Отборът на Сливен е един от най-коментираните в последните дни. Това е така, тъй като тимът на Йордан Лечков осъществи четири изключително сериозни за стандартите на отбор като Сливен трансфера на свои основни състезатели. Костадин Стоянов, Здравко Чавдаров, Иван Стоянов и Коста Янев поеха в посока "Българска армия", където ще играят под ръководството на Любослав Пенев в ЦСКА.

Няма нищо лошо в това. Млади и талантливи футболисти заиграха в един от грандовете на родния футбол, имат шанса да се развият, да стигнат до националния отбор и чуждестранен клуб с амбиции. Какво по-добро за тях?

В замяна Сливен прибира никак не лоши пари от продажбата на играчите, които директно влизат в касата и обезпечават следващия сезон. На пръв поглед това е добре, но поставя редица въпроси. Защо отбор като Сливен, който направи уникален фурор през първия полусезон на миналата кампания така изведнъж някак се отказа от шанса си да атакува евротурнирите или поне да пробва да изгради силен тим? Защо след като Йордан Лечков на няколко пъти декларира, че тимът е финансово стабилен и не се влияе от продажбата на играчи, махна накуп най-конвертируемите си състезатели?

Проектът "Сливен" стартира още преди няколко години, когато Йордан Лечков реши да помогне на родния си тим да излезе от небитието.

Последваха няколко тежки години на лутане във "В" и "Б" група, докато се стигне заветният елит. С едно кратко прекъсване революцията в града под сините камъни извърши рамо до рамо с героя от САЩ'94 и сръбският специалист Драголюб Симонович.

Част от играчите бяха събрани от долните дивизии, други момчета се завърнаха в родния си клуб. Паралелно с това започна да се изгражда база. Около стадион "Хаджи Димитър" се изгради хотел, който почти е готов, а около него се направиха редица тренировъчни игрища. Пистата на спортното съоръжение има лиценз да приема лекоатлетически състезания от най-висок клас.

Всичко е добре дотук. Именно за тези неща президентът на Сливен Йордан Лечков заслужава огромни похвали, тъй като направи нещо нечувано за такъв тим у нас. Постепенно започна да прави базата си, а в това време отборът се изгради и налучка ваксата. Заслужи своето влизане в елита и направи необичайно силна есен. И именно там нещо се пропука.

Сливен бе в идеална позиция да атакува челните места или в краен случай поне да продължи да гради тим, който през следващия сезон да диктува модата у нас. Уви, по някакви необясними причини "войводите" се отказаха от това. Първата стъпка от разпада дойде с напускането на Дуци Симонович.

Причините за раздора и до днес не са напълно изяснени. Да, вярно е, че сърбинът обича живота и купоните, вярно е, че е малко по-своенравен. Но е и вярно, че успя от средняшки тим в "Б" група да изгради приятната изненада в "А", победи ЦСКА и не загуби от Левски, Локо (Сф), Славия и Локо (Пд).

Какво повече може да се иска от него? Той обаче бе освободен, като и до днес официална причина от клуба не бе оповестена в публичното пространство. Сливен обаче вместо да потърси нов и амбициозен наставник се довери на Георги Дерменджиев, който безспорно е симпатичен треньор, но след като не му тръгна може би трябваше да се потърси и друг вариант. Това обаче не стана.

Светлият лъч с добрата селекция през зимата и взимането на голмайстора на "А" група Илия Илиев под сините камъни обаче бе набързо затъмнен с неприятните загуби в началото на полусезона. Това, което обаче най-много притесни всички фенове, бяха не самите поражения, които не са нещо кой знае колко изненадващо за новак, а съмнителната схема, по която бяха допуснати.

Прекалено много се набиха на очи "изненадващите" загуби от тимове, които после доста леко допускаха поражения от ЦСКА.

Отговорът на всички в щаба на "войводите" за слабото им представяне бе кратък и лаконичен "нямаме обяснение". Което даде поле за размисъл на доста фенове сами да стигнат до обяснението...

Всичко това ни връща към това едва сега започващо, но вече бушуващо трансферно лято. Четирите звезди на Сливен Костадин Стоянов, Коста Янев, Иван Стоянов и Здравко Чавдаров поеха към... същия този ЦСКА.

Както вече споменах, нищо лошо няма в това. Съмнителният елемент произтича обаче от там, че за двама от играчите се получи феноменална оферта, на стойност 1 млн. евро от Черноморец. Към Коста Янев имаше интерес от страна на Левски, като самият играч призна пред "Топспорт", че в момента ще му е по-уютно при "сините", още повече, че има шанс да поиграе в Шампионска лига. Те обаче всички отидоха на "Армията", обединени от лайтмотива "Лечков знае кое е най-добро за бъдещето ни".

В крайна сметка не е толкова страшно, че Сливен е продал четирите си звезди. Ще се намерят други млади момчета, които да запълнят местата им. Все пак "войводите" не са Левски или ЦСКА. Тези трансфери обаче предпоставят борба за оцеляване, вместо за място в Европа. Това, което всички, свързани с този клуб ще продължават да се питат, е защо Сливен пое този курс?

Другият важен въпрос е дали тези трансфери, в посока ЦСКА ще останат просто така или "войводите" ще се превърнат в негласен сателит на "армейците". Дано това да не е така, защото Сливен е футболен град и иска да гледа своя отбор, който поне малко да започне да наподобява на онзи, в който се подвизаваше Йордан Лечков в най-добрите си години. Алтернативата е "Конелиано 2", вариант, който Сливен не заслужава.