Преследвах великия шампион повече от година. Още през февруари 2005 г., докато препусках през телевизионните канали, пуснах писма по електронната поща до боксови списания в САЩ и кореспондентите на вестниците в Хюстън, където живее великият шампион Джордж Форман.

Намерих адреса на офиса му, където на обажданията отговаряше женски глас на телефонен секретар със силен южняшки акцент. Обърнах се дори към Джо Фрейзър, който ми даде координатите на адвоката на Форман в Калифорния, друг роднина на Джордж. И в края на краищата ме споходи късметът. Намерих електронния адрес на Джордж Форман III, син на боксьора, който изпълнява ролята на пресаташе на баща си.

Трябва да се отбележи, че Големия Джордж има десет деца, включително петима синове, носещи името на победителя и дъщеря Джорджета. На напълно естествения ми въпрос Форман отговори: "Просто искам винаги да са наясно кой е баща им". И за да не бъркат синовете му, ги кръстил Джордж-младши, Джордж-трети и по реда на номерата.
На писмото ми Трети отговори достатъчно бързо с известни уговорки, след което изчезна. За дълго. Повече от година не можах да вляза отново в контакт с него. На помощ ми се притече и  Ивендър Холифийлд. След още три месеца детективски опит получих съобщение на мобилния си телефон: "Здравейте! Джордж Форман-старши съм. Ще съм много радостен да се видим. Идвайте незабавно!"

Видяхме се сградата на Младежкия център "Джордж Форман" за бедните деца на безумно горещия Хюстън - родният град на Пастора. Залите на комплекса носят имената на големите му съперници, включително и на Мохамед Али и Джо Фрейзър.

Всичко в Големия Джордж е огромно и сферично: тумбестата гръд, подаващите се изпод ризата бицепси, идеално кръглата му глава за попиването на потта, по която употреби цяло руло хартия. И накрая търбух, който години след оттеглянето от ринга, се раздул още.
Беше време, когато от боксьора се бояха всички от журналисти до Мохамед Али. По мнението на специалистите ударът му е най-мощният в историята. Сега двукратният шампион при свръхтежките майстори на ръкавиците предразполага с широка усмивка.

Детството и юношеските години на американеца преминават на улицата, която е неговият университет. В Хюстънския университет се преподават специалностите: "насилие", "грабежи", "алкохолизъм", а за най-способните има тапия за дисциплината "убийства".

Според злите езици обаче, младият Джордж не бил от най-ловките крадци. Живее във военната зона на Хюстън, изоставен от баща си, заедно с братята и сестрите си - общо седем на брой. Детството му  започва обещаващо. И съвсем естествено, често се бие. С този период е свързан и първият въпрос към боксьора.

- Като дете често ли се биехте?
- На улицата винаги трябва да си в час, кой е силен и кой слаб. А аз съм от огромно семейство, така че от рано привикнах със сериозни съперници, братя и сестри. Така че на улицата не ме беше страх от никого.

- И как се държахте по време на бой?
- Не бих казал, че съм боксьор по рождение.  Бях майстор на единия удар. Противникът за мен не беше важен, но за сметка на това се биех доста. Причини винаги се намираха.

- В какъв смисъл?
- Намирах ги сам. В Хюстън има избор или да вървиш по единия край на улицата и да станеш такъв, какъвто искаш, или да минеш от другия и да станеш гамен. А аз винаги се озовавах в грешния край.

- И как пресякохте улицата?
- Веднъж се измъкнах на полицията, след като ограбих човек. Бяхме трима, а аз най-огромният и тромав. Беше ми трудно, но успях. Лежах на пода вкъщи, целият освинен, явно се бях провирал през тръби. Доведената ми сестра ми рече: "Продължавай, прави каквото искаш. И без това всички в рода са издънки, никой няма и да успее...

Бях на 16 г., а перспектива никаква И тогава се зарекох повече да не крада. Трябваше да направя нещо с живота си.

- После какво стана?
- Правителството на САЩ учреди програма за борба с нищетата. Записах се. Получих задоволително образование, придобих трудови навици. Най-важното обаче беше, че се измъкнах от улицата.

- Такава бурна младост навярно е оставила отпечатък на боксовата ви кариера.
- Тогава не считах другите за хора, а боксът беше идеалното занимание. И ето в "Работническия корпус" се появиха възможности да се пробвам. Срещнах се с треньор, който ми предложи да изляза на ринга срещу един от възпитаниците му. Тогава разбрах, че уличният бой не върви и трябва да се учат техники. Така че твърдението, че бурното детство ме е направило боксьор, е вярно.

- Да, но габаритите и силата са Ви дадени по природа.
- Така е. Откакто се помня, все съм си здравичък.
- Трудно е да се представи сега, но навремето репутацията Ви беше на зъл и лош човек, дори кръвожаден. Журналистите също ненавиждахте. Те пък ви наричаха "асоциален тип". Не бях добър човек. Кумирът ми беше Сони Листън...

Тренирахме заедно. Подражавах му. Бях уверен, че ако искам да стана световен шампион, трябва да съм зъл и да третирам съперниците като мерзавци. Не просто исках да бия противника, а да го убия. Смятах, че когото и да размажа на ринга, ще е добре за репутацията ми.

Веднъж попитаха Мохамед Али какво мисли за мен. И той отвърна: "Джордж Форман не е боксьор! Той просто много иска да убие някого". Бях поразен. Откъде знаеше?! Али беше абсолютно прав.

- И с възрастта се променихте?
- След като напуснах ринга през 1977 г., преживях морален обрат. Познавах бокса единствено като метод убийства, но настъпи момента, в който повече не можех да се занимавам с него... В течение на десетилетие нито веднъж не надянах ръкавиците дори да помлатя чувала.

Станах проповедник. Открих този младежки център за деца с проблеми, сходни на моите. Научих се никога да не удрям човек от злоба и  да подтискам агресията. Благодарение на децата станах друг човек и даже се завърнах в бокса.

- Завръщането ви в бокса беше шок за боксовия свят. Усмихнатият Форман беше равносилен на края на света.
- Преди да напусна ринга, с мен се случи нещо свръхестествено. И рекох: "Господи, послушай ме. Все още съм Джордж Форман и искам да се боксирам. Ще давам парите на бедните и болните, но искам да се бия.

И ми отвърна глас: "Не са ми нужни парите ти, а ти". Уплаших се! Почувствах огромна пустота. Помислих, че съм мъртъв. Никога не съм бил религиозен. Смятах, че религията е за глупаците.

Знаех, че има Бог. Религията обаче считах, че е за слабите. Сринах се от стола. Докторът се беше надвесил над главата ми, а аз крещях: "Кръв, кръв от месата, където се забиха гвоздеите". В мен оживява Исус!

Осем души се опитаха да ме удържат. Но ги разхвърлях и си взех душ. Седях под душа и крещях: "Алилуя! Чист съм! Алилуя! Родих се отново!"

В крайна сметка ме върнаха в съзнание. Дотогава считах, че ще се почувствам силен, само ако стана световен шампион. И когато заработя много пари. Нищо подобно. Стана тогава. Откараха ме в болница, приеха ме в реанимацията. Тогава се промени животът ми, напуснах Пуерто Рико, знаейки, че Бог съществува.

Естествено знаех, че нямаше да ми повярват, но бях друг човек. Когато лежах на прага на смъртта, най-много исках да видя майка си и децата. Рекох си: "Може още утре да умра, но дотогава ще се отнасям към хората с доброта".

- Според специалистите, на младини сте притежавали най-силния удар в историята на бокса. При завръщането ви през 1987 г., все още бяхте сред най-яките бойци на планетата.
- Ударът ми не беше същият, но пък и злото в мен ме беше напуснало завинаги.


- Завръщането ви след 10-годишно отсъствие беше доста успешно. Какви бяха мотивите ви да се качите отново на професионалния ринг?
- Парите. Просто ги изхарчих. Обеднях. Естествено, ако бях състезател по голф завръщане на 40 г. щеше да ми е много по-лесно. Но аз съм боксьор, нищо друго не умеех.

По времето, когато другите влизаха в университети, за да вземат тапии за професии, аз професионално биех хората по улиците.  И когато парите свършиха, трябваше да се завърна.
- Опитахте се да се завърнете в бокса за трети път през 2004 г.
- Да, обявих завръщането си. Спечелих шампионския пояс на 45 години, поисках да го имам и на 55. Съпругата ми обаче ме заплаши, че ако отново надяна ръкавиците, ще ме напусне.