Един от легендарните спортни фотографи на България Бончук Андонов откри фотоизложба, посветена на неговата 75-годишнина, в която са изложени над 120 снимки на негови български и чуждестранни приятели и колеги, като всички те са позиционирани във фоайето на Националния стадион "Васил Левски".

В интервю за БНТ Андонов разкрива, че за него спортната фотография далеч не е само "улавяне на мига" и освен това изрази благодарност към всички негови приятели и колеги, които са предоставили свои снимки за изложбата.

"Човек винаги се чувства щастлив, когато е по такива поводи и особено когато толкова много приятели са го уважили. Щастлив съм, че направихме тази фотоизложба, която уважиха много колеги от България и чужбина. Те предоставиха своите снимки, за да можем да представим спортната фотография в най-добрия ѝ вид. Спортната фотография не е само "улавяне на мига", ние сме мислещи хора, които знаят къде да застанат, какво да изберат от спорта и как да го покажат", споделя легендарният ни спортен фотограф.

Елитът на българския спорт уважи Бончук Андонов за 75-годишнината му

Елитът на българския спорт уважи Бончук Андонов за 75-годишнината му

Беше открита изложба

"Фотографиите са близо 120 и съдържа снимки на повече от 40 автори, сред които са и най-значителните имена в спортната фотография. Във времето аз съм общувал с всички тези хора и даже понякога съм търсил помощта им, защото те живееха в напреднали държави по отношение на спортната фотография. Безкрайно съм им благодарен, защото аз изпратих сина ми да се учи при тях и те не скриха нищо от знанията си", допълва той.

Андонов се върна и назад в годините, за да разкаже за някои от най-емоционалните си преживявания, свързани с успехите на българския спорт.

"Всичките ми снимки са като мои деца - не мога да ги отлича или да кажа това е по-хубаво от това. Разбира се, много важно е когато попаднеш на спортно събитие, което е с голяма значимост за България. Плакал съм с Мария Гроздева, когато стана олимпийска шампионка в Атина. Спомням си, че отидох я снимам деня преди тя да спечели златния медал и я попитах дали знае какъв празник е утре. Предстоеше Голяма Богородица и затова я посъветвах да иде до един храм и да запали свещ, за да може Бог да ѝ даде това, за което мечтае. Когато стана олимпийска шампионка и тя застана на рубежа, за да я снимам и двамата плачехме. Това са уникални неща, които човек трудно забравя", разкрива живата легенда на спортната фотография у нас.

"Не мога да забравя и 94-ата година, когато излизах от стадиона след победата над Германия и чух писък на гайда. Представете си какво е чувството да чуеш подобно нещо и да видиш как се вие българско хоро толкова далеч от дома", завършва Бончук Андонов.