Най-добрият български тенисист Григор Димитров разказа за големите саможертви, които е трябвало да прави той и неговите близки по пътя му към световните върхове в тениса.
"Всеки път тук в Монако като се прибера, винаги се чувствам добре, трябва ми това време. Имам желанието да се прибера вкъщи в България, да се разходя из природата, има толкова места, в които не съм бил, да прекарам повече време със семейството си, но за момента няма никакъв шанс. Това е пътят, който съм поел и ще продължа до края", сподели Димитров в интервю за bTV.
"Разбира се, това е от нещата, които ги повтарям. Гордея се че съм българин и идвам от България, от Хасково, такъв малък град. Винаги съм се гордял с това нещо, искам всеки да знае откъде съм, винаги имам носталгично чувство".
Григор си спомни за саможертвите на семейството му. "Когато бях малък, баща ми беше просто като герой. Нямаше нещо, което да няма решение".
"Само те знаят през какво са минали, самият факт, че баща ми трябваше да пътува постоянно, да стои гладен, само за да ме нахрани, да се храня добре и да тренирам. Имало е такива случаи. Всички тези неща не съм ги забравил и няма да ги забравя. Майка ми да стои сама месеци наред, да се чуваме веднъж на месец. Само ние като семейство можем да ги оценим тези неща.
Не знам изцяло какво е трябвало да се продава, но да, трябвало е. Двамата ми дядовци си заделиха от пенсиите, за да ми купят първия билет за самолет. За Франция, за да играя турнир, спечелих.
Никога не мога да забравя, аз съм прекалено сантиментален човек, не мога да ги забравя тези моменти. Когато дядо ми почина в началото на годината, разбрах какво е да загубиш някой толкова близък. Много спомени се върнаха обратно".
Източник: Инстаграм
Димитров не съжалява, че още на 12 години напусна дома си.
"Аз го исках прекалено много. Винаги имах това желание да се развивам. Никога не съм мислил по този начин. Виж къде живея, наистина нямам нищо. Винаги съм бил щастливо дете. Позитивизмът винаги е в мен. Майка ми се е опитвала да ме мотивира, с думите, ако искаш го направи".
Гришо разказа и един случай, който показва колко е чувствителен:
"Прибирам се от градина с майка ми, спряхме на светофар, където имаше дом за деца в Хасково. Зад мен някой казва, ′Бихте ли ни помогнали′. Сирачета, които си протягат ръка през прозореца. Аз се разплаках, защото исках да им помогна. Майка ми ми каза: ′Добре, ако искаш да помогнеш, играй, стани нещо и помогни′. Тенисът е цел за мен, платформа, нещо, което винаги съм искал, не трябва да се забравят и другите неща", завърши българинът.
Източник: Instagram / Grigor Dimitrov
