Героят в Обиколката на България е известен с чепатия си характер и не минава за приказлив. След втория му триумф след 2003 г. обаче нямаше как да не отговори на въпросите на журналистите.
- Ивайло, как протече последният етап?
- Всичко мина по план. Не трябваше да изпускаме руснака (Фирсанов), който беше на 13 секунди зад мен. Следях нещата отблизо. Раздадох се максимално и в момента се чувствам зверски уморен. Етапите дойдоха повечко. Момчетата от националния отбор доста ми помагаха. Но и те са с ограничени сили. Поприключиха в последните два-три етапа. Направихме страхотно бягане по часовник, с което успях да си върна жълтата фланелка. По-голямата тежест падна върху мен. Още от първия ден не бях сигурен, че ще успея да запазя жълтото. Всеки ден имаше интересни развръзки.
- Къде беше най-тежко?
- Етапът до Пловдив беше много тежък. Освен това имахме проблеми, когато загубихме жълтата фланелка до Слънчев бряг. Там можеше окончателно да я забравим. Стана грешка с информацията за времето на избягалите колоездачи.
- На кого посвещаваш успеха?
- На много хора. На тези, които дойдоха да ме посрещнат в София, и на всички около мен. Най-много на приятелката ми Боряна, която ме търпи толкова време. С мен не е лесно, защото работата ми е такава. Няма празници, няма Нова година. Сега ми предстои малко почивка и после пак на велосипеда. Продължаваме по същия начин. Няма как. Специални благодарности искам да изкажа и на г-н Мишел Камбие, който ми беше личен спонсор през тази година.
