Министър Георгиева се радва на природата в ботаническата градина в двореца в Балчик. СНИМКИ: ЛИЧЕН АРХИВ


- Г-жо министър, след повече от 100 дни във властта, как ви изглежда спортната тематика?

- Предизвикателно. С логика, която само визуално е елементарна. Старая се със спортистите заедно да изградим алгоритъм на работа, който да преодолее вакуума на безотговорността. От мен се иска и малко мазохизъм, за да покажа знаците към равновесието между държавата и общините в политиката - реконструкция и модернизация на материално-техническата база, приоритети във финансирането на спортове, респективно федерации, правилен език между спортната научна мисъл и спортистите като методика на тренировъчния и състезателния процес. Дълбочината на спортната научна мисъл ще издигне най-бързо спортиста до високите постижения.

- С какво се промени начинът ви на живот, след като ръководите българския спорт?

- Естествено, че делникът ми е друг. Ще споделя само малко - жадувам шанса да вляза в книжарница. Боли ме, че все по-малко си храня душата. В момента си нося "Размисли за гилотината" на Камю, но не съм стигнала до тях.

- Заглавието свързано ли е с поста, който заемате сега?

- Безспорно е, отговорността ми на министър промени начина ми на живот.

- За нашите читатели ще бъде интересно да разкажете нещо повече от това, което е известно до този момент за вас?

- Работя и уважавам другия. Не съм унесен кабинетен професор. Ценя думата. Не се смущавам от "шума", нито от "жълтата светлина". Мога да усетя комфорта и в мазохизма. Не фамилиарнича със себе си, каквото и ехо на нечие его да ме настига.
До 11-и клас бях на "ти" с руските сборници по висша математика. Не станах инженер, защото Йовков ме въведе в сладостта на филологията.

- Как съчетавате трите задължения - като министър, съпруга и майка?

- "Пребивавам" и в трите, но балансът е само стремеж. Шансът е във времето. Съпругът ми е свикнал да ме разбира, че ми трябва отделено време. И няма свободно време. Науката тренира постоянство в уединението и "възпитава" семейството в компромис. Синът ми също е възпитан за това. Това за него е и шанс - не е "воювал" за самостоятелност. Не са "смутени" от моето отсъствие. Сигурно защото те непрекъснато спортуват.

- Занимавали ли сте се активно със спорт в ученическите или студентските години?

- Като ученичка повече. Участвала съм в спартакиадите до окръжно ниво и
съм била фаворит на висок скок. До 7-и клас. Опитвала съм хандбал, тенис, повече волейбол.


- Тайна ли е как поддържате тази фигура?

- Повече ген, по-малко грижа. Приличие, общо взето.

- С какво се храните?

- Предавам се на млечните продукти. Обожавам сиренето.

- Имате ли предпочитан спорт?

- Сега всички спортове. И наистина обогатява този нов контакт.

- Какво ви носят контактите с известните хора в българския спорт, а и със световните ръководители и звезди?

- Първите в спорта са хора на отношението, не на ехото. Да оцениш равновесието на егото им, си струва. Усещам, че вече за много от тях не съм професорът по синтаксис, а съм спортният министър.

- При тези ангажименти остава ли ви свободно време?

- Малко, много-много малко. Сладко ми е в миговете, когато съм себе си и съм с близките си. Тези свободни минути са за тях. Благодаря им.

- Предпочитана музика?

- Електронна. Но умея да слушам "правилно" и малко рок, джаз, класическа, повече Вангелис, Клайдерман. Харесвам намека на философията в музиката. Него докосвам с вкуса си.

Със съпруга си Славчо Бенчев на почивка в Банско.