Покрай цялата предизборна суматоха в България своето внимание получи и българският спорт. Съвсем в духа на агитациите и обещанията се изказаха гръмки слова за новата мултифункционална спортна зала, за уважението към спортистите и за липсващото, но толкова важно спортно министерство.

Социалистическият слоган, който амбициозно заявява, че спортът гради "един мирен свят", оживя с нова сила, но друг смисъл - светът е не примирието и разбирателството, а спечелените гласове в МИР-а.

Във всеки многомандатен избирателен район, на каквито е разделена цялата страна, отекнаха гаранциите на настоящия премиер. Набрали инерция от изминалия мандат, Сергей Станишев и подопечната му ДАМС си вярват за следващ и обещават с размах - с толкова голям, че едва не станаха за смях с отлагането на първата копка на спортната зала в София.

В крайна сметка първа копка имаше - усмихнати политици и кисели журналисти по задължение закачени за кандидатите за власт, си говориха високопарно за това, как "спортът е надеждата на България", колко "радост и гордост са ни донесли шампионите" и как "спортът трябва да се развива с подкрепа от държавата".

Премиерът пропусна събитието, но толкова много беше използвал темата през изминалите дни, че сигурно не са останали неизказани клишета. Не една, ще имаме две нови зали - ще ремонтираме едната до края на годината, ще построим другата през половината следващ мандат. Или поне така обещаваме.

Само с един небрежен жест държавата излезе от ролята си на беден непукист и се превърна в загрижена за българския спорт, за неговото настояще и за неговото бъдеще. Съвсем случайно 5 дни преди изборите 130 млн. лв. могат да бъдат изхарчени за спорт.

При първото отлагане премиерът даже обясни закъснението - те, властта, още от средата на мандата били обмисляли подобна инициатива, после били търсили пари, одобрение и терен, а най-трудното било да успеят да минат "през всички законови стъпки".

Все едно не говори министър-председател, а неориентиран брокер, застанал пред недостроена сграда и обясняващ защо не живеете в апартамента, който сте си купили "на зелено" преди 4 години.

Най-забавното е, че пред някои медии Лечева е признала, че за момента е осигурено едва 5% (малко под 6 млн.) от финансирането, а останалата огромна част ще бъде задължение на следващия кабинет.

Но иначе държавата е отговорна - неприятното е, че нейната предизборна загриженост се превръща в рецидив. Свикнахме работата да се върши не през мандата на управление, ами когато ще има повече шум - преди избори, преди доклад на европейските "партньори", преди или след някое спортно събитие.

Показахме плановете за зала и започнаха поздравленията. Всички за миг забравиха как последното подобно съоръжение е строено преди почти 30 години. Или как Платини направи първа копка на футболен център в НСА и от година насам единствената строителна дейност е неговата.

Или как в цялата страна имаме едно-единствено смислено покритие за пода на волейболна зала, което обикаля България повече от политик в кампания. Забравиха как стадионите из страната тънат в бурени, защото властта хем не ги пипа, хем не ги дава, даже понякога не знае чии са. Забравиха как нямаме един тенискорт с повече от четири реда сковани пейки около него.

Забравиха, че ако не бяха спонсорите и ентусиастите, нямаше дори да помиришем елита в шаха, леката атлетика или балканския баскетбол. Забравя се още какво ли не.

Не се забравят обаче грандиозните обещания
"Спортът трябва да се управлява от министерство и връщането му е един от приоритетите ни", обяви Станишев пред представители на между 25 и 34 спортни федерации (зависи от пристрастието на медиите).

Ако искате да го повторя пак - управляващият всички министерства премиер-министър казва, че някакво си министерство е важно, работило е добре, не го е възстановил и копнее за това.

Или с други думи - треньорът на футболния отбор разполага с по негово мнение добър ляв бек, доказал се през половината минал сезон, който обаче не защитава крилото, а подпира скамейката. Вместо да го пусне титуляр или поне като смяна във видимо слабата зона, на пресконференцията след края на мача треньорът казва "в този мач знаех, че ми трябва и той беше във форма, но ще го пусна в следващия".

Не смятам, че смяната на държавната агенция с министерство ще оправи бакиите в българския спорт, по-скоро ще повиши още повече числеността на така или иначе многобройната бюрокрация.

Но не съм премиер. Щом премиерът е на това мнение, логично е да направи това, което смята за правилно. Щом не го е направил, има два варианта - или няма достатъчно власт, или го е измислил малко преди срещата с федерациите и залага на популизма.

Иначе за поста на министъра и за бюрократите около него винаги ще се намерят подходящите хора. Още преди Станишев да се зарадва на грандиозните си обещания, новината за спортното министерство беше обиколила страната и се намери пловдивски кандидат за поста.

А ако на премиера му липсва челен опит, може да препише от няколко държави "от нашата черга", смело проспериращи в спорта. Най-лесният вариант е просто Министерство на спорта като в Пакистан, може да повторим нашия си познат модел с Министерство на младежта и спорта, както са направили в Индия или Тринидад.

В Етиопия залагат не само на младежта и спорта, но и на културата, а в Уганда е отговорно Министерството на образованието и спорта. С всички тези държави сме в една графа - в последните две олимпиади се стараем да заслужим повече от 1 медал - засега успяваме, но вървим стремглаво надолу.

За десерт една държава с класи над нас в отношението си към спорта - макар ЮАР да има Министерство на спорта и свободното време там не им остава много свободно време. Доскоро южноафриканците се занимаваха с Купата на конфедерациите, видяхме, че стадионите им са като за световно, самото то е там догодина.

Сред развалини и негро-бели страсти, миналата година в ЮАР направиха световно по улов на шаран, после дори си го спечелиха.

А ние си чакаме залата - онази важната, обещаната, единствената. Защото до момента няма къде да организираме световно по спортна табла, за улов на шаран или футбол можем само да си мечтаем.

С министерство или без, ще е хубаво да започнем отнякъде - модерна зала за 12 000 зрители е добро начало. И нека не чакаме до следващата предизборна кампания за нов спортен комплекс, за приоритетно финансиране или за концесията на стадионите. Не за друго, ами и Етиопия, и Тринидад ще ни задминат и няма да има с кого да се сравняваме.

Три пъти се напъваме за зимна олимпиада

Може би най-несъразмерни с мащаба на България са трите опита да получим домакинство на зимни олимпийски игри. Първите два са относително близо до целта, защото по времето на социализма ролята на държавата е по-осезаема. Знае се кой пие, кой плаща и кой поръчва. През 1985 г. кандидатурата ни губи с два гласа от Албервил (Франция) за игрите през 1992 г. Втория път през 1987 г. отпадаме още на първи тур за олимпиадата 1994. Тогава домакинството е дадено на Лилехамер (Норвегия).

Най-комичен е третият опит. Кампанията "София 2014" стартира през 2002 г. и приключва през 2006 г. с отпадането на българската кандидатура на първи тур. "София беше чудесен кандидат, но БОК не прави почти нищо за популяризирането на кандидатурата й", анализира Ройтерс.

София 2014 има много пропуски - слаба правителствена подкрепа, лоша инфраструктура и пътища, недостатъчна леглова база и липса на готови спортни съоръжения, става ясно от доклада на работната комисия към МОК. Отчита се и липсата на достатъчно опит и професионализъм в набързо сформирания комитет по кандидатурата на София, както и фактът, че председателят на комитета по кандидатурата Васил Иванов-Лучано не е в състава на делегацията.

Отпадането на българската столица от играта е логичен завършек на една противоречива кампания по кандидатстване. Иначе проект "София 2014" включваше изграждане на магистралите "Люлин" и "Струма", както и летище в Банско.

Освен свързания със събитието бюджет от 1.322 млрд. долара други 820 млн. долара трябваше да бъдат инвестирани от държавата и публичните фондове в инфраструктурата на София и транспортните връзки до Боровец и Банско.

Евроволей'01 - жест между приятели

Европейското първенство по волейбол за жени през 2001 година е едно от малкото големи спортни събития у нас след 1989 г. България няма условия, но благодарение на добрите отношения на волейболната федерация с Eвропейската конфедерация (CEV) чиновниците от CEV често си затварят едното, а понякога и двете очи.

Мачовете се играха в Зимния дворец в София и в Двореца на културата и спорта във Варна. Евро'01 премина без сътресения, а България завоюва бронзовите медали.
Ясно е, че с условията, които предлагаме, никой няма да ни даде голямо първенство при мъжете. В последните години националният отбор играе мачовете си в ДКС във Варна, който е построен в далечната 1968 година.

Наесен пък ЦСКА ще се пренесе от София в Самоков за срещите от Шампонската лига "Индезит". Нито една софийска зала не отговаря на изискванията на CEV и червените бяха принудени да заявят "Арена Самоков".

Миналата година клубът изпробва зала "Христо Ботев" в Студентския град и плати солидни глоби в Европейската конфедерация. Да не говорим за мухлясалия терафлекс набор '94, който обиколи цялата страна.

Проектът за многофункционална спортна зала в столицата дава лъч надежда, но не трябва да се самозалъгваме. Нека първо го завършат.

Формула 1 на сливенския кър

Организационният комитет за Гран при на България се похвали, че шефът му Румен Петков е поканен от промоутъра на Формула 1 Бърни Екълстън на преговори в Германия. Това е или началото на нещо голямо, или краят на поредното упражнение на езика. По-скоро второто.

Първата идея за Формула 1 в България се ражда в Сливен. Подхвърля я местният кмет Йордан Лечков, който не развива докрай своето хрумване, но се сърди на публикациите, че Михаел Шумахер трудно ще подкара своето ферари на сливенския кър.

Миналата година с проекта се зае тандемът Румен Петков-Богдан Николов. Бившият вътрешен министър и шефът на моторите, и двамата родом от Плевен, упорито се опитват да доведат луксозния керван в родния си град. Намерението е прекрасно, но естественият път на Формула 1 минава встрани от България.

Формула 1 е спорт на богатите. На автомобилостроителните компании и нефтените гиганти. На Ферари, Мерцедес, БМВ, Тойота, Рено, Шел, Петронас, Ред Бул... Всички те харчат невероятно много, за да има Формула 1. Техните инвестиции няма да дойдат тук, защото България е твърде малка за големия бизнес. Нещо повече - обикновено държавите плащат, за да покриват загубите от Формула 1.

"Хокенхайм", "Спа", "Маникур", "Жил Вилньов" тази година не са част от календара тъкмо заради това. Защото немската провинция Баден-Вюртемберг, Белгия, Франция и Канада не искат да плащат за всичко това. Богатите не искат, но бедните се натискат. Къде е логиката?

Oт калната улица до Световната купа

Стартовете от световната купа по ски в Банско миналата зима бяха доказателство, че и у нас, когато имаш проект и необходимото желание за успех, нещата могат да се получат. В случая не става въпрос за епизодично изригване, а за дългогодишна и целенасочена работа.

Спомням си много ясно 2003-а година, когато откриха новата ски-зона в Банско. Тогава президентът на федерацията Цеко Минев покани у нас Алберто Томба.

Италианският ас се скъса от суперлативи по време на откриването, но след това в частен разговор сподели, че в българския курорт улиците са тъмни и кални и това определено не е добре.

Шест години по-късно в Банско има асфалт и осветление. Само заради световната купа общината похарчи над 7 милиона лева от свои приходи и по различни европейски програми за пътища, озеленяване, осветление.

Моделът проработи, защото президентът на федерацията следваше своя план стъпка по стъпка. План, който очевидно не е бил подчинен на идеята да се прибере някой и друг милион, а да се съгради нещо.

Така думите не увиснаха във въздуха. Световната купа по ски стана факт, защото преди нея Банско получи необходимата реклама. В курорта гостуваха най-големите ски-звезди - Томба, Жирардели, Тьони, Костелич, Аамод.

България се завърна като дестинация в календара на ФИС първо със състезания от регионален характер, но провеждани на световно ниво, след това със стартове от европейската купа за жени и мъже, за да се стигне до най-високото ниво - Световната купа.

Тя стана факт, след като във всичките тези години родните специалисти обикаляха по Европа и попиваха опит - част от тях, за да си припомнят, как се правят големи състезания, а други - за да се докоснат за първи път до истинските спортни събития.

Не на последно място в световната ски-федерация не гледат с присмех на колегите си от България. Защото президентът Цеко Минев се различава от своите предшественици най-малкото по това, че не се нуждае от преводач, за да си вземе акредитацията.

В ските сложиха стабилна основа и сега могат само да надграждат. Сега е важно да има скиори, които да карат по световните купи и да не финишират, когато другите се греят в чайната.

Важно е също така да бъде снета тежестта на финансирането от държавата и тези състезания да се превърнат в печеливш продукт. Когато си извървял първите стъпки обаче, е лесно да продължиш напред. Защото си доказал, че "Не става само с ядене, трябва и акъл".