Заобиколено от приличаща на купа спагети мрежа от пътища и индустриални сгради, Хетафе е на светлинни години от дизайнерските магазини и скъпите апартаменти, които заобикалят "Сантяго Бернабеу".

Днес обаче, фенове от скромното работническо южно предградие ще наводнят стадиона на Реал, за да гледат финала за Кралската купа срещу Севиля. За "тъмносините" първата им поява в директен мач за трофея е, като черешката на тортата на един чудесен сезон, ознаменуван със завършването на 9-о място в първенството, за втора поредна година, и гарантирано място в турнира за купата на УЕФА.

Изваждането на клуба от мрака може би започна през 2002 г., когато местният индустриалец Анхел Торес пое контрола над третодивизионния тим, в момент когато отборът бе пред угрозата да изчезне от футболната карта на Испания. Също както повечето местни президенти на отбори, Торес печели от търговия с имоти и строежи но 55-годишният мъж, родом от Толедо, го е направил по трудния начин.

Започва да работи като механик още 12-годишен, а по-късно става активист на профсъюза и член на Испанската комунистическа партия. Гонен от Националната гвардия по време на режима на Франко, той се мести на Палма де Майорка, където работи като мияч на чинии, преди да се върне в Хетафе.

Торес купува първия си имот в края на 20-тте си години и с много труд, и бизнес находчивост успява да стигне до президентския стол на Хетафе. "Първата ми цел бе да вкарам в ред клубните финанси, а след като постепенно навлязох във футбола сега е трудно да изляза от него", обяви богаташът в началото на изминалия сезон.
С малко разходи и изгодни договори с играчите, Торес успя за 3 години да изкачи клуба от Трета дивизия в Примера дивисион.  Хетафе успя да влезе в елита след "финален спринт", вдъхновен от нападателя-ветеран Джика Крайовяну и Серхио Пачон. Местният играч се превърна в идол на феновете, след като вкара 4 гола при победата, осигурила промоцията в Примера, с 5:3 над Тенерифе в последния мач от сезон 2003/04.

Тогава Торес предприе пресметнат риск и назначи неопитният Кике Санчес Флорес за треньор на тима. Хазартният ход обаче бе печеливш. Бившият защитник на Реал (Мадрид) и Валенсия създаде борбен и комбинативен стил за отбора, съставен от застаряващи играчи и обещаващи младоци, които са били отхвърлени от тимовете си в елита.

По този начин Санчес Флорес съумя да запази тима в Примера дивисион. В края на сезона, обаче треньорът пое "прилепите", а Торес отново намери "златната кокошка", като назначи Бернд Шустер.

Самоувереният бивш халф на Барселона и Реал (Мадрид) се справи по-добре и от предшественика си, след като успя да качи Хетафе на 9-о място още в първия си сезон. През следващия сезон "русия ангел" трябваше да започне от начало, след като Торес продаде основните играчи Мариано Перния и Диего Ривас. Въпреки това, Шустер отново класира тима на 9-а позиция. Германецът бе осигурил оставането на тима в елита още в средата на сезона, благодарение най-вече на успехите си като домакин.

На "Колизеум Алфонсо Перес" Хетафе победи Реал (Мадрид) и Валенсия, завърши наравно с Барселона и Севиля и загуби само три пъти у дома. След като тимът остави тревогите за оцеляване зад гърба си, започна своя поход в турнира за Кралската купа, върхът на който бе победата с 4:0 над Барселона. Дори и най-големите оптимисти сред феновете на "тъмносините" бяха отписали тима след загубата с 2:5 на "Камп Ноу", но играчите на Шустер не се предадоха и стигнаха до първия финал в клубната история.