надявам наистина да върнем славата, която е била. Трябва да се работи доста, защото всички в света в момента работят на наистина високо ниво.
На нас какво ни липсва?
- Не мога да кажа точно какво ни липсва, не е моя работа да го определям. Мисля, че наистина тренираме добре, имаме правилна методика, която е показала, че можем да успяваме с тези тренировки. Нашите състезатели винаги са били топ ниво. Имаме световни, европейски, олимпийски шампиони.
Изпитвал ли си някога срах на тепиха или на дадено състезание? Какво е чувството да си сам срещу съперника в спортно двуборство?
- Страх не мога да кажа... Не! Това тренираме всеки ден. Свикнал съм като изляза, противникът да е срещу мен и няма от какво да се боя. По-скоро изпитваш предстартова треска, вълнение, но дотам. Вече като свирне съдията на тепиха и забравяш всичко.
Какви качества най-вече формира борбата?
- Много волеви качества. Основно борбата те учи да се справяш сам с нещата, защото на тепиха ти си сам. Учи те да се справяш сам с всяко нещо в живота, да се бориш докрай, да не се отказваш, да не се боиш от предизвикателства. На много неща учи борбата.
И дава универсална подготовка. В твоите тренировки има акробатика, щанги, кросове...
- Да, така е. Неслучайно и в бойните спортове, примерно в UFC, борците са най-успешни.
Какво е най-тежко в елитния спорт - големите натоварвания в дългите лагери, напрежението от големите цели, контузиите, постоянното отсъствие от дома и раздялата с най-близките?
- Всички неща, които споменаваш, са тежки. Всеки спортист минава през тях. Но както се казва - целта оправдава средствата. Така че пренебрегваш тези неща, гониш си своята цел и ако успееш да я постигнеш, всичко друго е на заден план.
Ако трябва сам да се определиш, какъв характер е извън тепиха Георги Вангелов? Лесно ли допускаш хора до себе си, лесно ли прощаваш?
- За характера не мога да кажа, но допускам хора до себе си, особено ако са истински хора, много бързо се сприятеляваме. Смея да твърдя, че имам доста приятели и всички знаят, че съм готов да се раздавам за тях. Аз съм с голямо сърце, винаги съм готов да им помогна и да се отзова за каквото имат нужда.
Спокоен човек ли си извън тепиха или по-темпераментен тип?
- Зависи от ситуацията.
Лесно се палиш или...
- Не, не мога да кажа, че лесно се паля. По-скоро съм по-спокоен.
Разкрий още някои лични неща за себе си - религиозен ли си, имаш ли ритуали на състезания, доколко си суеверен?
- Да, религиозен съм, разбира се. Вярвам в Господ, старая се да живея по божиите заповеди. Имам си някакви ритуали преди състезания, по-скоро си казвам някои молитви и излизам. А относно суеверията, мисля че всеки спортист е суеверен, но гледам да ги оставям малко на заден план и да не се вторачвам толкова много в такива неща. Примерно дали си с печелившите чорапи, с кои кецове си...
Виждаш ли се като олимпиец и за игрите в Париж след три години и ще останеш ли в тази категория?
- Три години са много време. Засега съм се съсредоточил само върху Токио, фокусирал съм се само върху тази олимпиада и мисля само за това. Не съм мислил занапред. За мен е важно сега как тази олимпиада ще приключи, след това ще мислим за Париж.
Дай боже всичко да мине по твоя план! А какво е първото, което ще направиш след кацането от Токио и края на олимпиадата, независимо каква ще е развръзката за теб?
- Какво ще направя е труден въпрос. Но какво искам да направя като се прибера - да събера всичките си познати и да отпразнуваме победа в Токио. Дали ще е това - Господ решава.
