Мина точно една седмица от поредното издание на вечния мач в испанския, а може би и в европейския футбол. Барселона и Реал Мадрид изнесоха две истински лекции и дадоха заявка, че отново през този сезон ще диктуват модата в европейския футбол и Шампионска лига.

Победата отново бе за каталунците. Целият отзвук се съсредоточи върху скандалите и изцепките на Жозе Моуриньо. Малко бяха анализите, посветени на играта на двата отбора. Затова и с малко закъснение, след като скандалите започнаха да отшумяват, е редно в навечерието на новия сезон в Испания да кажем няколко думи за двата големи отбора.

Трябва да се направи уточнението, че Суперкупата на Испания съвсем не бе трофей без значение. Може би наистина той е най-ниско поставен в йерархията на отличията в испанския футбол. Ако Барса или Реал играеше със Севиля, например, този трофей наистина нямаше да има кой знае каква стойност. Но когато на терена се играе Ел Класико, ако ще и картонена купа да се дава, залогът е голям.

По този начин не трябва да се обезценява успехът на Барселона. Каталунците доказаха, че могат да играят класен футбол дори когато не са в оптимална форма. Новите попълнения Санчес и Фабрегас се вписаха като дялан камък в стратегията на Пеп Гуардиола. Това няма как да не радва младият наставник. Той често е критикуван, че не прави добри трансфери. Този път май уцели ваксата.

След двубоя обаче у мнозина остана усещането, че Барса спечели някак по инерция. Тимът записа най-силния период в цялата си история в последните години, спечели куп отличия и е много трудно тази победна инерция, съчетана с толкова много класа и прецизност при отделните играчи, а и като отбор, да бъде прекъсната толкова лесно.

Все пак, от този двубой спечели не само Барселона, а и Реал Мадрид. "Белия балет" определено даде на феновете си надежда. Да, Жозе Моуриньо можеше да затвори тима си и да лъже Барселона, както го направи миналия сезон. Можеше и да успее, но той този път избра смелия начин - да излезе и да се надиграва с най-добрия тим в света.

И може да бъде горд с отбора си, който за по-малко от една календарна година извървя пътя от кофти спаринг партньор при онова 0:5 на "Камп Ноу" миналата година до отбора, който пръв в последните 6-7 години дръзна да се надиграва с Барселона и го направи.

"Белия балет" достигна висотата на каталунците както в контрола върху топката, така и в прецизността на подаванията. Играчите на Моуриньо, често обвинявани в бездушност в предходните години, този път показаха и характер, след като се наложи да се връщат и в двата мача след голов пасив. Те го направиха без капка притеснение и на "Бернабеу", и на "Камп Ноу".

Ди Мария, Йозил, Марсело, Бензема, които гледаха като деца, попаднали за сефте в училище миналата есен на "Камп Ноу", този път излязоха да се надиграват с Барса и сринаха частично мита, че тази Барселона не може да бъде надиграна. Тя може да бъде победена, това направи Интер, това направи преди това и Челси, но всички като че ли смятаха, че игрово няма отбор в света, който да се противопостави на селекцията на Пеп Гуардиола. Реал Мадрид го направи, и то успешно, въпреки нещастната загуба в края. Това е добрата новина за Мадрид.

Рано е за каквито и да било оценки - сезонът в Испания не е започнал. Суперкупата бе само предястие. Тепърва се задава истината. Изводите, които можем да направим, са два. Тази Барса далеч не е изчерпана, както се надяват всички, които не обичат каталунците. Играчите на Пеп Гуардиола винаги успяват да подобрят нещо в играта си, този път и трансферите са на ниво. А и все пак Барса победи, дори и не във форма. Какво ли ще стане, ако играчите на Гуардиола достигнат максимума си?

От друга страна обаче Реал Мадрид доказа, че бъдещето принадлежи именно на селекцията на Моуриньо. Тимът има изобилие от талант, съчетан с младост. Треньорският гений на Специалния е последният тласък, който е нужен на машината от Мадрид, за да работи след дълго прекъсване. Този млад отбор определено е гаранция за бъдещето.

Единственият въпрос, който Моуриньо трябва да разреши, е дали може абсолютно докрай да се пребори с Барселона за настоящето. Първата крачка бе направена в мача за Суперкупата на Испания, въпреки поражението в края.