Какво направи българският спорт през 2007 година? Номера на китайката в лицето на дамите, окупирали челото на класацията за Спортист на годината, или тухла в китайската стена за игрите в Пекин догодина?

Именно китайският спортен календар, в който има само едно животно – тъкмо олимпиадата през 2008 година, подчини мислите през отиващата си 2007 година.

„Искрено вярвам, че Пекин 2008 може да бъде за България връх, не по-нисък от Сеул 1988”, заяви президентът на република България Георги Първанов на церемонията по обявяването на най-добрите миналата седмица. Не само заради аналогията с азиатския континент 10-те титли в Корея може да бъдат надскочени. Има и едно друго съвпадение.

И преди Сеул’88 пак загубихме домакинство на зимна олимпиада. Тогава бяхме прецакани за сметка на норвежкия град Лилехамер. Гласуването бе в самото начало на олимпиадата в Сеул. Миналата година пък бяхме отхвърлени като кандидати за 2014 г. В крайна сметка това домакинство бе спечелено на 4 юли 2007 година от руския... черноморски курорт Сочи.

А в ролята на „китайката” влязоха Станка Златева – коронясана №1 на 2007 година, Албена Денкова, станала 2-ра заедно с партньора си във фигурното пързаляне Максим Стависки, и Румяна Нейкова, класирана на шеста позиция. Руми стана и Спортист №1 на Балканите, което още повече направи 2007 година женска.

Естествено, трябва да добавим, че имаме още 2 „китайки”, които ще трябва да положат основите на нашето добро представяне в Пекин.

Това са първите хора в българския спорт – председателите на Българския олимпийски комитет и Държавната агенция за младежта и спорта – Стефка Костадинова и Весела Лечева.

Не можем да подминем и факта, че българският спорт бе белязан пак от смърт през 2007 година. Трагедията и триумфът бяха копирани във волейбола. През 2006 година през лятото на път за мач на националния ни тим в Световната лига катастрофираха съпругите и децата на националите Николай Найденов и Светозар Иванов.

Дъщерите на двамата – Никол и Яна, издъхнаха. Мартин Стоев и момчетата
едва преживяха трагедията и записаха исторически резултати във финалите на лигата и на световното първенство, където станаха трети. Сега съдбата реши да повтори черното и бялото.

През лятото на връщане от Варна, пак от мач за Световната лига, смъртта си в катастрофа намери главният мениджър на Левски Сиконко – Георги Захаринов. През есента пък вицепрезидентът на федерацията ни – д-р Митко Иванов загина, след като падна на глава от покрива на ресторанта си. Годината завърши по същия начин като миналата – пак трето място в Япония, този път за Световната купа и подплатено с олимпийска виза.

BG мистерията на 2007 г. пък се оказа една друга смърт – тази на главния мениджър на баскетболния ЦСКА Емил Коен и на президента на клуба Владимир Федяев. Двамата умряха в катастрофа в Рен. Смъртта на Коен обаче бе оспорвана от група бизнесмени, които твърдяха, че Емил е инсценирал трагедията заради дългове от 10 милиона лева. В края на краищата криминалистите потвърдиха смъртта на двамата.

И извън всичко друго, българин записа едно постижение, което надхвърля чисто спортните рамки. Освен че спечели за седми път Световната купа по плувен маратон, спортист №5 на 2007-а Петър Стойчев постави рекорд по преплуване на Ламанша – 6:57,70 ч.