Григор Димитров говори открито за здравословното си състояние, смените си на треньори, философията, с която гледа на тениса и предстоящия Sofia Open, на който той е най-очакваният участник.
В интервю за Нова телевизия той каза, че винаги е искал да бъде по-добър във всяка сфера, не само в тениса:
"Точно преди 10 дни в Ню Йорк с Рафа обядвахме на една маса и стана въпрос точно за това - кое и как можеш да подобриш. Поставих му въпроса кое е това нещо, което го кара да продължава напред и да иска да играе още. Той отговори, че е точно това, че иска да подобри себе си и играта си.
Спомняш ли си Уимбълдън еди-коя си година не можех да вкарам това? Тогава какво направих? Промених хвата на сервиса си. Помниш ли годината, в която не можех да мина това и това? Тогава какво направих? Тренирах да ходя повече на мрежата.
За мен едно от най-важните неща е да опиташ да запазиш детето в себе си. Ако взимаме всичко толкова на сериозно - живота и загубите... Няма как да намериш правилна посока за каквото и да е било. Може би когато правиш всичко, което искаш да правиш - с любов и с вид детско мислене - останалото си идва. Вдъхновението за следващите крачки си идва.
Баща ми винаги ми е давал тази свобода. До ден днешен - дори когато говорим и разсъждаваме - винаги ми предоставя така нещата, че да имам време да се замисля, да минат няколко дни и тогава да взема сам решение.
Димитров коментира и това, че понякога остава неразбран от феновете в България:
"Имаше моменти, в които беше трудно. Винаги ще има две страни на нещата - за някои ще бъдеш разбран, за други не. Много пъти не съм споделял неща, през които преминавам. Всеки вижда как излизаш на този централен корт, но какво става зад него, никой не знае. Нещо, което винаги ми е било странно, не искам да кажа ядосвало, е, че при положение, че всеки е наясно, че не знае през какво минава другия, никога не е хубаво да го съдиш. Често усещах това нещо - че някак не можех да бъда разбран по най-правилния начин, но също така аз не давам тази информация, за да бъда разбран. Дори не искам да се боря с това нещо, защото се надявам, че в един бял ден ще мога да направя или вид филм, или нещо друго в бъдещето. Може би тогава аз самия също ще бъда по-отворен към тези неща."
"Наистина колкото повече време си играч, толкова повече ще бъдеш съден. Да, имаш много добри победи, биеш топ играчи, след това губиш от някой, който е №300 или №400 - светът се срутва. Защо? Това е мач. Трябва загубите и победите по един и същ начин да се приемат, защото другите неща също са ясни, и те могат да допринесат за случващото се на корта. Най-важен е балансът, но ако някой знае тайната на баланса, тя е лично за всеки един от нас. Може би затова в миналото не исках да влизам в тези разговори, защото добре, ще го кажа и после колко хора ще го разберат? Само тези, които са много близо около мен."
"На мен това също не ми харесва и може да бъде разбирано по много различен начин отвън. Разбирам го. Но преди това бях без треньор година и половина и също бях окей, имах добри резултати, стигнах полуфинал на US Open. В днешно време треньорите няма как да те научат да играеш по-добре - всеки един от нас може да играе добре. Но как ще се подготвиш преди мачове, преди да отидеш на път. Как тренираш по време на турнира... Цялото това нещо - трябва да бъдете още по-сплотени и може би дистанцията с Данте ни отне малко повече от това и просто беше време."
"По принцип съм много отворен за много различни неща, особено когато става въпрос за тениса. Имам доста опит зад себе си и доста мачове. Ерата, в която играех - от самото начало до момента - беше една от най-силните, което също е голям признак, защото преди беше успех да стигнеш до четвъртфинал на турнир от Големия шлем. В момента е по-различно - всеки е по-бърз, по-добър, по-мощно удря топката. Не знам един супертреньор доколкото би помогна в настоящата ситуация. Искам първо да си дам малко време за себе си, защото мисля, че е важно сам да разбера каква е следващата крачка - какво и как искам да направя и разбира се кой би ми помогнал в тази посока, кой би взел тези последни проценти, които знам, че мога да дам, но може би не давам всеки път.
Аз също усещам, че имам още много в себе си, но според мен ми трябва правилната насока в тези тънки моменти, които понякога ми избягват по време на мачове и турнири. Не искам да бързам да взимам решения, за които може би ще съжалявам".
