Опитът и интелингентният стил на игра на Жил Симон му спечелиха втора титла в Марсисия осем години след първия му трофей с 6:4, 1:6, 7:6(4) над Гаел Монфис. Изцяло френският двубой беше изключително странен за гледане, защото огромното сходство в тактиката на двамата съперници създаваше усещането, че те играят срещу огледалните си образи. От първата до последната точка Симон и Монфис се впуснаха в дълги и еднообразни разигравания, в които 30-годишният Жил изкова пети успех от шест двубоя над противника.

Всъщност това беше дебютен финал в Марсилия в кариерата на Монфис. "За първи път чувствам, че играя добър тенис тук и се надявам да успея да спечеля още една титла във Франция", коментира Гаел преди двубоя. Три от петте трофея в кариерата му са на родна земя.

Откриващия сет подсказа монотонната размяна, която ни очаква, а до 2-2 гейма двамата си размениха по един пробив. Симон се измъкна от следващата критична ситуация в двубоя, отразявайки три брейкпойнта за аванс от 4-3, когато часовникът отмери 40 минути от началото на двубоя. При 5-4 концентрацията на Монфис се срина, той изостана с 15-40 на свой сервис и запрати рутинен бекхенд в мрежата, което маркира и първия му загубен сет в тазгодишното издание на турнира.

В следващите минути Гаел превърна яростта си от лесната грешка в мощ на корта и профуча през втория сет, печелейки го с 6-1 за 28 минути. Опитният Симон обаче спря възхода на съперника с пробив на старта на решителната част, а Монфис изравни до 2-2. Оттам тактическото надхитряне продължи с пълна сила и без нито един брейкпойнт повече мачът влезе в тайбрек.

В него Монфис поведе с 2-0, но един гръмотевичен бекхенд в ъгъла на корта, който донесе равенството за Симон сякаш подсказа, кой ще е шампионът днес. Нататък 30-годишният французин наниза още две точки за пълен обрат до 4-2 и не изпусна поведе контрола над тайбрека като вдигна победоносно ръце при 7-4 т.

Трофеят ще позволи на Симон да се изкачи с една позиция в ранглистата и да измести 16-ия Роберто Баутиста Агут. Титлата в Марсилия е негова 12-а и го подрежда на второ място сред французите по този показател в Оупън ерата след Яник Ноа, който има 23. С по 11 са Ги Форже, Жо-Вилфред Цонга и Ришар Гаске.