Мъж, облечен във фланелка на Испания с номер 12, баска барета на главата му, огромен барабан в ръцете му. Започнахте ли да навързвате пъзела? Името му е Мануел Касерес Артесеро, а едва ли има запалянко на футбола по света, който да не го знае или да не го е виждал поне веднъж, наблюдавайки световно или европейско първенство.

Мануел Касерас или просто Маноло не пропуска мач на Испания от 40 години и е неизменен талисман на "Ла фурия" със своя колоритен тъпан. 57-годишният Маноло намира място в десетте най-известни личности на страната си, но определено е номер едно в световен мащаб, що се отнася до популярността му като футболен фен. Бях чувал, че “Маноло ел дел Бомбо”, който е абсолютен фен и на Валенсия, притежава бар до самия стадион "Местая" - съоръжението, на което Валенсия посреща противниците си. Реших да го посетя и съвсем лесно се ориентирах за местоположението му. Приближавайки заведението, забелязах, че вътре около десетина млади момчета и момичета се бяха скупчили около някакъв човек и доста видно демонстрираха интереса си спрямо него. За момент си помислих, че са се натъкнали на някоя от звездите на Валенсия, когато пред мен се откри гледката на голата глава на Маноло. Признавам, знаех, че Маноло съвсем не е безизвестен, но чак пък такова чудо... Юношите тъкмо привършваха с вземането на автографи, футболни аксесоари и някакви плакати, когато ми хрумна да пия едно-две питиета и да го попитам дали има нещо против да си поговорим. С уговорката, разбира се, после разговорът ни да стане достояние и на читателите на Топспорт.бг. Тактично го изчаках да си довърши омлета след срещата си с феновете, приближих се към бара и се запознахме. Представих му се и както често се случва в подобни ситуации, Маноло се оказа много "печен". Не особено грандиозните ми познания по испански език (поне засега) налагаха помощта в превода на мой приятел. Сякаш като опарен, първото, което Маноло каза - попита ни какво ще пием. Сербеса (бира исп.) не ми се струваше зле и с учудване гледах, как Маноло бързо изприпка зад бара, за да ни сервира. Тук е мястото да спомена, че това не е просто бар, заведение, кръчма или каквото ви дойде наум. Футболен храм наистина звучи малко хиперболистично, но горе-долу това е определението за помещението, което съвсем не впечатлява с големи размери.Шалове на безброй испански отбори, също толкова топки, наредени над бара, знамена, множество значки, фотоси от близкото и съвсем не близкото минало, тъпани, достатъчни поне за десет български сватби (дори и да са по едно и също време) очертават картинката на Маноловото имение. Допълват ги няколко игрални автомата за любителите на хазарта, и разбира се достатъчно големи телевизори за вътре и навън. Сервирайки ни бирите, Маноло помоли да го изчакаме малко. Както навсякъде, така и неговото заведение трябваше да бъде заредено със съответните консумативи за употреба от жадните и гладни футболни фенове. Излизайки да посрещне камиона, от който по посока бара полетяха чували с картофи и каси бира, Маноло се заговори с явно стари приятели. В момента, в който започнахме да се изнервяме и да се чудим дали не ни е забравил, той се появи и с гузна усмивка се извинява. Тук най-после започна и разговорът ни.

- Здравей, Маноло. Първо искам да те поздравя за заведението, много е хубаво и интересно.
- Благодаря ти много. Знаеш ли, преди няколко години ме канеха от едно телевизионно предаване в България, но не успях да отида. На другия ден имаше мач в Италия, на който трябваше да ходя и се страхувах да не стане нещо с полетите и да го изтърва.

- Е, никога не е късно да го направиш.
- Ще го направя, ще дойда. Никога не съм идвал в България, затова ще дойда.

- Как си успял да постигнеш такава впечатляваща колекция?
- Всичко е плод на 40-годишен труд и обикаляне по стадионите. Това е пътят.

- Ще разкажеш ли как започна всичко?
- Ами преди 38 години отидох на мач от втора дивизия - Уеска срещу Барбастро. Публиката много ме хареса, играчите също ме поканиха да присъствам на двубоите им. После започнах да ходя така и на мачовете на националния отбор.

- Ти си вероятно най-популярният футболен запалянко в света. Чувстваш ли се по-специален?
- Не, не. Аз съм си обикновен запалянко, като всички по стадионите, като всички други, които виждаш.

- Като такъв обикновен запалянко, какво ще кажеш за насилието по стадионите? Вече регистрира огромни размери, а е и световен феномен.
- Винаги съм се разграничавал от него, какво мога да кажа. Това са ужасни неща.

- Кажи за Валенсия. Този сезон тръгнаха много силно и са първи с класирането (интервюто е взето преди загубата на Валенсия с 2:4 от Сантандер). Смяташ ли, че ще успеят да задържат този ритъм до края и да финишират първи?
- Много трудно ще стане. Ще си проличи след Нова година дали имат сили да го направят. Тогава идват трудните мачове с Барселона, с Реал, с по-силните. Засега играем с по-лесни отбори и ги бием. Все пак е добре, защото в миналите години губехме точки точно от по-слаби отбори. Но ще е много, много трудно да останем първи.

- Може би неучастието на тима в Шампионската лига ще е плюс за тима, за да се концентрират повече в Примера дивисион.
- Да, тази година играем за УЕФА, но не знам дали ще е особен плюс това.

- Предвид това, че основните конкуренти Барса и Реал ще са раздовени в силите си. Шустер даже вече публично го обяви, че Шампионската лига ще е приоритет.
- Ще видим. Да ти кажа честно не ми се вярва това да ни даде някакво предимство.

- Това лято Испания стана европейски шампион след толкова години. Тривиален въпрос, но какво значеше това за страната?
- Нещо изключително, повярвай ми. Ходил съм на толкова форуми и бях се отчаял. Бях свикнал да съм от страната на губещите, все не успявахме да постигнем нещо.

- Това ли бе най-щастливият момент за теб изобщо като фен.
- Да, да, определено. Не само за мен, а и за почти всички испанци.

- Любо Пенев?
- Познавам го естествено. Много добър футболист беше. Имаше малко труден характер, но беше много добър играч и лидер.

- От настоящите ни играчи знаеш ли някой? Знаеш ли нещо за сегашния ни национален отбор?
- Ами виж, вече познавам толкова много хора, че не мога да запомням толкова имена. Остарявам (смее се).

- Поне за Бербатов не си ли чувал, играе за Манчестър Юнайтед?
- Да, да, него го знам. Как е отборът ви?

- Ами не върви много добре - 3 равенства от 3 мача.
- Това е футболът...

В този момент някой от посетителите подвикна нещо на Маноло и той се обърна към него, разсейвайки вниманието си. Явно, че му предстоеше да свърши нещо важно. За части от секундата реших да спра да го тормозя с въпросите си и за националния ни отбор, за който той явно не знаеше нищо и проявяваше интерес само от куртоазия. Сигурно е нормално.

С национален отбор европейски шампион и любим клубен състав, който се бори за титлата, плюс живота в красивата и подредена Испания, сигурно е обичайно да не се вълнуваш от мъките на един балкански отбор срещу Черна гора и Грузия. По-скоро би те вълнувало построяването на новия стадион на твоя любим отбор. Изграждането на "Нуева Местая".

Съвсем скромно той ще е разполага със 75 000 седящи места и ще е най-модерния в света с монитор на всяка една от седалките. За любителите на цифрите, струва 350 милиона евро. Колкото-толкова, имаше такъв филм. Иначе по-горе в галерията може да видите от кой стадион не са доволни във Валенсия и защо им трябва нов.

Здрависвам се с Маноло и му предлагам да се снимаме. Извика ме зад бара, сложи си култовата шапка и спази явно доста познатото му упражнение. На тръгване го попитах колко му дължа за бирите, а той само махна с ръка и се усмихна. Маноло, Маноло, ако можеше да почерпиш и по един силен национален отбор. Или поне клубен...

Повече за Маноло: http://www.manoloeldelbombo.com/


Това е Валенсия

Клубът е основан през 1919 година. От 1923 година мачовете му се провеждат на стадион "Местая" в град Валенсия, като това е петият по големина стадион в Испания с 53 000 седящи места

Шампион на Испания: 6 пъти - 1942, 1944, 1947, 1971, 2002, 2004
Купа на Краля: 6 пъти - 1941, 1949, 1954, 1967, 1979, 1999
Купа на УЕФА: 3 пъти - 1962, 1963, 2004
КНК: 1 път - 1980
Суперкупа на Испания: 2 пъти - 1949, 1999
Суперкупа на Европа: 2 пъти - 1980, 2004
УЕФА Интертото: 1998
Шампионска лига: 2 пъти финалист- 2000, 2001

Сайт: http://www.valenciacf.es/