Същата стара история. Барселона победи Реал Мадрид и върна отвсякъде интригата в шампионата. Този филм го гледаме почти безспирно вече 3 години. Въпросът сега е реално променило ли се е нещо или не?

Знаем поговорката - "Победителите не ги съдят". В медиите тя прераства обикновено в "Победителите ги обожествяват". Това в случая е нормално - Барселона спечели големият двубой на Испания, каталунците продължават да показват класа, въпреки спадовете, които като цяло се забелязват в играта им.

Тимът на Гуардиола заслужава всички добри думи, които получи. В интерес на истината, Барселона вече не е този пълен господар на терена, тимът не владее топката в умопомрачителните 70-75 процента от времето, както беше преди. Играта на тима леко се промени. Но Гуардиола някак успя да компенсира това, правейки тима си по-ефективен. Преди Барса с такова убийствено владеене на топката създаваше по десетина поне положения за гол на мач, а и повече.

Сега създава двойно по-малко, владеенето на топката е паднало средно вероятно с 10-ина процента, но пък ефективността е убийствено по-голяма и затова резултатността на отбора не страда. Поне докато това е така, притеснения за феновете на каталунците не би трябвало да има.

Въпросът е има ли надежда за Реал Мадрид? Резултатът 3:1 е малко лъжлив за развитието на този двубой. 3:1 звучи така, все едно Барселона тотално е смачкала съперника си. Истината обаче е, че игрово двата отбора бяха равностойни на терена и ако е имало приемущество на Барселона, то бе минимално. Разликата бе точно в ефективността. 3-4 решаващи пропуска на Реал, при това в ужасно важни моменти, лишиха тима поне от точката.

От тактическа гледна Моуриньо бе заложил на оптималния вариант за спиране на Барселона - плътна преса в половината на съперника, която предизвика огромен, нереално голям брой грешки на Бускетс и Шави при изнасянето на топката. Дори Виктор Валдес на 2-3 пъти бе силно неориентиран и бъркаше ужасно. Съвсем правилно Моуриньо бе заложил на тази толкова здрава преса в началото на двете полувремена, когато играчите му са най-свежи. Ясно е, че няма тим на света, който може 90 минути да пресира съперника си, който и а е той. Относно състава, може би появявата на човек с ляв крак като десен бранител (б.а. - Коентрао) беше грешка. Може би и Кака, в каквато и форма да е, притежава самочувствието да играе в такива мачове, за разлика от Йозил. Но не това бе решаващото в мача.

Замисълът за ранен гол се получи през първата част. После Реал продължи с натиска, Барселона бе видимо объркан отбор. Тогава дойде и пропускът на Роналдо, който можеше да подаде на непокрития Ди Мария. При 2:0 в 20-ата минута мачът ставаше съвсем друг...

Изравнителният гол на Барселона бе след фантастична изява на Меси. Там просто геният на аржентинеца си каза думата. Няма как да не подчертаем отново обаче, че голът дойде в момент на натиск на Реал, както бе и в двубоите за Суперкупата. Вторият гол на Барса пък бе чист късмет, както каза Моуриньо. Мнозина се изсмяха на думите му, смятайки, че той се оправдава. Истината е обаче, че при рикошет в тялото на Марсело няма как да говорим нито за някакво супер майсторство, нито пък за грешка на бранителите. Това си е просто рикошет, част от футбола, но късмет...



Никой обаче не бе виновен на Роналдо, че пропусна от 4-5 метра да вкара с глава в опразнената врата. Така че никой реално не е виновен на Реал за загубата - само и единствено играчите на тима, които сигурно ако имат същите голови положения другата седмица срещу Севиля, ще ги вкарат, но когато трябваше срещу Барселона, пропуснаха нелепо.

В отговор на въпроса дали има надежда за Реал отговорът явно е "Да", надежда има. Ако говорим за титлата, колкото и еретично да звучи след тази загуба, "Белия балет" изглежда все още лек фаворит. Причината за това е, че Барселона с лекота губи точки в шампионата, играта на каталунците стана много по-лесна за спиране от отборите, които практикуват затворен футбол. Докато в Реал Моуриньо може и да не успява все още да победи Барселона в рамките на Ла Лига, но поне направи тим, който допуска максимално малко грешки срещу по-слабите отбори.

Що се отнася до дербитата с Барселона, Реал не е обречен. Тимът загуби за Суперкупата, загуби и в събота и наистина изглежда в момента, че е далеч от своя съперник. Истината е, че тимът вече има изграден стил, има треньор, който знае какво да направи. Остава само играчите да спрат да се крият по терена, да имат малко късмет и нещата няма да са толкова лоши.

А и все пак за феновете остава надеждата, че истински важните дербита са напролет. Вероятно двата тима ще се срещнат и в Шампионска лига, и за Купата на краля, а на "Камп Ноу" ще решават титлата. Тогава ще видим дали Реал е готов за големите трофеи този сезон.



Иначе на феновете остава да се надяват реномето на Моуриньо отново да помогне. Когато португалецът бе начело на Интер, мнозина си спомнят епичния полуфинал с каталунците в Шампионска лига, когато "нерадзурите" се класираха на финала и спечелиха впоследствие Лигата. Едва ли всички си спомнят обаче, че двата тима играха един срещу друг и в началото на сезона, когато Интер падна безславно. След това обаче Моу доказа, че си е научил урока. Дали може да го направи и сега, предстои да разберем. Сигурното е само едно - ако някой изобщо може да спре тази Барселона, то все още това е Моуриньо и Реал. Дали ще се случи, времето ще покаже.