Красен Кралев: Задача №1 е нов закон за спорта

Красен Кралев имаше кратко време да реши куп текущи проблеми през първите месеци като спортен министър. Така той и екипът му получиха глътка въздух да се заемат с по-сложното - да планират глобално бъдещето на българския спорт. За промените, които стартират през 2015 година, министър Кралев говори пред "Стандарт".

Г-н министър, честита Нова година! Как изкарахте празниците и успяхте ли да си починете?

- От спорта съм се научил, че почивката - колкото ти я дадат, трябва да я използваш пълноценно. Така че - да, успях да почина.

Какъв късмет ви се падна от баницата?

- Паднаха ми се два късмета - щастие и успех.

Новогодишните празници са и време за равносметка. Каква е вашата за близо двата месеца начело на Министерството на спорта?

- 2014-а я броя за една от успешните си години. Първо трябва да отбележим факта, че спечелихме едни много тежки избори в много важен за България момент. Народът за пореден път даде доверието си на ГЕРБ да управлява, макар и в коалиция. Ако този момент беше пропуснат, държавата щеше да изпадне в наистина тежка ситуация, от която много трудно щеше да има измъкване. Успяхме да сформираме силно реформаторско, проевропейско мнозинство и правителство, които идват точно навреме.

Аз съм много горд, че в рамките на тези близо 45-50 дни, които имахме, екипът се справи блестящо с поставените задачи. Успяхме да направим реформи в екипите и на търговските дружества, за да имат време те да се подготвят максимално бързо за 2015 г. и да заработят на пълни обороти. Нямаме време за губене, а те са ни важни, защото трябва да генерират средства за поддържане на спортните бази - НСБ и "Академика". Доволен съм от селекцията на кадрите, те вече успяха да докажат, че са изключително подготвени и не сме сгрешили в подбора им. Изключително важно беше да вкараме в проектозакона за предучилищното и училищното образование предложение, свързано с детското здраве и физическото възпитание. А именно - третият час по физическо да бъде воден от треньори. До момента треньорите нямаха право на преподавателска дейност. Успяхме да възстановим и диалога с министерството на образованието. През годините той е бил нарушен, не се е работило в синхрон, а ние сме взаимно свързани. Най-малкото имаме обща европрограма "Еразъм".

Отделно от това на заседание на Министерски съвет през декември беше гласувана наредбата за допингов контрол, която е в съответствие с новия международен кодекс на УАДА. Това е най-важната ни стъпка по пътя към голямата цел - получаване на лиценз. Тази лаборатория е полезна за българския спорт и от икономическа гледна точка. Първото правителство на премиера Борисов инвестира над 9 млн. лв. в този антидопингов център и сега просто трябва да довършим лицензирането. Лабораторията е най-модерната не само на Балканите, но и в цяла Източна Европа. Надяваме се на сериозни приходи от съседните държави, а и нашите спортисти, които в момента плащат по 300 евро за тестове в Гърция, ще бъдат облекчени.

Какви други резерви виждате във финансирането на министерството?

- По наш анализ до момента европейските програми не бяха използвани по най-правилния начин и там смятаме, че има изключително голям резерв и ресурс за увеличаване на средствата, с които ще разполага министерството. Затова създадохме две нови дирекции, едната от които "Европейски програми и международно сътрудничество", а другата е "Младежки политики".

Разбрахме, че ще бъде променен и начинът на финансиране на федерациите?

- Изключително съм горд от новите програми за финансиране на федерациите. В тях за пръв път се отделя специално внимание на детско-юношеския спорт. Част от средствата, които досега са отделяни за мъже и жени без призови класирания, ще бъдат насочени към подгрупа от над 500 млади състезатели до 23 г. Отделно обособяваме олимпийски резерв от 130 перспективни младежи, пак до 23 г. В предолимпийската 2015-а съсредоточаваме вниманието си върху един елит от 120 души, които имат шанс да спечелят квоти за олимпиадата в Рио де Жанейро. Тази група ще се наблюдава много внимателно и по преценка на специална комисия за спортистите, които имат шансове за медали на Игрите, ще се опитаме да осигурим допълнително финансиране. Бюджетите за олимпийска подготовка няма да бъдат променяни, успяхме да ги задържим на същото ниво. Специално внимание сме обърнали на колективните спортове, които ще получат финансиране до три отбора за юноши и девойки.

Притеснявате ли се, че ще има много недоволни?

- Едни ще бъдат доволни, други не. Аз не се притеснявам от нищо. Ако всичко до момента беше правено както трябва, сега щяхме да имаме успехи на международно ниво, а такива са редки. През миналата година имахме малко поводи за радост, което значи, че не сме били на прав път. По-хубаво да има недоволни и да се справяме, отколкото да изпуснем момента. Иначе ми е ясно, че не мога да се харесам на всички. Няма как да направиш реформа, без да засегнеш някого. Не ме е страх, защото нашият екип е изпратен тук, за да направи нещо добро за българския спорт. И след период от 6 до 10 години да имаме стабилна основа и да не треперим за всяко медалче, а да имаме самочувствието на силна спортна нация.

Така обаче може да се стигне и до закриване на федерации?

- За да се отдели от оскъдния бюджет за финансиране, федерациите трябва да докажат, че са полезни за обществото, че носят престиж на България. Не сме длъжни да финансираме всички. Знаем, че има клубове, които са създадени, за да поддържат избора на определени президенти. Ние трябва да ги отсеем. Длъжни сме да го направим, дори с риск да ни критикуват, защото парите са малко и в тази криза ние трябва да ги харчим правилно.

В тази връзка, какви са вашите лични очаквания за представянето ни в Рио?

- Не искам да се ангажирам с конкретни очаквания. За да вземеш медал, трябва да имаш и малко късмет. В бокса и борбата, примерно, зависи в кой поток ще попаднеш и на кой етап от състезанието ще срещнеш преките си конкуренти. Като цяло обаче не можем да очакваме драстична промяна в рамките на две години. Нашата цел е да построим правилно пирамидата на българския спорт. Така че отдолу непрекъснато да идват нови таланти. Тук е моментът да се върна на правилното използване на третия час по физическо, защото в момента над 80 процента от децата са с наднормено тегло. Затова по-важно е да обърнем внимание на здравето на нацията.

При този ограничен бюджет оправдани ли са средствата, които харчим за домакинства на различни първенства и турнири?

- Бюджетът за домакинства е 5-6 млн. Категорично не стига. До сега практиката е била - всички разписват, одобряват. Да де, обаче като дойде време след година-две-три за въпросното събитие, федерациите казват: "Дайте пари!". Дайте, ама ги няма включени в бюджета. Затова има подготвена програма от министър Раданова, която с леки корекции от нас ще бъде въведена и ще бъдат давани домакинства в рамките на бюджета, с който разполагаме. Някой събития имат изключително важно значение, други са абсолютно безпредметни. Няма смисъл да харчиш пари за състезания, които първо не се предават по значителен брой телевизии, второ се посещават от 200-300 души. Важни например са квалификациите, на които се печелят олимпийски квоти, както и европейски първенства по футбол и волейбол, които предстои да организира България тази година. Това са събития, които акумулират голям зрителски интерес, важни са за българския спорт и имат рекламен ефект. Примерно, Световната купа по ски, която за поредна година ще се проведе в Банско, е страхотна реклама за българския туризъм и за държавата като цяло. Оттук нататък ние вече ще поемаме конкретен ангажимент с конкретна сума пари само за домакинство, което сме одобрили. Първо обаче трябва да се види колко ще отпусне съответната международна федерация. Не е тайна, че много от домакинствата се правят, за да могат федерациите да си подсигурят допълнителни средства. С радост бих помогнал на всеки, но в момента ситуацията в държавата е такава, че няма как да отида при премиера Борисов и да му кажа да увеличи бюджета за спорта. Аз съм доволен, че успяхме да го запазим в размера от предната година. И се надявам, ако успеем да вдигнем тотото на крака, да получим допълнителни средства.

В тази връзка какво може да се направи с тотото, за да издържи на конкуренцията на напиращите все повече частните игри?

- Тотото е в много тежко състояние именно заради нарастващата конкуренция. Частниците са много бързи във взимането на решенията. Не подлежат на такъв контрол, на какъвто е подложен тотализаторът и са много по-ефективни. За спорта приоритетът ни за 2015-а е нов закон. Старият не отговаря на сегашните реалности и трябва да бъде сериозно ревизиран. Но тъй като е кърпен многократно, смятаме, че е по-добре да предложим абсолютно нов закон. В писането му ще бъдат ангажирани представители на всички спортни организации. В него трябва да се прецизира дейността на тотото, така че да му се даде шанс да бъде по-гъвкаво и да има по-голяма автономия, за да издържи на частната конкуренция. Това е единственият източник за финансиране на българския спорт и държавата трябва да подсигури защитени територии за развитието му. Тоест в дейността, която тотото развива, да не бъдат допускани частници. Или ако бъдат допускани, то трябва да става срещу отчисления, еквивалентни на тези от тотализатора. В противен случай вървим към обезкръвяване на единствения източник на финансиране. Бюджетът ни зависи на 100 процента от тотото, защото ние получаваме не само тези 18%, които се отделят за министерството. Парите, които идват от държавната хазна, също са на базата на таксите и отчисленията, които тотализаторът прави за държавата. Вижда се, че правителствата на г-н Борисов са щедри към българския спорт, но това става на базата на решения на Министерски съвет със специални постановления - както преди Нова година бяха отпуснати средства за залите във Варна и Пловдив. Оперативното финансиране на българския спорт обаче зависи единствено от дейността на тотализатора.

Как бихте мотивирал решението си да назначите Николай Ишков за шеф на зала "Арена Армеец"?

- За цялата минала година в "Арена Армеец" са проведени 30 мероприятия. От които 15 концерта, 3 събития и само 12 спортни прояви. Това е крайно недостатъчно, тази зала е много скъпо съоръжение. Тя е на самоиздръжка, затова ползването не е евтино. За да може да се насити календара със спортни събития, трябва да бъде предложена и преференциална цена, и същевременно залата да не е на загуба. Единственият вариант за това е увеличаване броят на концертите. Аз предложих на поста Николай Ишков, защото търсих човек, който има познания и в спортните, и в културните среди. Знам, че е нестандартно решение, но вярвам че ще бъде успешно. Той има необходимите качества, изключително амбициозен е, високо образован и може да се справи с този казус.

Да се върнем на домакинствата, по силите ли на България е да приеме турнира от мъжката тенис верига ATP, което би предизвикало огромен интерес заради Григор Димитров?

- Има и други начини българските фенове да видят на живо Григор Димитров и се надявам това да се случи през тази година. Нека не казваме хоп преди да сме скочили, но мислим в тази посока. Не е задължително да сме домакини на АТР турнир, за да видим Григор да играе тенис в България.

Чух, че сте фен на волейбола и лично бихте се ангажирал да говорите с Матей Казийски за връщането му в националния отбор?

- Мога да говоря с всеки едни спортист, който е нужен на национален отбор, стига да бъда поканен за това. Във волейбола въпросите са по-сложни. Едва ли спортният министър, който и да е той, е станал причината за отказването на Матей. Както и няма да бъде причина за връщането му. Същото е при Бербатов. Разбира се, с каквото мога да помогна, ако бъда ангажиран от съответната федерацията, ще се заема.