Maгдалена Малеева даде интервю пред Явор Геронтиев от "24 часа".

Маги, с какво се занимавате в момента?

Основно с Юлия и Марко. Вече започнах да ги оставям на детска градина и ако имам свободно време, се опитвам да спортувам или да се виждам с приятели. Но основно се занимавам с децата.

А остава ли ви време за екоидеята “Горичка” и останалите европроекти? Бяхте и на екофорума в Копенхаген.

Аз винаги имам ангажименти с “Горичка” или с фирмата ми за биопродукти. Моята работа е най-вече да се срещам с хора и го правя по няколко пъти в седмицата. Но не всеки ден.

Каква бе причината да сте на екофорума?

Отидох в Копенхаген по програма на Европейския съюз. Аз бях посланик на България. Това бе информационна кампания.

Срещнахте ли се в Дания с интересни хора?

Видях се с останалите посланици, а те наистина бяха интересни - всеки в своята си област. Имаше танцьори, музиканти, всякакви.

Напоследък е много актуална темата за генномодифицираните организми (ГМО). Има хора, които подкрепят употребата им, но и такива, които са против. Какво е вашето мнение по въпроса?

Определено повече са против. Аз не подкрепям отглеждането на подобни култури, защото не е минало достатъчно време, за да сме сигурни, че са безвредни. В България са забранени, но мен ме притеснява това, че продължават да ги отглеждат, въпреки че законът не го позволява. И никой не го контролира. В този дебат, който се развихри, се разбра, че много хора са против ГМО, което е хубаво. Но никой не каза дума колко вредно е индустриалното производство на храна, доказано е. То замърсява реките, почвата, въобще природата и оттам телата ни. В този смисъл дебатът се оказа малко повърхностен и не се намери кой да помисли какви са опасностите от промишленото отглеждане на плодове и зеленчуци.

Продължавате ли в “Горичка” инициативи като неизползването на пластмасови торбички за пазаруване и т.н.?

Разбира се. Но сега се занимаваме с нещо по-интересно - обучение на фирми и училището “Горичка”, което започна преди около два месеца. Продължава 2 дни и всеки, който се интересува от “зелени” теми и устойчиво развитие, може да се обърне към нас.

На какво ги учите?

Лекторите са общо седем. Има лекция по маркетинг, по юридически въпроси, друга, която се казва “Природен капитализъм”. Опитали сме се да обхванем възможно повече теми и да сме максимално полезни.

Стана дума за фирмата ви за биопродукти. Как започна всичко?

Съвсем случайно. Когато със съпруга ми Любо се върнахме да живеем в България, искахме да се храним с такива неща. Единственият биопродукт, произведен тук, който открихме, бе едно кисело мляко. Тогава реших да отида на място във фермата да видя как стоят нещата.

Фермата е в Троян, нали?

Да, прецених, че трябва да помогна на хората, защото те произвеждат прекрасен продукт, а нямаха пазар. Така започнах да обикалям по магазините и да агитирам за това мляко.

Има ли място за такъв бизнес в България? Или още не е достатъчно популярен?

Има, разбира се. Пак казвам, че ние започнахме само защото искахме да ядем точно това, нямахме идея да правим бизнес. А вече година и половина се занимаваме много сериозно с производство, внос и дистрибуция на биопродукти. Имаме два магазина, които вървят добре и са много успешни. Изненадани сме приятно колко голям е броят на потребителите на такъв вид храни. Клиентите са много, дори са по-информирани от нас и понякога ни се карат, че не сме достатъчно изрядни. Това е приятен бизнес и най-важното е, че хората са изключително позитивни.

Вероятно има такива, които казват: тя си е уредила отдавна живота, а се занимава с такива неща. В смисъл че се правите на интересни.

Да, определено има хора, които може би не разбират това, което правя. Дори мои приятели - те смятат, че няма нищо лошо да ядеш стандартна храна. Това е нормално. Повечето, с които се срещам, са настроени положително и се радват. Други обаче говорят, че аз така си правя PR и изкарвам пари. Това е най-често срещаната критика. А за мен най-важното е, че това е един успешен бизнес.

Остава ли ви време за мода?

Не. Ако ми трябват дрехи, си избирам от “Капаска” това, което ми харесва, за да се обличам. Но с фирмата не се занимавам. По принцип мразя да обикалям по магазините в чужбина. Сега с две малки деца не мога да пътувам често, а освен това и не обичам да го правя. Обаче гледам мода - главно по интернет.

Наскоро бяхте на турнира по тенис за жени в Марбея. Там директор е Кончита Мартинес. Срещнахте ли се с други бивши звезди?

Беше ми много приятно да се видя с нея и с други бивши колежки като Алиша Молик. Прекарахме добре на място, където имам някакви спомени. - Гледате ли тенис в момента? - Да, винаги когато имам време, страшно ми е интересно. И смятам, че е страхотен спорт. Даже малко съжалявам, че не съм го оценила както трябва по времето, когато играех.

Харесва ли ви тенисът сега? Като че ли е по-различен. Някои твърдят, че липсват тенисистки като Мартина Хингис и другите големи имена, които бяха в София за вашия бенефис?

Няма голяма разлика отпреди 3-4 години. Даже нищо не се е променило поне при първите 50 в ранглистата. По-скоро в момента никоя състезателка не се отличава чувствително от останалите. А и тези извън топ 100 са много силни. Критики винаги ще има. Преди - защото една е над всички, а сега - заради липсата на такава, тъй като са много равностойни.

Има ли криза във вашия спорт?

Доколкото разбрах в Марбея, почти 50 процента от турнирите в календара на международната федерация се анулират, което ме шокира. Значи криза има.

Как ще коментирате неприятната новина за Мартина Навратилова, която призна, че има рак на гърдата?

Новината не е неприятна, защото Навратилова ще оздравее. Тя има 90 процента шанс да се излекува. А ракът на гърдата е нещо много страшно, голям бич и напада много млади жени. Това се дължи и на начина ни на живот, замърсения въздух, замърсената храна, приемането на излишни хормони.

Имате ли време за музика, филми?

Почти не. Сега, когато Марко е по-голям, съм малко по-свободна. Но миналата година животът ми бе различен и малко труден - детето спеше много лошо и трябваше непрекъснато да бъда край него. Напоследък обаче се държи добре. Гледах наскоро филма на Фатих Акин “Храна за душата” и бе невероятно хубав. Четох книги за деца, това е страшно интересна тема, но бих искала още.

И накрая нещо за българския тенис?

Надявам се Вики Томова да успее. Мисля, че играе доста добре. За Григор годината е трудна, но талантът му е налице, има прекрасно семейство, много добър треньор. Остава да положи и необходимия труд.