При засилени мерки за сигурност в Съдебната палата се яви босът на СИК и Славия Младен Михалев - Маджо, който е свидетел по делото за убийството на Милчо Бонев - Бай Миле.

Маджо се появи с близо 2 часа закъснение, като бе видимо, че под ризата му имаше бронежилетка. Близо десет частни гардобе придружаваха Михалев. Първоначалният час, в който трябваше да се яви в съдебната зала, бе определен за 9,30 часа. Закъснението си той обясни с това, че е бил възпрепятстван.

Междувременно обаче зам. правосъдният министър Димитър Бонгалов обясни, че засиленото полицейско присъствие около района на Съдебната палата е във връзка с постъпил сигнал, че може да бъде извършен атентат, но отказа да обвърже полицейското присъствие с явяването на Маджо в съда. В създалата се суматоха около медийното отразяване на събитието полицейска охрана преби фоторепортер на столичен вестник.

Цялото движение по улица "Алабин" за определен период е било спряно, като се е образувала опашка от чакащи трамваи. Вдигането на блокадата на централния софийски район стана едновременно с приключването на съдебното заседание.

Пред съда Михалев заяви, че е познавал покойния Милчо Бонев, нещо повече - двамата се били в много добри приятелски отношения, като съдружници в фирма "Интергруп енд партнърс".

Освен тях във фирмата съдружници са били Красимир Маринов, покойният Дмитри Минев - Руснака и Румен Гоцев. Свидетелят обясни, че между съдружниците във фирмата са съществували нормални човешки отношения.

Що се касае до срещите ми с Милчо Бонев, продължи свидетелят, то нашите срещи бяха обичайни бизнес срещи. "Основна тема на разговор е бизнесът, освен за бизнес разговаряхме и за футбол", уточни Михалев.

Той добави, че Милчо Бонев е бил емоционално свързан с дейността на футболен клуб Славия. Бонев се занимавал и с туризъм, предимно с летен туризъм, и по спомените на свидетеля е имал туристически обекти в курортен комплекс Слънчев бряг.

По време на разпита в съдебната зала свидетелят разказваше предимно битови случки от ежедневието си, като обаче призна, че е принуден да живее в чужбина, тъй като се страхува за живота си.