2014 е успешна година за Шарапова. Рускинята спечели петата си титла в Големия шлем, след като за втори път в рамките на 3 г. стана шампионка на "Ролан Гарос". Освен това Шарапова развива и бизнес проекта си - бонбоните "Шугърпова". В личния й живот също всичко върви прекрасно, а преди време Шарапова и гаджето й Григор Димитров бяха заедно на ваканция в Мексико. Тенисистката говори за живота и кариерата си пред испанското списание Mujer Hoy.

- Кои са моментите, които са белязали живота ви?
- Имам много такива както в професионалния, така и в личния си живот. Мисля, че най-голямата промяна в живота ми беше, когато се преместих в Америка на 7 г., за да се развия в спорта, защото условията в Русия тогава не бяха много добри. След това първата ми титла при девойките беше много важна. Тя ми даде увереност да продължа да се развивам и да искам да стана още по-добра. Даде ми надежда за бъдещето. И разбира се, първата ми титла в Големия шлем - бях само на 17 и спечелих "Уимбълдън". 
- Хващате тенис ракета още на 4 г. Кога направихте първия си ас?
- Не знам точно. Но помня как, докато тренирах, всеки път, когато биех хубав сервис, а в отсрещното поле нямаше никого, баща ми казваше: "Това е ас". Питах го как е възможно да знае, като няма кой да връща сервиса, но той ми отговаряше, че знае. 
- Коя е най-трудната част в това да си Мария Шарапова?
- Бих казала, че съм упорита, инат съм и на това се дължи част от моя успех. Аз чувствам, че никога няма да се предам и винаги искам повече от себе си. Срещала съм препятствия в живота си, но съм ги преодолявала. 
- Кое е най-забавното или най-смущаващото нещо, което ви се е случвало на обществено място?
- Най-смущаващото беше на един мач на "Уимбълдън", когато на корта нахлу гол мъж и започна да тича. Беше доста смущаващо не само за мен, но за много хора. Но за щастие охраната го хвана веднага.
- Започнали сте с тениса много малка, още на 4. Какво чувствате, като погледнете назад?
- Като погледна постиженията си, това ми дава невероятна мотивация да продължавам напред. А личните спомени са много хубави, защото знаеш как си се чувствал в даден момент, колко нервен си бил или колко си бил горд от себе си. След това се замисляш къде си сега и колко време е минало, колко неща са се случили, за да стигнеш до тази точка. Много се гордея с това, през което съм минала.
- Стигнахте ли до тази точка със следване на правилата?
- Не мисля. Мисля, че аз създадох собствени правила. Следвам собствените си съвети, собственото си време. Правя всичко по интуиция, правя това, което мисля за правилно. Разбира се, около теб винаги има хора, които те напътстват в правилната посока и винаги ще съм им благодарна и ще казвам, че това е отборен спорт. Но винаги има един малък глас в теб, според който правиш собствените си правила.

* Преводът е на "7 дни спорт"