Макар да е още полусезона, Коледа е време за сметки във футбола. И повечето у нас се въртят около това кой ще е шампион и кой ще играе в Европа. Не по-малко интересно е обаче и на дъното в „А" група. Там доста отбори може да изпаднат, и то не защото са еднакво слаби или силни, а просто защото са еднакво бедни.

Един от отборите, който безспорно затъва все повече и повече, е Сливен. Каквото и да говори кметът на града, почетен президент на клуба и легенда на българския футбол Йордан Лечков.

Ситуацията в Сливен е повече от трагична. Как точно обаче се стигна дотук? Началото на историята бе повече от добро. С доста усилия, с добри български играчи, предимно млади при това, Лечков, в дует с младия и напорист сръбски специалист Драголюб Симонович, успя да направи повече от класен отбор, който заигра на ниво и успя да спечели промоция за „А" група. Там последва вълна от изключителни двубои, като победата над ЦСКА, равенствата с Левски и Локо (Сф), добрите игри срещу Литекс.

В един момент обаче нещата тръгнаха надолу. Сливен заскърца сериозно. В нито един момент обаче не бе застрашен от изпадане. В един момент, след кратко прекъсване, в отбора се върна Драголюб Симонович. Да, сърбинът може и да е имал някой и друг вреден навик, но той бе истинско попадение за Сливен. Човек, който разбира футбола и може да говори само и единствено за футбол по цял ден, без да му омръзне.

От него няма да чуете за „мотивация и борба", а за само чисто спортно-техническите достойнства и недостатъци на отбора му. Това едва ли го могат много треньори у нас. Освен това, сърбинът нямаше нищо против да работи с млади и перспективни български играчи, без големи претенции за селекция. Т.е. Дуци бе перфектен за Сливен, но в един момент и той не издържа.

В края на миналия сезон Сливен едва се бе спасил от изпадане. Приказките обаче бяха за градене на отбор за евротурнири. Правеха се някакви мащабни планове за след няколко години, когато тимът трябва да е с водеща роля у нас и да се бори за титла. С две дума - бе надут един ужасно голям балон, който нямаше как да не се спука. Защото действията на президента Йордан Лечков не са като на човек, който ще вкарва тима си в Европа.

Като се започне от пакетната продажба на четиримата основни и най-класни играчи - Иван Стоянов, Коста Янев, Костадин Стоянов и Здравко Чавдаров в ЦСКА и се стигне до сегашната ситуация, в която 8 играчи си тръгват.

О'кей, ясно е, във всички отбори има финансова криза и големи проблеми. Но нека г-н Лечков да излезе и да го каже ясно и откровено. Ако няма пари, по-добре хората да го знаят. Тогава нека просто да каже защо в началото на проекта имаше сериозни средства, а сега вече не е така и отборът изнемогва.

И най-малкото да не дават мащабни обещания как ще се изгради много силен и млад тим, който да играе водеща роля в България. А и също така да се изясни това, че договорите са за това, за да се спазват. Не е нормално играчите ти да не са получавали пари с месеци, а същевременно да искаш да вадиш други отбори от „А" група, защото са неизрядни платци.

Това е всичко, което се иска от Сливен. Ясно е на всеки трезвомислещ, че „войводите" едва някога са можели с този финансов ресурс да станат новия Литекс. Те обаче постигнаха не малко. Хората в града заобичаха своя отбор, започнаха да ходят на мачове. Редица млади играчи заиграха на ниво и започнаха да се опълчват на големите отбори.

Заради всичко това, хората заслужават да знаят истината и реалното състояние на отбора. И най-вече искат своя тим в „А" група. Защото за какво им е новият хубав и модерен стадион, след като той само след няколко месеца почти сигурно ще приема отбори от „Б" група?