Отново сме февруари и отново всички се упражняват по Григор. Ще играе ли на турнира в София или няма? Ще напълни ли залата и джобовете на много странични хора или няма? Ще реши ли да се върне в отбора на България за купа Дейвис? Ще успее ли политическия елит да се отърка и снима с него? И обобщено ще се превърне ли в такъв българин, какъвто повечето му сънародници искат да го виждат или не?
Истината е, че упражненията по Григор носят популярност и не случайно редици импозантни фигури от "интелектуалния елит" се изказаха с повод и без повод. И за малките деца е ясно, защо полюции по адрес на Димитров се появяват и предизвикват някакъв ажиотаж. Не заради авторите им, било то Волгин, Ласкин или Терзийски, а заради високата камбанария, каквото вече е Григор Димитров.
Звезда от световна величина или разпознаваема знаменитост по всяка точка на света. Това е почти непосилно постижение за който и да е от останалите 8 милиона българи у нас и по света. По нашите земи това се нарича одумване. Българинът обича да знае нещата и да дава мнение за успелите. Няма как най-известния българин по рождено място да не буни духовете.
По-важният въпрос, е дали след като Григор все пак няма да се появи в зала "Армеец", седалките ще бъдат заети или не? Това наистина е тъжна новина, но пък и повод за размисъл. Тука вече стигаме до понятието спортна култура. Ако наистина обичаш да гледаш тенис и ти се удава възможност да го направиш на живо, няма значение дали ще участва Димитров или не. Посещението е въпрос на потребност а не на сеирджийство. На театър се ходи преди всичко заради постановката, а на второ място заради артистите. В България навремето имаше аристократична тенис публика, която гледаше с удоволствие и второкласни играчи на турнира "Академик". Тогава хората в залата бяха заради тениса. Защото този спорт изисква доста задълбочени познания, за да се асимилира случващото се на корта.
Миналата година малцина в залата на мачовете на Димитров истински разбираха какво се случва. Реакциите бяха единствено към резултата. Затова тази публика от типа "Българи юнаци" няма да прояви интерес към турнира, при отсъствие на Димитров. И на практика ще се обезсмисли въобще неговото съществуване в календара. Тук е питането, създателите на турнира давали ли са си сметка колко ще са зависими от само един субективен фактор. Дали рискът си е заслужавал, при положение, че нямат никакви оръжия да заставят Григор да играе.
Каквото и да е истинското положение неучастието на Григор ще предизвика поредното цунами от негативни реакции. Обясненията няма да се приемат, разочарованието ще е подавляващото усещане. Григор отново ще измине разстоянието от "Осанна" до "Разпни го". Всичко това поради някакво неясно чувство, че Димитров не изпълнява достатъчно добре ангажиментите си пред нацията. А щеше да бъде далеч по-лесно, ако хората вече бяха разбрали, че той няма никакви ангажименти към България. Пълна формалност е това, че е записан като българин в състезанията. Куртоазия е да се смята, че дузината български знамена на неговите мачове му дават импулса да побеждава. Той побеждава за себе си, за треньора и за своите близки. Но никой не пречи на всеки българин да обича и да се гордее със своя Гришо. По-добре така отколкото да се хейтърства.
Източник: LAP.bg
Истината е, че Димитров е съвършен маркетингов и спортен продукт. А за да станеш такъв се изисква безпрекословно да спазваш правилата на играта. В неговата игра става въпрос за милиони. Няма как в тази ситуация сърцето да надделее над прагматизма. Малцина си дават сметка, че Димитров не е за днес или утре, той цял живот ще бъде знаменитост. Такъв, какъвто е Джон Макенроу. Или Бекер, Виландер, Борг. Това е неговият живот, турнирът в София и срещата с българската публика са само един незначителен щрих в общата картина. Традиционните възприятия в неговия случай са пълен атавизъм. И някакви жалки опити за лични войни на джуджета. Каквито са хората в българския тенис, съпоставени с Григор.
