Юношата на ЦСКА Герасим Заков в момента води атаката на Берое и в неделя излиза срещу родния си отбор. Роденият на 7 септември 1984 година нападател даде интервю за "Топспорт".

- Геро, какво е усещането да излезеш срещу родния си отбор?
- Обичам ЦСКА и не е едно и също, когато играя срещу тях и срещу останалите отбори в "А" група. Като видя, че отсреща са играчи в червено, ми се свива сърцето.

- Отстранихте ги за купата на България, очаквахте ли този успех?
- Периодът за нас беше много труден. Никой не е очаквал да изхвърлим ЦСКА от турнира, но все пак поднесохме изненадата.

- Не ти ли стана жал да гледаш агония в червено?
- Не беше много приятно, но такъв е футболът. В повечето случаи грандовете печелят и се радват, но този път аз бях на страната на победителите, въпреки че играх за Берое.

- Вече сте на 1/2-финал, мечтаете ли за финал и евентуално участие в евротурнирите?
- Всички искаме да извоюваме историческо участие в турнира за купата на УЕФА. Проблемът е, че гостуваме на Литекс, но все пак имаме почти еднакви шансове да стигнем до финала.

- Какво е да си част от мъжкия състав на ЦСКА още на 17 години?
- Пазя невероятни спомени от престоя си при "червените". Страхотна публика, добър колектив, всичко беше супер. Въпреки че бях юноша, в съблекалнята нямаше разделение на стари и млади. Радвах се и на добро отношение от страна на феновете.

- Кой е треньорът, когото най-много уважаваш, докато си бил на "Армията"?
- Стойчо Младенов. Той беше човекът, който настоя да тренирам с първия отбор. През пролетта на 2002 година още не беше треньор, но се знаеше, че ще поеме отбора. Личи си, че е истински цесекар от изказванията му, от хъса и постоянното му желание за победа.

- Чест ли е да носиш червената фланелка с номер 9, която е била притежание на легенди на ЦСКА?
- Разбира се, бях поласкан, че ще играя с този номер, но явно само той е бил хубав. С нищо не доказах, че заслужавам тази фланелка. Не бях дорасъл да играя с номер 9 на гърба си в най-великия български клуб ЦСКА. Беше ми твърде рано да се справя с тежката и задача.

- Бил си на проби в Динамо (Киев), как се стигна до заминаването ти в Украйна?
- Всичко се случи преди да стана част от мъжкия отбор на ЦСКА. Малко след новогодишните празници на 2001 година със съдействието на Емо Данчев за Динамо заминахме аз, Йордан Юруков, Георги Какалов и Петър Златков. Останахме в Киев около 2 седмици, тренирахме и изиграхме няколко контроли с втория отбор на Динамо. В първата аз вкарах два гола, а във втората Какалов се разписа на два пъти. Няколко дни след като заминахме, почина Валери Лобановски. Уцелихме най-лошия момент и като че ли никой не ни обърна достатъчно внимание, а не смятам, че се представихме зле. Клуб като Динамо обаче търси класни чужди попълнения и едва ли щяха да ни оставят.

- Сърдиш ли се на някого в ЦСКА, че не остана в отбора?
- Мога да се сърдя единствено на себе си. Дадоха ми шанс, но не се възползвах по най-добрия начин. Исках да се докажа пред феновете, но като че ли "прегорях" и не впечатлих с качествата си.

- Имаше ли бойкот срещу Едуард Ераносян при дебюта му?
- Пълни глупости са, че сме бойкотирали треньора! Той говори с всеки от нас, сприятели се с всички. Не е сериозно да се говори за бойкоти. Ако започнем да печелим мачове като гости, може да направим нещо по-голямо.