Най-известната ни параолимпийска Стела Енева бе хваната с допинг и това отключи няколко основни въпроси за спорта за хора с увреждания. И с цялото ми уважение към техния труд, дава повод да се кажат няколко болезнени истини, които съзнателно се спестяват заради неравностойното положение, в което съдбата ги е поставила.

През последните години спортистите с увреждания непрестанно присъстват в медийното пространство като онеправданите, които всички са загърбили, но те с цената само на личната си воля успяват да печелят медали за честта на България. Което е доста далеч от истината, защото параолимпийците получават доста здраво държавно финансиране и солидни премии за всеки успех.

Сега обаче върху отличията им падна сянката на допинга. И докато при здравите атлети максимата „всички взимат" отдавна е приета, при параолимпийците темата за забранените субстанции никога не се е коментирала. И с право. Защото спортът за хора с увреждания трябва да е социална дейност, която носи здраве и интеграция в обществото. Високото спортно майсторство, държавната издръжка и тлъсти премии са хубаво нещо, но те трябва да мотивират звездите-параолимпийци да дават личен, публичен пример и да насочат младите хора, имали нещастието да изпаднат в неравностойно положение, към интеграция чрез системни занимания със спорт. Което за съжаление те не правят...

Освен всичко, реакцията при обявяването на положителната проба на Стела Енева от страна на свързаните със случая хора беше направо брутална. Първо журналист на БТВ беше изхвърлен от фитнеса на атлетката във Варна. Направен, между впрочем, също с държавна пара. После председателят на Параолимпийската асоциация Илия Лалов демонстрира махленско поведение пред друг репортер на същата телевизия.

Добре е някой да обясни на господин Лалов, че като публична личност и човек, който претендира, че работи в полза на хората в неравностойно положение е недопустимо да мляска дъвка пред камерата и да пъди журналистите като улични псета. Защото до скоро самият той често ги търсеше, за да използва медиите им за осъществяване на натиск в опит да измъкнат още по-сериозна държавна помощ.

Хората с увреждания безспорно заслужават подкрепа в опитите си да водят нормален живот. Но именно, за да са наистина равностойни членове на нашето общество, не бива да спекулират с недъзите си. Трябва да получат равен шанс за интеграция във всички сфери, в които са решили да се реализират и да го използват, всеки според възможностите си. Защото примерите за успели хора в неравностойно положение не са един и два. Та онзи ден едно момче, което не може да ходи, се качи на Мусала!

А в спорта всеки успех на параолимпийците се използва, за да се обиколят медиите и да се поискат повече пари. Рядко обаче се говори за факта, че при тях конкуренцията е много по-малка в сравнение с тази в същите дисциплини при здравите спортисти, а комплектите медали, които се раздават са доста повече, тъй като те са разделени на групи в зависимост от степента на увреждане.

За съжаление онзи ден параолимпийците настигнаха здравите си колеги по един неприятен показател. Вече стана ясно, че и при тях допингът не е непознат. И трябва Стела Енева, Илия Лалов и всички, свързани със случая да приемат медийния интерес, а не отново да се надяват на по-специално отношение. Защото адекватното публично поведение също трябва да е част от качествата, които спортът за хора с увреждания възпитава.