- Мария, казват, че обичате да си похапвате. Как този навик се съчетава със спортния ви режим?

- Да, наистина обичам да си хапвам. Затова например обожавам турнира Masters в Испания. Там хората вечерят много късно, някъде към 10 ч. вечерта. Тоест, по времето, когато аз обикновено чета книга в постелята. За сведение обожавам шунка, сирене и паеля.

- Обичате ли да прекарвате времето си в градове, пълни с изкушения, от типа на Ню Йорк?

- Да, разбира се. Но е малко странно, когато пристигна тук в разгара на US Open и не играя. Разбира се, обожавам нюйоркските ресторанти

- Ще участвате ли в Лондон през 2012 г.?

- Надявам се. Това ще бъде и уникална възможност да изчистя обидата, задето не попаднах на игрите в Пекин.

- Ако не играехте тенис, с какво щяхте да се занимавате? Модният подиум просто плаче за вас.

- Винаги ми се е искало да се занимавам с нещо, свързано с дизайн, мода или архитектура.

- Колко често посещавате Русия? И доколко все още се чувствате рускиня?

- Старая се да се прибирам поне по два пъти в годината и да се срещам със семейството си в Москва, защото родният ми град Няган е доста далеч и до него трудно се стига. Когато съм у дома, в Русия, и общувам с роднини, естествено говоря на руски. Когато съм в Щатите също съм рускиня във всичко, което върша. Естествено, Америка много ме промени, защото още малка напуснах моето провинциално градче. За щастие се научих да живея в различни светове.

- Запазихте ли приятни спомени от детството?

- Не бих казала. Бяхме нормално семейство, но нямахме свой дом. Мама ме е родила много рано още докато учела в гимназията. Само баща ми работел. Била голяма мизерия.

- На корта вие сте истински професионалист и обичате конкуренцията. За вас има ли значение, ако хората ви видят как плачете след загубен мач?

- Зависи от мача. Ако е лека игра и се почувствам уморена, после обвинявам за всичко лошия ден. Но ако мачът е изпълнен с напрежение, пред теб се откриват възможности и чувстваш, че а-ха да спечелиш, но в крайна сметка губиш, тогава е много обидно. Самата аз обикновено се смея, усмихвам се, понякога плача. Мога да се нарека емоционална.

- Имате ли фонд на ваше име?

- Да, аз имам собствен фонд, с който много се гордея. Имам също и голям проект с ООН. Работя с тях вече половин година. Това са програми за помощ на регионите в Русия, Украйна, Беларус. Вложила съм пари в този проект и много се радвам, че благодарение на него се строят домове, болници, информационни центрове. От самото начало мечтаех да помагам на хората да мислят позитивно. В Русия мнозина до ден-днешен не вярват, че всичко може да бъде наистина добре. Много живеят, както и преди, с мисълта, че смъртта е винаги наблизо, което е ужасно. Моята цел е да им помогна, доколкото е възможно, да се избавят от депресията, алкохолизма, наркотиците.

- Следите ли други видове спорт?

- Не бих казала. В момента с мен работи испански физиотерапевт. А техническият ми директор е американец. Двамата постоянно спорят помежду си, сравнявайки американския футбол с европейския. С удоволствие слушам техните спорове и винаги ми е смешно.

- Какъв тип мъже харесвате?

- Не ми допадат мъжете, жертви на модата. Мъжете трябва да уважават и разбират моята работа, а това не е лека задача. Ние, спортистките, добре знаем това.

- Какво трябва да направи един мъж, за да покори вашето сърце?

- Да ми приготви нещо вкусничко и ще го обичам вечно!