Спокойно може да се каже, че 2006 бе още една година преминала под знака на Роджър Федерер в световния тенис. Комплиментите за Федерер и великолепието, което той демонстрира продължиха, а швейцарската сензация добави още аргументи към твърдението, че той може да е най-добрият тенисист за всички времена.

Федерер завърши годината с трета титла от Мастърс Къп в Шанхай и приключи 2006 с най-доброто си представяне в кариерата - 12 титли от 16 финала, 92 победи и 5 загуби. Колко от простосмъртните биха искали да преминат през целия сезон регистрирайки само 5 поражения? Но за Федерер това не е необичайно постижение, защото той завърши 2005 губейки само 4 срещи.

Ако някой се чуди какви са притесненията на Федерер напоследък, ще кажа, че те най-вероятно са свързани с намиране на място за всички трофеи в неговата витрина. Само през изминалата година номер едно в света добави към колекцията си призовете от Доха, Аустрелиън Оупън, Индиан Уелс, Маями, Хале, Уимбълдън, Канада, US Open, Токио, Мадрид и Базел.

По време на пресконференциите в Шанхай Федерер обясни, че е превърнал кариерата си в златна в момента, в който се е научил да не се паникьосва на корта. Нещо, което той постигна до съвършенство, когато за първи път спечели турнир от големия шлем - Уимбълдън през 2003.

"Чрез психическата и физическата си сила успях да преодоля всички проблеми, които ме съпътстваха на корта. Сега просто си играя играта и се надявам на най-доброто. Това е наистина най-добрия избор, който съм правил в кариерата си", сподели тогава Роджър.

И точно този избор му гарантира неоспорима власт в ранглистата на АТР. Завършвайки годината като номер едно за трета поредна година, Федерер седи непоколебимо на трона световния тенис, но има един човек, който го следва по петите - Рафаел Надал.

СЪПЕРНИЧЕСТВОТО

Ако има някой, който е достоен да бъде сравняван с Роджър федерер, то това е само Рафаел Надал. Факторът, който е от най-голямо значение за това Рафа да бъде реална заплаха за швейцарецът е, че той знае рецептата за победа над Федерер и този сезон я приложи четири пъти. Надал води в съперничеството между двамата с 6:3, загуби последните две срещи (финала на Уимбълдън и полуфинала в Шанхай), но спечели предишните четири (финалите в Дубай, Монте Карло, Рим и Ролан Гарос).

Успешната защита на титлата от Париж определено бе най-значимото постижение на Надал през годината. Испанецът спечели общо пет титли, като 4 от тях дойдоха след победа над Федерер на финала. Само в Барселона 20-годишният тенисист надделя в последния мач над сънародника си Томи Робредо.

Надал може и да се надява някой ден да си пробие пътя до първото място в света, но засега той не се колебае да покаже на Федерер уважението, което швейцарецът безспорно заслужава.

"Федерер става за трети пореден път номер едно. В момента той е най-добрият. Това е самата истина. Моята цел е да подобря играта си", споделя скромно Рафа.

ДАВИДЕНКО СЕ ПРОЯВЯВА

Говорейки за постижения през 2006 трябва да признаем, че следващият голям победител през годината бе Николай Давиденко, който спечели рекордните за кариерата си 5 титли. Давиденко може и да не е стряскащо име като Федерер и Надал, но със сигурност не трябва да се пренебрегват качествата му.

Руснакът е константна величина на корта и убедително замести Евгени Кафелников в сърцата на феновете. "Защо да си седя вкъщи, като мога да играя" бе философията на Давиденко, която се оказа повече от правилна и му донесе 5 титли от 32-та турнира, в които участва, достигайки до финалите на още два, полуфиналите на три и четвъртфиналите на пет.

БЛЕЙК ПРОБИВА В ТОП 10

Годината представи нова фигура в десетката на световния тенис - Джеймс Блейк, който се присъедини към елитната компания на най-добрите на 20 март, когато достигна първия си финал на турнир от сериите Мастърс в Индиан Уелс. Това бе исторически момент, тъй като Блейк се превърна в първия чернокож американец в Топ 10 от януари 1980, когато легендарният Артър Аш се нареди сред десетте най-добри.

Блейк оставя зад гърба си забележителна година, печелейки 5 титли (Сидни, Лас Вегас, Индианаполис, Банкок и Стокхолм). Той достигна до други два финала, както и до четвъртфиналите на турнира в Маями и на US Open. Американецът завърши годината подобаващо, след като победи в "златната група" на турнира в Шанхай Надал и Давиденко, за да преодолее Налбандян на полуфиналите и в крайна сметка да отстъпи на Федерер на финала.

Няколко години, след като напусна университета в Харвард като второкурсник, Блейк все още обяснява защо е избрал професионалния тенис пред това да завърши именитото учебно заведение. Нещо, което той все още се надява да направи, когато приключи с активната си спортна кариера.

"Много съм доволен от начина, по който се развиха нещата. Честно казано, когато бях в Харвард, нямах представа, че бъдещето крие такива успехи за мен. Това което знаех бе, че мечтая да си изкарвам хляба с тенис", разказва Блейк.

Друг човек, за когото годината бе доста интересна бе АНДИ РОДИК. Американецът изживя тежки първи 6 месеца, но през втората половина на 2006 нещата се обърнаха благодарение на съвместната работа на Анди с Джими Конърс.

Конърс се съгласи да се присъедини към Родик и компания през юни и малко по-късно го изведе до първия му финал за сезона - в Индианаполис. Само след няколко седмици Анди завоюва титлата от турнира в Синсинати, след което достигна до финала на US Open.

ОТКРИТИЕТО

Правейки обзор на годината, не можем да не уважим МАРКОС БАГДАТИС, който през 2006 изпрати послание до света, че е готов за битките в големия тенис. Енергичният кипърец изненадващо достигна до финала на Аустрелиън Оупън и взе сет на Федерер, но в крайна сметка загуби. Багдатис се добра и до полуфиналите на Уимбълдън, а през септември ознаменува годината с първата си титла от АТР, триумфирайки в откритото първенство на Китай.