Защо не трябва да държите спестяванията си в депозити?

Лихвите по депозитите са рекордно ниски. Всъщност, трудно ще откриете предложения от банките по-високи от 0,5%. Те са заринати с депозитен ресурс, което заедно с перспективите ЕЦБ да не повиши нивото на лихвите до следващата година, не дава добри шансове за скорошно повишение на лихвите по депозитите.

И въпреки всичко, българите продължават да държат рекордни средства на депозити в банките! 

Отрицателна доходност по депозити и още по-евтини кредити в следващите 2 години

"Пазарът най-вероятно ще ни отведе до още по-ниски лихви", според експерти

Започвам веднага с това, защо трябва да потърсите по-добра доходност за вашите спестявания от тази в размер на 0,5%. 

Първо защото инфлацията е реалност... И ще става все по-сериозен фактор в бъдеще!

Помислете си и се опитайте да се сетите само за три продукта, които са поевтинели през последните 12 месеца. В допълнение, погледнете към цените на имотите и наемите и техния ръст през последната една година. А имотните разходи заемат около 30-40% от бюджета на средния българин, заедно с разходите за храна и стоки от първа необходимост.

Според статистиката ни, инфлацията през изминалата година възлезе на 2.1%. Тя обаче проявява сериозни признаци на ускорение към следващата граница от 3% в края на годината. 

И оттук нататък инфлацията най-вероятно ще продължи да се повишава. И тук е основният проблем с лихвите по депозитите. Изоставайки зад нивото на инфлацията, на практика, вашите спестявания се обезценяват, стоейки в депозити.

Кредитите остават евтини поне още една година

Отпусканате на заеми има предпоставки за допълнителен растеж, смятат експерти

Депозит от 10 000 лева, при лихва от 0,5%, ще ви носи 50 лева. С приспадане на таксите по поддържана на сметката, то този доход е много възможно да се понижи до 30 лева! 

А след една година и инфлация от 3% вашите средства заедно с "натрупаната лихва" на практика ще купуват по-малко количество стоки и услуги от това, което сте можели да си купите, когато сте правили депозита си. 

Да кажем, че се уредите с лихва по депозитите от 1%, ще са ви необходими 72 години, за да удвоите спестяванията си. При инфлация от 3% за същия период обаче, то вие ще сте загубили над половината от стойността на това което купуват парите Ви сега. 

Казано по друг начин, доходността е от критично значение за това спестяванията ви да се повишават, за да разполагате с нормална за живот сума, когато се пенсионирате, както и да се защитите от инфлацията. Ясно е, че такава доходност не можете да търсите в банковите депозити, най-предпочитания продукт от спестителите в България.

Депозитите на българите вече са колкото половината икономика на страната

Кредитите растат, но все още са значително по-малко от влоговете

В какво, ако не в депозити?

Всъщност основният проблем на спестителите, според мен, е не че харесват депозитите и тяхната лихва, а са привличани от тяхната "сигурност" и това, че не могат да се престрашат към други инвестиционни алтернативи. Например фондовите пазари им се струват твърде абстрактни и рискови. Това обаче не трябва да е така и веднага ще обясня защо.

Фондовите пазари, не само не трябва да се разглеждат като нещо "лошо", но на практика са и "най-добрият ви приятел". Историята сочи, че инвестициите на фондовите пазари, са най-добрите по отношение на доходността в дългосрочен план, както и най-добрият защитник на спестяванията ви срещу инфлация.

Трябва да гледате обаче не към моментното представяне на пазарите, а към дългосрочното. Защото ако следвате стратегията на "доларово или левово усредняване", тоест да не инвестирате всичко наведнъж, а на части, то почти няма как да сбъркате.

По този начин, дори и да уцелите теоретично най-лошия момент за инвестиции на пазарите, това няма да е фатално, защото ще продължите периодично да насочвате средства към пазара, и по този начин да "осреднявате" цената. Например, да кажем сте инвестирали в щатски акции през 2008-ма година. В даден момент, сте щели да изгубите половината си пари. Ако инвестирате в най-хубавата година от всички, то най-вероятно сте можели да изкарате 40%.

Ако увеличите периода - например 20 години, то вече започвате да мислите дългосрочно. Оказва се, че когато мислите дългосрочно, без значение кой момент ще хванете случайно, ще откриете, че най-лошите 20 години са носили възвращаемост от близо 8% всяка година. 

Най-добрите 20 години, които едва ли ще имате късмет да уцелите, биха ви донесли средна годишна доходност от 18%. Сами си давате сметка, че при по-голям период, шансът да сбъркате е почти нищожен. 

Стратегията на левово усредняване

Това е разновидност на горепосочената стратегия, но приведена към родната инвестиционна действителност и пазар. Смисълът й се корени в това, че инвеститорите не влагат всичко наведнъж на пазара, а инвестират периодично определена сума пари. 

Те правят това дългосрочно и по този начин се "застраховат" от това, че няма да уцелят възможно най-лошия момент за инвестиране на пазара. В допълнение с ползването на тази стратегия инвеститорите се доближават в по-голяма степен до дългосрочното представяне на пазара.

Може би най-важното преимущество обаче е, че тя носи в инвеститорите спокойствие и ги предпазва от грешки свързани с емоции.

Например, ако сте инвестирали всичките си спестявания на пазара и той се предвижи с 10% в противоположната посока, много е възможно да не "издържите на гледката" и да закриете позициите си. Това няма да се случи, ако сте инвестирали част от всичките си средства.

Когато следвате стратегията на "левово усредняване", е много възможно дори да се радвате в моменти на корекции, като ще ги приемате като добър момент за добавяне към позициите си. Или казано по друг начин, променя се начина на мислене на инвеститорите.

Ето и един пример. Ако сте инвестирали във възможно най-лошия момент за българската борса, а именно през октомври на 2008-ма година - и то целия си капитал - в индекса на сините чипове SOFIX, то към днешна дата, щяхте да имате с около 60% по-малко (без да се отчитат дивидентите).

Ако обаче инвестирахте равномерно и всеки месец в индекса, с начало във възможно най-лошия момент - през октомври на 2008-ма година, то загубата ви към днешна дата, щеше да е едва 30%, или наполовина. С отчитането на изплатените дивиденти пък, най-вероятно бихте били на нулата към днешна дата, а дори и на малък плюс. И докато това може да не Ви звучи, кой знае колко успокоително, не забравяйте, че става въпрос за възможно най-лошия вариант. 

И още един пример. Според данни за последните 200 години, инвеститор насочил 10 000 долара в щатски акции, би разполагал със сумата от 5.6 милиарда долара. В облигации, тези средства, биха се превърнали в 8 милиона долара, а в злато - едва 26 000 долара!

За всички, които биха предпочели да държат спестяванията си в злато, бихме напомнили следните няколко неща. Първо, златото не се купува обратно и не раздава дивиденти, напълно противоположно от инвестициите в акции на компании, както и не произвежда печалба.

Разбира се, това не означава, че златото е лош актив и че инвеститорите не бива да държат злато в портфейлите си. Всъщност, инвестициите в злато в един по-дългосрочен план, са посочили, че носят доходност с няколко процентни пункта над инфлацията. Или те са много добър защитник в моменти на инфлация, каквито може да видим в близко бъдеще. Акциите се представят по-добре.

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.