На олимпийските игри в Лондон боксьорът Тервел Пулев записва най-големия успех в кариерата си - печели бронзов медал в кат. до 91 кг. Преди най-големия спортен форум на планетата през август той е преследван от сериозен здравословен проблем. В носната кухина му откриват хрущял, който спира притока на кислород и съответно затруднява дишането му. Той се подлага на две операции - в България и в Германия, и сравнително бързо се възстановява. И най-важното - преодолява психологическата бариера - да се пази да не го удрят след хирургическите интервенции. Така Тервел отива на последната олимпийска квалификация в Трабзон (Турция), където само победата му осигурява квота за игрите. И се случва чудото. Той печели в кат. до 91 кг и с това си подпечатва визата за игрите в Лондон.

В колекцията от отличия Тервел има и два сребърни медала от европейско първенство, носител е и на купа "Странджа".

Половинката му в живота - Диана Ненова, е не по-малко известна. Тя е разпределителка в националния ни отбор по волейбол. През миналия сезон нейният отбор "Локомотив" (Баку) стана втори в шампионата на страната, триумфира и в "Чалъндж къп", третия по сила европейски клубен турнир. Сега погледът на Диана е насочен към предстоящите евроквалификации в Будапеща от 12 септември, където само победителят в групата се класира за шампионата.

Вече 3 години бронзовият олимпийски медалист Тервел Пулев и неговата половинка - волейболната националка Диана Ненова, живеят между две държави - България и Азербайджан.

И двамата признават, че трудно се живее на разстояние от хиляди километри. 
"Не е нормална връзка предимно по телефона - казва Тервел. - Двама души трябва да имат контакт на живо, да съпреживяват, да споделят... Но такава е ситуацията. И ако искаме да сме заедно, ще трябва един ден да променим тези неща."
Засега обаче двамата делят семейни отговорности между две държави. А най-голямата е техният син Калоян.

"Половината година е при мен в Азербайджан - разказва Диана. - Идва с майка ми. Случвало се е да вземем детегледачка от България за да може да ми помага, когато съм на тренировка. През останалото време е с Тервел."

А когато са заедно, ден за ден се уговарят кой ще поеме щафетата с малкия. 
Почти 4-годишният малчуган е кръстен на български владетел, каквато е традицията в семейството на Тервел. И двамата с по-големия си брат Кубрат носят имена на наши ханове. Избира ги техният покоен баща Венко Пулев, чиято слабост била историята. 
"Детето беше на 9 месеца, когато трябваше сам да започна да се грижа за него - спомня си боксьорът. - Тогава ми беше най-тежко. И то най-вече с мисълта, че то е изцяло поверено на мен. Не бях сигурен дали ще успея да покрия всички негови нужди... Но с времето свикнах. Сега дори ми е странно, когато го оставя за кратко на някой приятел - виждам объркан поглед. Случвало се е детето дори само да им казва какво да направят. Така е, защото не са имали деца. А няма нищо сложно."

Честа гледка е Тервел да отиде на тренировка в екип с Калоян, както и да го заведе на някоя делова среща. Не защото иска да го покаже на всяка цена, а защото няма кой да го гледа. Волейболната зала също не е чужда за юнака. И двамата обаче са категорични, че нямат болни амбиции да превръщат първородния си син на всяка цена в спортист.

Макар че се познават от деца - учат в спортното училище на ЦСКА,  любовта пламва на лагер в Белмекен през 2005 г. Връзката им още не е скрепена от брак. И докато тя може и тайничко да се надява да мине под венчило, той е категоричен, че това няма да се случи.

"Има толкова по-важни неща от брак, халки - казва боксьорът. - Като например да се справаш с проблемите от ежедневието."

Ревността също им е чужда, макар че в началото изпитват подобно чувство. 
"Тя е за хора, които не са сигурни в себе си", смята Диана. 
"Това е загуба на време - категоричен е и Тервел. - Никога не можеш да спреш някой, който нещо си е наумил..."

Преди важни мачове спортната двойка винаги се подкрепя и си пожелава успех. Така е и когато Пулев печели бронзовия медал на игрите в Лондон. 
Тя, в компанията на съотборничките си от националния отбор, му стиска палци пред телевизора от лагера в Боровец, където тимът се готви за предстоящата евроквалификация през септември.

А малкият Калоян не успял да дочака късния мач на татко си и чак на другия ден разбрал за медала (б.р. - тогава е поверен на бабите). Истински късмет си е, че в деня, в който Тервел си пристига от Лондон, волейболистките имат почивен ден и Диана отскача до София, за да го посрещне. Не издържам да го гледам цял мач особено когато получава удари - признава Диана. - След 30-ата секунда се отказвам да следя срещата, но след малко пак се връщам пред телевизора. Добре, че не получава сериозни удари. Но това е неговият спорт. И никога не съм си и помисляла да го накарам да се спре с бокса. Самата аз съм спортист, знам колко труд му струва, лишения. Не е честно да искаш другият да се откаже. Това е неговият живот."

Самият Тервел на няколко пъти спира с бокса. Единият, когато е едва 18-годишен, и му предстои да навлезе във възрастта на мъжете. Някои обаче го смятат за безперспективен състезател. И това кара младока да търси нови изяви. Потегля за Италия, където година и половина работи като спасител на басейн. Слушайки италианска музика научава и езика, чувства се добре, но животът му на Ботуша не продължава дълго. В България го връща личният му треньор Борислав Бояджиев, единствен, който вижда в него таланта. Той и сега играе най-съществена роля във формирането му като състезател. Всяка предстояща среща Тервел обсъжда и получава наставления именно от Борислав Бояджиев. Така е и за олимпийските игри. Признава, че не всичко, което треньорът му е казал срещу бъдещия шампион - украинеца Усик, на полуфинала е изпълнил. 

"Конкуренцията беше жестока, но тогава чух странни очаквания, че дори и злато съм могъл да спечеля - казва Тервел. - За нашите стандарти това е невъзможно. А при друг жребий можеше и медал да не взема. Затова съм безкрайно щастлив, че спечелих бронза."

Славата не го е главозамаяла. А стойността на отличието оценява още повече сега, когато получава хиляди поздравления от непознати, раздава автографи и снимки. 

"Трябва българите да гледаме по-положително на нещата и ако имаме бутилка наполовина пълна да я възприемем не като наполовина празна, а наполовина пълна", казва философски Пулев.

И двамата изключително много обичат страната си и не са си и помисляли да живеят на друго място. Почивките също предпочитат да си прекарват по нашите курорти с приятели.

"В крайна сметка не парите са всичко - смята Диана. - Макар че когато се връщам в България, виждам колко трудно живеят обикновените хора. Нервни са, депресирани. Често с Тервел си говорим за дребните неща от живота. И когато един ден приключим със състезателната кариера, с какво ще се занимаваме, може би с бизнес."
Боксьорът засега не се вижда като юрист, макар че е изкарал три курса в Юридическия факултет на Софийския университет и временно е прекъснал заради спорта.

Успехът в Лондон обаче категорично извади Тервел от сянката на по-големия му брат Кубрат Пулев, носител на две титли при професионалните боксьори в супертежка категория.

И докато Кубрат е популярен с прякора си Кобрата, Тервел се дистанцира
от прозвището Малката Кобра сложено му от медиите. 

"Никой не ми казва така, за всички близки съм Тево", разкрива Пулев.
А дали ще продължи по стъпките на брат си - бъдещето ще покаже. Засега Тервел има подписан предварителен договор с професионалната лига към Международната федерация по бокс (АИБА). Той му дава шанс да запази статута си и да участва на световни, европейски първенства и олимпийски игри. Но и да се готви в България, да пътува само за мачовете и да изкарва добри пари за нашите стандарти. Възможност, която Кубрат, не е имал тогава, защото лигата е учредена по-късно. Отговорът ще е през есента. Тогава ще се разбере и дали една от мечтите на Диана ще се сбъдне - волейболният ни отбор да се класира за следващото европейско първенство. А дотогава двамата ще продължават да живеят между две държави.