Славия изпрати поредния провален сезон. И предните години белите не бяха играли в евротурнирите, но поне заемаха по-предно място в класирането. Тази година те завършиха девети, което не е без значение. Преди бе все едно дали ще си пети, шести, седми или осми, щом не играеш в Европа. Вече не е така, защото колкото по-напред си, толкова повече пари от телевизионни пари получаваш. А този сезон белите са зле, ама много зле. По-слабо представяне отборът не е записвал от 1994 г., когато завърши на десето място в първенството. Но няма какво друго да се чака от отбор, който направи само три силни мача през сезона - срещу Черноморец в София (2:0), срещу Литекс в Ловеч (1:0) и срещу ЦСКА на Армията (1:2).

Първенството почна отчайващо, с две поредни загуби - 0:3 от Литекс у дома и 0:1 от новака Локомотив в Мездра. Белите загубиха и други точки на Овча купел - срещу ЦСКА, Миньор и Черно море. Навън също не играха с голям успех. А имаха в отбора си една от най-ярките фигури в първенството. От Дуисбург се върна националът Благой Георгиев. Присъствието му в отбора е доказателство, че една птичка пролет не прави. Благо дърпаше отбора напред, но не срещаше подкрепа у останалите. Отрази се силно и отсъствието на контузения защитник Йордан Петков. В дълги периоди от първенството не игра и нигериецът Дениран Ортега, който често има проблеми с травми.

По време на зимния трансферен прозорец Славия направи поредните трансфери, продаде най-добрите си играчи - Благой Георгиев, Тодор Колев, Славчо Георгиевски и вратаря Марио Кирев. Специалистите предрекоха черни дни. Славия обаче ги изненада и почна ударно - 1:0 над Литекс в Ловеч. След това обаче всичко си дойде на мястото, белите почнаха да губят точка след точка.

Записаха и срамни пет поредни загуби. И от космоса си личеше, че в играта нещо куца. Очевидно бе, че така нещата няма да се получат. Президентът Венцеслав Стефанов търпя, търпя, но след загубата 0:2 от Черно море в предпоследния кръг и неговите нерви не издържаха. Стигна се до трудното, но необходимо решение за смяна на треньора. Стевица Кузмановски си тръгна, а на негово място бе назначен Велислав Вуцов. Големият проблем на Кузмановски бе, че е прекалено възпитан. А във футбола, и още повече в България, с молби не става - трябва юмрук по масата. Това намекна и Стефанов, като заяви, че македонецът е много добър треньор, но е изпуснал реда в съблекалнята.

***

ОТКРИТИЕТО

Това е Павле Попара. Халфът дойде като пълен анонимник от Еносис (Кипър), в началото никой не го прие насериозно. Дори напротив - мнозина се присмиваха заради фамилията му. Павле обаче показа, че белите отново са уцелили с поредния млад футболист. Най-силният си мач Попара изигра в Ловеч, когато вкара победния гол срещу Литекс. Сърбинът е голям черноработник. Върши много работа, но тя често остава незабелязана. Много е полезен и с всеки мач вдига цената си. Славия може да го продаде изгодно. Павле е сърбин, а те се котират добре в Европа.

***

РАЗОЧАРОВАНИЕТО

М'Ббайе Диоп от Кот Д'Ивоар дойде с големи очаквания, но стана голяма издънка. Във визитката си има престой във втория отбор на Порто, но всъщност не струва и пукната пара. Той изигра 9, в които бе на терена едва 358 минути, и не вкара нито един гол. Все пак има с какво да бъде запомнен - спъваше се в топката.