Уникален, страхотен, невероятен, нетипичен, извън всяко обичайно клише и социална стигма, Григор Димитров разтърси България и всички българи през тази година. Безспорно.
Всички!
Неговите доброжелатели, но и онези които са готови на всичко, за да ги забележи някой. Да ги извади на светло, да ги измъкне от джапанките "Бумеранг" и хаотичното им ежедневие, пълно със стари, вмирисани китеници, гъгрици, дървеници, винарки, пърхот и ушна кал.
Без имена? Защо? Нима не е вярно?
Източник: Facebook
Но нека се съсредоточим към положителното. Паразити и бактерии винаги ще има, докато са налични източници на енергия и живот, от които те да черпят съществуването си и на чийто гръб да трупат секунди слава. Докато източникът не изчезне. После? Пак към чашата и виртуално интелигентните, разбутани като като топките на Гришо (по корта) невзрачни, недооценени мисли.
"Коя беше най-голямата победа на Григор през този велик за него сезон?".
Нещо подобно си мислех преди няколко дни, докато еуфорията все още държеше млади, стари, спортни ентусиасти и тенис любители или пък просто нормални хора, които са намерили своята причина да си позволят една лека усмивка, един искрен момент на щастие в края на годината. Въпреки трупащите се сметки, недостатъчното заплащане, ежедневните малки, а и перманентните големи грижи и неприятности.
Всеки се надпреварваше да пише за Гришо. Едни поради действителната си радост от постижението му, други заради импресиите в сайта и указанията на шефовете. Оказа се, че всички са му приятели, в даден момент от живота си са се докосвали до него, пили са вода от една и съща чешма в Банкя, стъпвали са на едни и същи кортове в София, вървели са по алеята на националния стадион, по която и той е минавал, дишали са от неговия въздух.
Реших, че едва ли аудиторията изгаря да прочете и моето мнение. Не исках то да бъде просто част от цялото, а реално нямаше и нужда от нещо подобно. Още повече с наличието на социалните мрежи, в които всеки може да се почувства като журналист, а имаше и откровени коментари, които доста повече си заслужаваха публикуването в медия от хвалебствията, които се въртяха в моето съзнание.
Подразниха ме и споменатите субекти в началото, за които вече стана дума, но пък не си заслужаваше да бъда и аз негативен заради тях. Да се увличам по простотата на избълваните от тях екзистенциални сентенции.
Източник: БГНЕС
И докато си мислех всичко това, съчетано разбира се и със собствените ми "потребителски", всекидневни, неизбежни главоблъсканици, видях едно дете с майка си в метрото. На не повече от 10 годинки. Усмихнато, красиво, лъчезарно момче. С калъф за тенис ракета на гърба си.
- Мамо, аз съм Гришо! Имам бекхенд и форхенд и даже слайс. Ще видиш сега какво ще ги направя!
- Добре, мамче. Спокойно. След малко слизаме. Потърпи още няколко минути.
- Ще се радваш ли и на мен някой ден, когато спечеля в Лондон?
- Да, момчето ми. Ти спечели, пък ще го мислим.
- Искам да съм като него. Нали може?
- Може, разбира се. Ще се радвам.
Слязоха на стадиона. Детето продължаваше да размахва ръцете си, имитирайки разиграване на корта. Очите му искряха.
Сетих се как се чувствахме ние през 1994-а година. Предполагам, че мозъкът ми сам направи въпросния паралел с онези времена.
Когато ти беше Стоичков, аз бях Балъков. А всички бяхме българи. Пак нямахме всичко. Дори може би имахме и по-малко от сега. Пак имаше грижи. Пак имаше неприятности и проблеми.
Но я имаше надеждата.
За нещо по-добро. За безплатните мечти.
За безкрайния, необятен свят, който сякаш само чака поредният българин да го завладее. Който ни привиква да станем от дивана, да бутнем чашата със злоба и да я разлеем по цялото стълбище във входа. Нагоре по стъпалата. Към мечтите-реалности. Които могат да се сбъднат като с магическа пръчка. Ако само поискаме. Ако само има какво да ни накара да повярваме.
Благодаря, Григор!
Източник: Facebook
Благодаря и на всички останали наши спортисти, които ни радваха с европейските си и световни титли през годината. Които ни караха да се гордеем с постигнатото от тях.
Благодаря и на онези извън спорта. За написаното. За сътвореното. За създаденото от тях.
С марката "България"!
Източник: БГНЕС
anti-Lefski
на 30.11.2017 в 16:21:37 #2Да го духат хейтъри и безмозъчни патриотари
lora-delicate
на 30.11.2017 в 15:24:47 #1Рядко съм чела нещо толкова хубаво написано и истинско..Не че нямаме добри журналисти, но рядко се случва статия да ме развълнува така, с цялата гама на истината, и добра, и ужасяваща.., но и такава, която ми дава толкова надежда. Аз също съм човек на думите (дали съм и на действията, други ще преценят), но те ми свършиха.... Благодаря ти, Георги, ще запазя този материал.