- След като Саня спечели златен медал и постави нов световен рекорд, тя бе категорична, че единствено вие сте вярвал в нея. Как е възможно само за 1 г. тя да постигне такъв прогрес?
- Не бих казал, че никой не е вярвал в нея. Имаше какви ли не хора и какви ли не изявления, но важното е, че тя успя. Знам, че най-трудните моменти за един спортист са когато не пeчели нищо. Вярвах в нея, тъй като я познавам от 13-годишна. Отначало й помагах, но на месец се виждахме за не повече от 10-15 дни, тъй като тя бе в Дубровник, а аз - в Риека. Това не е достатъчно за кой знае какви постижения, затова й предложих след ЕП в Будапеща през 2006 г., където се представи много зле, да се премести при мен. Тогава тя беше отчаяна, а аз бях готов да работя с нея.

- Оттогава тя се отдели от родителите си и заживя сама. Не ви ли беше страх, че няма да се нагоди към новите условия за живот и тренировки?
- Винаги съществува подобен риск. Признавам си, че в началото се страхувах малко, но тя много бързо навлезе в новия ритъм. Освен това в Риека тренираше с колеги, не беше сама, а всички около нея й помагаха с каквото могат.

- Саня Йованович е само една от многото, които дойдоха в Риека, за да работят с вас. Как изобщо дойдохте тук от България?
- Дойдох в Риека на 15 септември 1990 г. и то съвсем случайно. На един подготвителен лагер в София дойде Александър Шканата, мой колега от Белград. Тогава той тренираше спринтьорите и ми каза: "Ти не ме познаваш, но аз теб те знам, искаш ли да ти помогна?" Работихме заедно 15 дни, помогнах му за програмата по тренировките, заедно разработвахме неща около подготовките, след което той ме пита дали искам да дойда да работя в Югославия.

По същото време, след Олимпийските игри през 1992 г., когато българските плувци имаха добри успехи, не бях доволен от статута си в националния отбор. Българският съюз искаше да се съсредоточим само върху плувците, които ще участват в олимпиадата през 1992 г., но не и върху младите, а аз бях против това.

Атмосферата бе лоша, всички треньори бяхме уморени. Искахме промяна, а аз казах на Шканата, че ме търсят и от Гърция, но съм им отказал, тъй като техните състезатели не се отнасят професионално към тренировките. След това научих, че от Риека търсят треньор, пратих автобиография и резултатите, които съм постигнал, дойдох за 4 дни, видях с какво разполагаме и какви млади плувци имаме.

Не съм имал намерение да оставам 18 години, подписах двегодишен договор, с опция за продължаване за още 2, но ето, че все още съм тук.