- Мария, казват, че обичате да си похапвате. Как този навик се съчетава със спортния ви режим?
- Да, наистина обичам да си хапвам. Затова например обожавам турнира Masters в Испания. Там хората вечерят много късно, някъде към 10 ч. вечерта. Тоест, по времето, когато аз обикновено чета книга в постелята. За сведение обожавам шунка, сирене и паеля.
- Обичате ли да прекарвате времето си в градове, пълни с изкушения, от типа на Ню Йорк?
- Да, разбира се. Но е малко странно, когато пристигна тук в разгара на US Open и не играя. Разбира се, обожавам нюйоркските ресторанти
- Ще участвате ли в Лондон през 2012 г.?
- Надявам се. Това ще бъде и уникална възможност да изчистя обидата, задето не попаднах на игрите в Пекин.
- Ако не играехте тенис, с какво щяхте да се занимавате? Модният подиум просто плаче за вас.
- Винаги ми се е искало да се занимавам с нещо, свързано с дизайн, мода или архитектура.
- Колко често посещавате Русия? И доколко все още се чувствате рускиня?
- Старая се да се прибирам поне по два пъти в годината и да се срещам със семейството си в Москва, защото родният ми град Няган е доста далеч и до него трудно се стига. Когато съм у дома, в Русия, и общувам с роднини, естествено говоря на руски. Когато съм в Щатите също съм рускиня във всичко, което върша. Естествено, Америка много ме промени, защото още малка напуснах моето провинциално градче. За щастие се научих да живея в различни светове.
- Запазихте ли приятни спомени от детството?
- Не бих казала. Бяхме нормално семейство, но нямахме свой дом. Мама ме е родила много рано още докато учела в гимназията. Само баща ми работел. Била голяма мизерия.
- На корта вие сте истински професионалист и обичате конкуренцията. За вас има ли значение, ако хората ви видят как плачете след загубен мач?
- Зависи от мача. Ако е лека игра и се почувствам уморена, после обвинявам за всичко лошия ден. Но ако мачът е изпълнен с напрежение, пред теб се откриват възможности и чувстваш, че а-ха да спечелиш, но в крайна сметка губиш, тогава е много обидно. Самата аз обикновено се смея, усмихвам се, понякога плача. Мога да се нарека емоционална.
- Имате ли фонд на ваше име?
- Да, аз имам собствен фонд, с който много се гордея. Имам също и голям проект с ООН. Работя с тях вече половин година. Това са програми за помощ на регионите в Русия, Украйна, Беларус. Вложила съм пари в този проект и много се радвам, че благодарение на него се строят домове, болници, информационни центрове. От самото начало мечтаех да помагам на хората да мислят позитивно. В Русия мнозина до ден-днешен не вярват, че всичко може да бъде наистина добре. Много живеят, както и преди, с мисълта, че смъртта е винаги наблизо, което е ужасно. Моята цел е да им помогна, доколкото е възможно, да се избавят от депресията, алкохолизма, наркотиците.
- Следите ли други видове спорт?
- Не бих казала. В момента с мен работи испански физиотерапевт. А техническият ми директор е американец. Двамата постоянно спорят помежду си, сравнявайки американския футбол с европейския. С удоволствие слушам техните спорове и винаги ми е смешно.
- Какъв тип мъже харесвате?
- Не ми допадат мъжете, жертви на модата. Мъжете трябва да уважават и разбират моята работа, а това не е лека задача. Ние, спортистките, добре знаем това.
- Какво трябва да направи един мъж, за да покори вашето сърце?
- Да ми приготви нещо вкусничко и ще го обичам вечно!
don
на 16.03.2009 в 00:22:15 #4Дано успее да си върне формата Машенка, че идат големите турнири!
Eric_Draven
на 15.03.2009 в 14:19:04 #3Да, тя е дай хард комунистка от Флорида.
Slayer
на 15.03.2009 в 12:17:11 #2Така са те с родината на комунизма,гладни скотове.Умри от глад другарко
jackey_chan
на 15.03.2009 в 11:13:40 #1Мога да ти сготва само две бъркани яйца