Вратарят на Славия Георги Петков, който получи повиквателна за националния отбор на България след 10-годишна пауза, заяви, че не се чувства като дядо и е готов на всичко, за да помага на "белите" още дълго време.
"Добре съм, жив и здрав съм. Най-радващото е, че мога да изпитвам удоволствие от футбола. Не се чувствам като дядо, защото виждам, че по европейските терени вратарите до каква възраст пазят. Най-важното е аз да съм жив и здрав и да изпитвам любов към играта. Ако не изпитвам, трябва да сложа и края. Но след като съм здрав и обичам футбола, но не мисля, че трябва да спирам.
Казал съм го много пъти - в Славия, ако съм здрав, съм готов да помогна. Радвам се, че допринасям затова отборът да върви добре. Една победа над Кипър ще донесе повече самочувствие на момчетата за следващия мач с Норвегия.
Преди летенето със самолет ми беше проблем. Но сега вече претръпнах. Със самолет вече пътувам спокойно - пътувах за евромачове на Славия.
Идва мачът с Левски. Не съм сам срещу Левски, имал съм късмет, помогнал съм, в дадени срещи. В момента защитавам цветовете на Славия и ще дам всичко от себе си отборът да се представи добре", каза Георги Петков в интервю за "Дарик" радио.
Cantona7
на 02.10.2018 в 18:36:11 #1Годината е 1996.Преходът е в разгара си,националният отбор е 4-ти в света,а мафиотските групировки все по-осезаемо пускат хищните си пипала в дебрите на родния футбол. Едно невръстно 20-годишно вратарче с дълга чорлава коса и поглед на диво зверче се мята като лъв по рамката на “Славия” и гордо пази честта на “СИК”,бат’Венци и Маджо. По това време някъде там в бар “Спартакус” пък на дансинга същата такава грива и кръшна снага мята травеститът Урсула... =================================================================== Октомври 2018.Много неща са се променили,но други не толкова.Безйрайният преход все още лежи като руска ютия върху повечето сънародници,пипалата на мафията все още задушават родния футбол.Да,националите отдавана не са 4-ти в света,а 140-и някои в ранглистата на ФИФА.Бар “Спартакус” вече не съществува,а палавата Урсула отдавна не е в светлините на прожекторите. Но най-важното е,че същото това вратарче в продължава да се мята като същия някогашен лъв под рамката на същата тази “Славия”,погледът му не е загубил и искрица от някогашния си плам,само дето е остригал буйната си грива,а шкембето на бат’Венци е станало още по-голямо. Същото това вратарче е отново горд национал,,напук на всички и на всичко! Честито,Гошо! Да пазиш със здраве още дълги години!
