Иво Димов няма нужда от представяне. Ветеранът, който на 26 април ще навърши 37 години, все още играе футбол с екипа на Спартак (Варна). Въпреки че вчера бе ангажиран с шумна компания в Шведския хотел, ексцентричният халф отдели близо половин час за читателите на "Топспорт".

- Г-н Димов, през есенния полусезон се завърнахте в игра за родния Спартак, като помогнахте за добрите изяви на варненци. Какво е бъдещето на отбора и какви са амбициите му?
- Бил съм в основата на няколко сезона за Спартак. Имал съм принос за спасяването на отбора. Приоритетите ни са в този контекст. Завърнах се с уговорка, че ще поиграя 1-2 години, после ще помагам с каквото мога. Амбициите са прокламирани във времето. Строим къща из основи. С основаването на търговското дружество се надявам да тръгнем в правилната посока. Това искаме всички ние, чиито сърца туптят за Спартак.

- Докога ще ви стигнат силите за игра? Какво ще правите, след като се откажете от футбола?
- Възрастта ми е преклонна за футбол, но живота, който водя ми позволява да играя. Да не се заблуждаваме - нивото на футбола в България ще ми позволи да играя още поне година с качествата, които притежавам и които бих казал са специфични. В родния ми клуб заслужих мястото си с неща като доверие, опит, самочувствие, дадености. Независимо от спадовете и възходите на кариерата ми аз съм талант, макар и нереализиран на 100%.

Има една приказка "Не се затъмнява туй, що не гасне". Вероятно, за да не успея, ми е попречил характерът, но така е било писано и аз не съжалявам. В бъдеще се виждам като ръководител, мениджър, човек от спортно-техническо естество. Аз съм лице, което може да даде доста. Не се притеснявам от този бъдещ период.

- Говори се, че не спазвате режима и не тренирате с отбора. Истина ли е това?
- Когато е било нужно, съм тренирал достатъчно. Приказките за режима са небивалици. Омерзявам се интелектуално от подобни въпроси. За възрастта ми са предвидени специални тренировки. Треньорът Миронов ми е казал, че ще ме използва, когато намери за добре. Без подготовка започнах от 8-ия кръг и помогнах на отбора. Когато не съм тренирал, е било във времето на битките с моите шефове, от които оставах неразбран. Това е ребус за невежите, които не разбират, че човек може да е личност в живота и на терена.

- В един от последните кръгове през есента се стигна до дълго коментирано равенство между Спартак и Беласица (3:3). Какво е вашето мнение?
- Скандалното не съм го видял. Бях контузен и не присъствах на стадиона. Да говорят каквото искат. Футболът е материя със страст и емоции, удобни за избиване на отрицателни такива, от хора, страдащи от опасната болест - запалянковщина. Необясним феномен е и не е чист от неприятни емоции. За самия мач не мога да кажа нищо конкретно. Спомням си срещата с Локо (Пд), публиката им беше неадекватна, стигна се до размирици, но това не е нищо ново за футбола.

- Бяхте в ЦСКА, когато пристигна Димитър Бербатов, какви са първите ви спомени от него?
- Бербатов е човек, за когото е изписано всичко. Феноменален талант. Дойде през януари 1999. Спомням си един случай от първите му тренировки на помощното игрище. Наблюдавахме го от ресторанта на Панчарево - аз, Адалберт Зафиров и Кременлиев. Бербатов правеше невероятни неща с топката, разхождаше всички с непринудена лекота. Говорихме си за уникалното му бъдеще. Зодията му е Водолей, роден е на 31 януари. Бербатов е естет в живота и във футбола. Съдбата му е начертана. Той осъзнава какво притежава. На пръв поглед футболните му характеристики са, че е малко тромав и муден, но там се корени интелектуалността на футболиста. Той просто е по-различен.

- Играл сте и със Стилян Петров. Какво е мнението ви за скандала му с Христо Стоичков?
- Вече не сме в такива тесни отношения. Чуваме се по-рядко. Проблемът, бих казал, че е глобален, свързан е с нашенския манталитет. Стилян е футболист, който не може да се компроментира. Познавам го от юноша бледен. Още тогава изпъкваше с уникален професионализъм, ярко развито чувство за достойнство. Като футболни характеристики и успехи отстъпва на Христо Стоичков, но е човек на честта. Спомням си една контрола с Карлсруе, на един лагер в Кипър. Скарах се на Бербатов и той пръв от по-младите скочи да го защити. Стилян няма да отстъпи.

- Бяхте част от отбора на ЦСКА, постигнал значими успехи през есента на 1998 г. Тогава стигнахте до мачовете с Атлетико (Мадрид). На родна сцена обаче записахте най-срамната загуба за клуба 0:8 от Литекс. Какво се случи?
- Станаха 8 години и няколко месеца от този кошмар, най-неприятното нещо във футбола. Преди мача не можех да се навеждам, имах проблеми с кръста. Помня, че пренощувахме в Плевен. Бях в една стая с Букарев и му казах, че нещата не изглеждат добре като настройка за нас. Започнахме уж стабилно, но после не е нужно да се връщам назад. Погромът ни бе пълен. Тогава ни водеше треньорът на 20 век в българския футбол, забравих му името...

- Димитър Пенев. Носят се легенди за лафовете, които сте си разменяли?
- Той е човек, който има ярка роля в зачеркването ми като футболист. Не искам да го коментирам. Не храня лоши чувства към него. Бил съм безкрайно онеправдан. Ще запазя мнението си от уважение към ЦСКА.

- Играл сте в Китай, каква е разликата между футбола там и у нас?
- Там футболът е динамичен. Заради икономиката им е печеливш бизнес, роден в пелената на държавата. Футболът им ще се развива, но имат лимитиран потенциал. Като футболен контингент сме по-романтични, по-футболни.

- Какво мислите за влизането на България в ЕС?
- Мислите ми първоначално бяха напосоки. Европа е най-старият и развит континент. Имаме многолетна история и велики личности. Мястото ни е в голямото семейство. Но ще ни коства много изпитания, за да докажем че сме достойни за там.

- На кой политик бихте показали червен картон?
- (Смее се) По скоро на кого не бих.

- В коя историческа епоха бихте искали да попаднете и с коя личност да се срещнете?
- Казвал съм, че моят исторически герой е - Гай Юлий Цезар. Неговите постижения в Римската история го правят моя световен фаворит. Мъж, за времето си изпреварил всички.
С какво ли не се е занимавал? Бил е пълководец, дипломат, личност, основен жрец, уникална и всеобхватна личност. Бих се превъплатил във велики хора от Стария свят - поетите Вергилий и Петроний, философа Сенека.

- Говори се, че сте имали покана на участие във Vip Brother?
- Да, беше в края на февруари миналата година. Нико Тупарев се свърза с мен, обади ми се и ми предложи не лоша сума, за да участвам. Аз съм широкоскроена личност, с появата си няма да успея да се разкрия изцяло. Аз съм футболен талант, философ, обругаван, но и възхваляван, отричан и почитан.

- По Нова ТВ има друго предаване "Стани богат". Бихте ли участвали в него?
- С Ники Кънчев сме приятели. Няма да се изложа, но това зависи от въпросите. Не съм силен в техническата част. Но във философията, историята, спорта и географията съм почти безупречен. Може да се появя. Със сигурност ще бъде интересно.

- Наскоро получихте награда за "Непримирим спортен дух". Радва ли ви отличието?
- Тази награда означава, че във Варна все още се ценят лоялността, искреността, футболната принадлежност, истинската визия за нещата. Варна е била мястото, на което почва футбола в Първа мъжка гимназия през 1883 г. Ако пожелая, мога догодина да съм футболист номер 1 на града.

- Вие сте креативен футболист. Не става ли играта прекалено много подчинена на тактиката?
- Футболът ще се развива в смисъл на хегемонизация и балансираност. Личността ще остава на заден план. Който успее да бъде силен комбинатор, да пречупи играта през колективната призма, ще бъде футболен диктатор.Във футбола нищо странно не се случва. Това е проява, породена от новия начин на мислене, подчинена на глобализма.