С много труд, амбиция и огромната помощ от федерацията постигнахме най-големия успех при подрастващите, разказва Велиан Бакалов.

В края на миналата седмица българският девически тим постигна най-големия успех за родния тенис на световни първенства, като стана вицешампион при 14-годишните в Простейов (Чехия). Нашите бяха в състав Йоана Константинова (ТК "Плевен-ПСК"), Росица Денчева (ТК "Плевен 90") и Ивона Савекова (ТК "Локомотив", Пд), водени от капитана Велиан Бакалов.

Талантливите българки се наложиха в предварителната група над отборите на Канада (3:0 срещи), Швейцария (3:0) и Мексико (2:1). След това отстраниха Южна Корея (2:0) - на 1/4-финал, и Словакия (2:1) - на 1/2-финал. Едва в двубоя за световната титла те отстъпиха пред силния състав на Русия с 0:2, срещу който загубиха по-рано и на финала на европейското отборно първенство в Сан Ремо (Италия). Великолепният сезон се допълва и от факта, че Йоана Константинова и Росица Денчева, които изнесоха основната тежест на мачовете в Простейов, станаха европейски вицешампионки по двойки и на личното първенство.

Ден след завръщането на отбора от Простейов капитанът Велиан Бакалов разказва за постигнатото.

Девойките на България до 14 г. са световни вицешампионки

Девойките на България до 14 г. са световни вицешампионки

Успех за родния тенис

- Кажете, това ли е най-големият успех на българския тенис при подрастващите?

- Да, такова класиране не е имало никога в историята на българския тенис. Имали сме втори места на отборни европейски купи за подрастващи - направи го тимът, в който беше Григор Димитров през 2005 г., пак в Чехия. В тези възрасти имаме също и шампиони на европейски отборни купи до 12 г., но на световни първенства нямаме медал - най-добрите класирания през годините са били 4-то и 5-о място. А световното първенство на 14-годишните е много силен турнир. То се провежда в Простейов от 1991 г. и оттам са минали играчи като Новак Джокович, Рафаел Надал, Томас Бердих, Жо-Вилфред Цонга, Ришар Гаске, Мартина Хингис, Мария Шарапова, Динара Сафина и още много звезди на световния тенис. Държавите, които се борят да достигнат до финалите, са повече от 100, а ние станахме вицешампион. Определено, след толкова години участия по такива форуми, това е най-големият успех.

- Непобедими ли са рускините, които ви спряха във финала за световната титла?

- Ами така се случи, че ние все срещу тях играем на финали. За да се класираме на световното, играхме на Европейската отборна купа в Сан Ремо и на финала пак отстъпихме пред рускините. А, за да се класираме за европейската купа пък, играхме квалификация в Букурещ и там на финала пак играхме с рускините. Но техните основни две момичета - Мина Андреева и Алина Корнеева, са считани за бъдещето на руския тенис. Менажира ги американската компания IMG и са в олимпийската програма на Русия, част са вече от системата. Те тренират във Франция и Германия, много често ходят в Чехия, Испания. Но, като ниво на подготовка, като резултати, ние изобщо не сме далече от тях.

- Как се прие на световното достигането до финала от нашите момичета?

- Идваха треньорите на другите отбори и искрено ги поздравяваха. Противниците бяха и доста изненадани, защото допреди 7-8 години, като видеха български тим на такива състезания, се радваха, че лесно ще победят. Сега определено, като видят български тим, вече се притесняват. Руският капитан, например, беше видимо притеснен. Призна, че в Букурещ сме пропуснали да ги победим на финала. В Сан Ремо вече, нашите момичета бяха страшно изморени и рускините ги победиха по-лесно. Но сега, на финала на световното, 3-4 точки решаваха сетовете и мачовете бяха много оспорвани, а и Йоана и Роси бяха изтощени след победата над Словакия на полуфинала. Въобще, в тази възраст конкуренцията е между 7-8 момичета на световно ниво, като 7 са от Европа - много близки като резултати, игра и постижения, и определено това много притесняваше останалите отбори.

Например, Канада, която през 2019 г. игра финал на световното до 14 г., сега беше с много интересен отбор. Аз мислех, че ще е трудно срещу тях в групата, а ние ги смачкахме - с такова самочувствие играха и Росица, и Йоана. Просто вече те наистина натрупаха игрови опит, победи и оттам - самочувствие, което е много важно. Преди 10-12 години, като почнах да пътувам по състезания като треньор - в нашите отбори бяхме някак свити, гледахме в земята. Сега децата са с много по-голямо самочувствие - съответно и треньорите вече са така. Аз лично се стремя всеки един от мачовете да го обсъдим с момичетата, да го анализираме, да видим кой елемент се получава добре, кой се нуждае от още доизпипване. Това, например, чехите го правят с целия екип - събират се и обсъждат, анализират. Същото правят и руснаците.

- Излиза, че нашият отбор се е преборил с екипи, които са доста по-многобройни.

- Да, аз бях и водач, и треньор и администратор на нашия тим. А голяма част от отборите пътуват с големи екипи - руснаците водят винаги физиотерапевт за всеки от двата отбора - момчета и момичета. За чехите - като домакини, екипите им са все от 4-5 човека. Азиатците са винаги в пълен комплект. Тук е мястото да благодаря на българската федерация по тенис за оказваната ни постоянна подкрепа както за подготовка, така и при логистиката при пътуванията.

- Разкажете за световните вицешмпионки, все пак вие сте човекът, който бе с тях във всички тези състезания?

- Основната тежест от мачовете този сезон изнесоха Йоана Константинова и Росица Денчева. Йоана, на която съм личен треньор, се подготвя почти изцяло в София и в Бургас - моя роден град, където има повече хард кортове, отколкото в цяла София. А и там има морски климат и вятър - много често турнирите са в морски градове и трябва да си запознат с този тип игра, защото е различен. Тренираме понякога и в Плевен, в нашия клуб "Плевен ПСК". А Росица Денчева от 3 години живее в София, тренира в Българския национален тенис център (БНТЦ), а също и в Плевен, когато през уикендите си е там.

- Споменахте Националния тенис център. Там нали се организират лагери за подрастващите?

- Да, разбира се. БФТ организира редовно такива подготвителни лагери в БНТЦ и тогава момичетата тренират изцяло там. Тогава с тях работят също Даниел Ангелов - националният треньор, Теодор Бачев - треньорът на тима за купа "Дейвис", и австралиецът Пол Макнами, който е суперадвайзър. Макнами е голям удар на федерацията. Той с 5 изречения така смени линията на тренировката, че момичетата заиграха три крачки в корта и всяка трета топка да е воле на мрежата. Сега лагерите бяха и за 14-годишните, и за 18-годишните, които се подготвят за европейски първенства.

Това, което си го говорим и във федерацията е, че тези лагери са изключително полезни, макар че е доста трудно да се организират, да се осигури на подрастващите базата и всички възможности за възстановяване. От няколко години говорим активно за възстановяване в тениса. Това е изключително правилна методика, защото 95% от 14-годишните имат хронични травми, тъй като нямат възстановителни процедури. Започнахме да приобщаваме постепенно състезателите - започнаха да говорят, започнаха да разбират. Йоана, например, ходи 4 пъти в седмицата на масаж, всеки ден използва устройство за физиотерапия с ток, за да възстановява мускулите.

- Как се прави селекцията за подбор на националите в различните гарнитури при подрастващите?

- Започва се още от детските турнири. Специално Йоана и Роси са в полезрението още от 7-годишни. Играеха на първите детски турнири. Като бяха на по 7 г., печелеха турнирите на 8-годишните и тогава се видя потенциалът им. Като бяха на по 8, печелеха турнирите на 10-годишните и вече разбираш, че имат и характер, освен талант и способности. На 10 години влязоха в първите национални гарнитури - до 12 г. Започнаха да показват резултати и двете вървят 2-3, дори и 4 години пред наборите си в България.

Миналата година Йоана и Роси играха финали на турнирите от "Тенис Европа" за 16-годишни, а бяха на по 13. В ранглистата на 14-годишните започнаха тази година като №1 (Йоана) и №2 (Росица) в Европа, с минимална разлика между тях. Йоана, например, още миналия ноември спечели турнир на ITF за 18-годишни от 5-а категория, тази година спечели още един и вече играе само при 18-годишните.

- Къде играят момичетата, когато нямат отборни състезания?

- Пътуват, в общи линии, навсякъде, където има турнири. Например, аз като личен треньор на Йоана, мога да кажа, че пътуваме на практика по целия свят. Тази година нашата федерация ни осигурява рекордно голямо финансиране - 1/3 от необходимите средства, което е много голям бонус. Останалото е от рекламодатели, които за тенисисти на такава възраст не са кой знае колко щедри. Всички сме наясно, че не може федерацията да осигурява абсолютно всичко, но тя полага наистина огромни усилия в тази посока. И парите, които отпуска сега за подрастващите, са наистина от огромна помощ. Освен това всички подрастващи имат възможност да играят и на юношеските ITF турнири в България, домакинствата на които осигурява федерацията, а също така и на турнирите от UTR веригата. Има осигурен много добър календар от състезания.

- Има ли от това поколение и други талантливи тенисистки, от които да очакваме добри резултати?

- В този набор има още едно момиче от Пловдив, освен Ивона Савекова. Казва се Елизара Янева и е родена през 2007 г. Тя също играе много много добре. По стечение на обстоятелствата сега не беше в отбора. Но тя много рязко напредна в ITF ранглистата на 18-годишните. В общи линии, имаме четири много добри девойки от набор 2007, което е отличен атестат. Има и при по-малките едно момиче - Габриела Иванова (род. 2008 г.), която, за съжаление, прекара тежко COVID, но се надявам да е отново силна след оздравяването, защото прави много добро впечатление с играта си.

Това е бъдещето на женския ни тенис. Важното е обаче да сме търпеливи, да не търсим на всяка цена моментни резултати. Не може да ги насилваме в развитието им. Да, например, Йоана е готова на практика да играе дори в женски турнири. Но сега не трябва да се бърза, нека да тренира и да върви постепенно. Тенисът, както много хубаво го каза наскоро националният треньор Даниел Ангелов, е маратон. И се надявам тези момичета да са сред първите в този маратон.