Богомил Дяков е едно от новите попълнения на Славия. Защитникът, който е юноша на Левски и шампион със "сините", игра през миналия сезон за варненския Спартак. Бившият младежки национал ще е титуляр днес за "белите" срещу другия тим от морския град - Черно море.

- Богомиле, Славия тръгна добре в първенството. Черно море може ли да ви затрудни, при това на "Овча Купел"?
- Успешният старт на Славия е логичен. Стевица Кузмановски е много амбициозен треньор. Знае как да ни мотивира. Събрахме се играчи, които искаме да постигнем нещо значително с "белите". От Спартак (Вн) пристигнахме заедно с Дамиран Ортега, който е много грамотен играч. Бразилецът Елтон показа, че падне ли му положение пред вратата не пропуска. Не случайно от два кръга има два гола. Орлин Орлинов също придава класа. Имаме отличен колектив. Предстоящият ни съперник Черно море ми е добре познат от моя престой във Варна. "Моряците" са с големи амбиции. Те винаги тръгват с голямо самочувствие във всеки шампионат. Безспорно ще имаме труден мач, но вярвам, че спечелим срещу тях.

- Сигурно с варненския тим ще се борите за място в Интертото?
- С Черно море ли? Смятам, че Славия спокойно може да се пребори да влезе в тройката. По нищо не отстъпваме на Литекс и Локо (Сф). Можем да ги победим тях и дори ЦСКА.

- Не каза нищо за родния си клуб Левски?
- В момента "сините" не са във формата от миналия сезон и смятам, че и с тях можем да играем като равен с равен и имаме шанс да вземем трите точки. Но все пак до двубоя с Левски има прекалено много време, защото е чак последния кръг.

- Твоята футболна кариера засега преминава през доста отбори. Разкажи малко повече за нея?
- През пролетта на 2002 година бях повикан в мъжкия тим на Левски под ръководството на Славолюб Муслин. Той подхождаше с такт към всеки един от нас. През зимата на 2003 година бях преотстъпен на Пирин. Останах в благоевградския клуб половин година. Играх с тях в "Б" група. Но съм изключително благодарен на треньора Петър Михтарски, който ми разкри доста тайни във футбола. Стигнахме до бараж с Беласица и за съжаление загубихме и не можахме да влезем в елита. След това пак се върнах в родния клуб на "Герена". Наставник ми бе Георги Тодоров. За малко. И заиграх година и половина в Родопа. Последва ново връщане в Левски. Станах шампион с отбора за 2006 година. През есента и пролетта изиграх общо 10 мача за първенство. Макар, че не влизах в двубоите от турнира за Купата на УЕФА усетих невероятната европейска атмосфера. През лятото отпътувах за Спартак (Вн) и сега от новия сезон ми излезе късметът да се върна в София в амбициозния тим на Славия.

- Като те слуша човек е невероятно на 23 години да си тръгвал три пъти от отбора, който те е създал и съответно да си се връщал два пъти?
- Ами ако е писано мога да се завърна и за трети път на "Герена". Но сега искам да се докажа в Славия.

- Сърдиш ли се за нещо на родния си клуб?
- В никакъв случай. През годините така се преценявали, че трябва да постъпват с мен, така са го правили. Не се смятам за недооценен.

- Говори се, че изпращането ти в Родопа е за сметка на това да наложат Живко Миланов?
- Не мисля така. Ние с Живко израснахме заедно в синята школа. Оставаме си много добри приятели и до днес.

- Добре, а защо доста от младите играчи на Левски ги пращат в Смолян и може ли там да се развива млад футболист?
- За една година млад състезател би могъл да отиде там. Но да остане повече ще му е трудно. Няма шанс да се израства в малък отбор. Що се отнася до това защо от Левски пращат играчи там, не мога да го коментирам.

- Вече си преминал възрастта на младежки национал. Надяваш ли се някой ден да облечеш фланелката на мъжкия представителен тим?
- Трябва да покажа добри игри за да мога да бъда забелязан.

- В "А" отбора на поста на десния бек винаги са били изпробвани много играчи, това обнадеждава ли те?
- В Славия сме разговаряли със Стевица Кузмановски за това на какъв пост той предпочита да ме използва. Той ми е казвал, че освен като десен бек, бих могъл да играя и като опорен халф. Нямам никакви проблеми да бъда краен бранител или пред централните защитници. Важното е да съм на терена и да участвам в колкото се може повече мачове. От там би дошла възможността да облека някой ден националната фланелка.