Някои казват, че наистина великите футболисти еволюират през цялата си кариера. Ако е вярно, Франческо Тоти е сред най-великите.
С годините той не става по-добър, а просто се научава да използва пълноценно силните страни в играта си, вместо да се опитва да запази качества, които изчезват с времето и няма как да бъдат върнати.
Феновете на Рома може да си спомнят с умиление за ерата на Капело и титлата от 2001-а, но най-постоянно ниво капитанът показва под ръководството на Лучано Спалети. През това време става на 30 и печели Купата на Италия, а в Серия А на три пъти Рома остана на второ място. Както и при Земан, Тоти отново показва колко добре умее да се адаптира към различни постове в атаката. Така например контузиите на Касано, Монтела и Шабани Нонда налагат срещу Сампдория през декември 2005-а Тоти да заиграе като централен нападател за пръв път от юношеските си години. Той бързо успява да си измисли нова позиция. Сработва се отлично с останалите в атаката – Мансини, Родриго Тадей и Симоне Перота, и често нахлува между тях, за да наказва вратарите. Ражда се схемата 4-6-0, а Рома прави серия от 11 поредни победи в Серия А.
„Да му дадеш топката е все едно да я депозираш в банка
– казва Спалети. – Франческо беше основна фигура не само в съблекалнята, но и в града. Той заслужава напълно всичко, което е спечелил в кариерата си. Тоти е най-добрият играч в света.“
Тоти вкарва 15 гола в 24 мача, преди да се контузи в глезена през февруари 2006-а. Успява да си върне формата благодарение на личния си треньор Вито Скала, чиято заплата е включена в договора на Тоти с Рома. Той се подлага на интензивно възстановяване заради обещанието на селекционера на Италия Марчело Липи, че ще попадне в състава за световното първенство в Германия. Тоти играе във всичките седем мача на адзурите, които за четвърти път вдигат световната купа. Дава четири асистенции (най-много в турнира) и вкарва един гол – от дузпа в инфарктните последни минути на 1/8-финала с Австралия. Избран е и в идеалния отбор на първенството, но в Италия продължават да го засипват с критики.
„Съжалявам, че не бях готов на 100 процента. И все пак след всичко, което се случи с мен, ако някой ми беше казал: „Ще отидеш там на 30 процента, но ще вдигнеш купата“, щях да приема на мига“, казва Тоти.
2006/07 е най-добрият му сезон от гледна точка на лични постижения. Вкарва 32 гола и дава 15 асистенции в 50 мача и печели „Златната обувка“, а Рома взима Купата на Италия и завършва на второ място след Интер в Серия А.
„Играчи като него сами избират позицията си. Той ми подсказа какво трябва да направя. Да вкараш Франческо в наказателното поле е все едно да пуснеш вълка при пиленцата. Той просто всяваше ужас“, спомня си Спалети.
В този период е и един от най-лошите моменти в кариерата на Тоти – загубата с 1:7 от Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“ на 1/4-финалите на Шампионската лига. Унищожителното поражение заличава спомена от добрата игра на Тоти при победата с 2:1 в първия мач, която убеждава сър Алекс Фъргюсън в следващите години да възприеме същата тактика без таран с Кристиано Роналдо, Уейн Руни и Карлос Тевес, които сменят позициите си. Може да се каже, че с идеите си Тоти има пръст в титлите на Юнайтед във Висшата лига и в Шампионската лига.
Тоти запазва постоянството си в продължение на години. 149 от неговите 304 гола за Рома са след като навършва 30. За сравнение Алан Шиърър има 84 „ветерански“ гола, а Роберто Баджо - 80. Това е невероятно постижение и предвид факта, че сегашният футбол изисква изключителна физическа подготовка. През 2014-а Тоти стана най-възрастният голмайстор в Шампионската лига, след като прехвърли елегантно Джо Харт навръх 38-ия си рожден ден. Рекордът не спира дотук – скоро след това ЦСКА Москва получава гол от пряк свободен удар от стария майстор.
В продължение на много години великите клубове от Милано и Торино пренебрегват Тоти. За тях той е прекалено горещ и груб, прекалено римски. Огънят продължава да гори у него. През 2002-а лакътят му се стоварва върху Мартин Киоун в Шампионската лига, на финала за Купата на Италия през 2010 Марио Балотели получава ритник, а Кристиан Поулсен е наплют на европейското първенство през 2004-а. Това са знаковите му червени картони, а равенството 0:0 с Дания струва отпадането на Италия още в групата.
Тоти е римлянин до мозъка на костите си. Говори недодялан диалект, който не помага да имиджа му в началото на кариерата. На пресконференция журналист го пита какво означава латинската фраза Carpe Diem. „Не знам, не говоря английски“, изцепва се Тоти. Друг път признава, че „Малкият принц“ е единствената книга, която е прочел в живота си. „Сядам, прочитам първите страници и бързо се отегчавам“, казва Тоти. Той смята, че плаща скъпо за произхода си.
„Подиграваха се на диалекта ми, на маниерите ми, дори на начина, по който ругая. Вероятно не им харесва фактът, че в Рома има голям играч.
Големият футбол вече не е само на север и от това ги боли
Те обичат да казват, че римляните сме разглезени, мързеливи, избухливи и дебели. Това е расизъм и дискриминация. Могат да мислят каквото искат, но аз съм римлянин и ще умра римлянин. Никога няма да напусна отбора си и своя град. Никога няма да им доставя това удоволствие“, казва Тоти.
В опит да разбие мита, че приема прекалено сериозно нападките спрямо себе си, Тоти издава книга с вицове за самия него. Тя става бестселър, а приходите отиват за УНИЦЕФ, чийто посланик е. Снима се и в шоу със скрита камера, в което налива бензин на бензиностанция. Всички успяват да го разпознаят, но той не се дава. „Наистина ли мислите, че щях да съм тук, ако бях Франческо Тоти?“, пита той „клиентите“ си.
Заради верността към родния клуб той се отказва от преминаване в Реал Мадрид – почти уредено през 2004-а. С времето превръща подигравките в уважение и успява да придобие статут на национално съкровище. На север обичаха да се подиграват с головете му срещу Лацио – „това момче си умира да е пръв на село“, а сега чакат с нетърпение какво ще направи в „столичното дерби“.
Тоти обича да увековечава подвизите си в дербито. През 1999-а излезе с фланелка с надпис „Пак ви разбих“ след победата с 3:1. През 2004-а хваща телевизионен оператор и го кара да снима целия „Олимпико“, а през януари 2015-а си прави селфи пред „Курва Суд“ след двата си гола при равенството 2:2. Няма друг отбор, на който да вкарва с такова удоволствие.
„Когато спре да играе, ще му пратим каса шампанско – признава Паоло, фен на Лацио. – Мразим го, но и му се възхищаваме. Всеки мечтае да има играч, роден в града. Той даде надежда на всички фенове на Рома и има истинска връзка с тях.“
Признанието, което печели Тоти в цяла Италия, е толкова всеобхватно, че
феновете на Рома вече започват да го ревнуват от другите
Кариерата на този футболен гладиатор вече е към края си - все пак той дебютира през 1993-а.
„В момента Франческо е заобиколен от тъга. Не знам дали това е защото не го пускат много в игра, или защото вече разбира, че идва краят“, казва Марчело Липи. Контузията му определено не е добра новина. Тоти се съгласи заплатата му да бъде намалена от 4,5 млн. евро годишно, за да остане още една година, но това означава да играе до 41. След това ще бъде спортен директор на клуба. А когато започваше, той твърдеше, че не се вижда на терена, след като премине 30. Предишният Принц на Рим – Джанини, обаче не иска и да чуе. „Не виждам причина да спира още. Той е най-добрият в отбора и все още иска да играе – това е очевидно. Трябва да остане, защото дори от пейката е истински лидер на отбора“, твърди Джузепе. Но рекордът на Пиола за най-много голове в Серия А вече изглежда недостижим.
„Виждам, че в тренировките той все още си е Тоти, така че очаквам да продължи. Но рекордът на Пиола е прекалено далеч. Може да го счупи само ако играе по 30-34 мача на сезон“, твърди Рицители, който работи в клубната телевизия. Земан, който вероятно е треньорът, допринесъл най-много за играта на Тоти, е съгласен, че Принца едва ли ще вкара още много голове.
„За мен Тоти е футболът. Един ден сегашните фенове на Рома ще разказват: „В продължение на 20 години гледах Тоти“. А аз ще кажа, че съм му бил треньор, и то два пъти“, казва чехът.
Тоти има много фенове сред футболистите, но и сам е фен. На Стивън Джерард, който миналата година напусна Ливърпул, където над 10 години беше капитан. „Той е легенда. Прекара толкова години в родния си клуб и винаги се бореше докрай. Заслужава голямо уважение“, каза тогава Тоти. Всъщност той говореше и за себе си. По цял свят го припознават не само като символ на клубна вярност, но и като една от най-големите легенди на футбола. Той е съгласен.
„Коя от всичките легенди от богатата история на италианския футбол бихте сложили над себе си?“, го питат.
„Никоя – гласи отговорът. – Цифрите говорят сами за себе си.“
Да, това е римски бог, гладиатор, чийто образ краси безброй стени не само във Вечния град. Не бройте трофеите му, а това, което означава той за феновете, дори тези на Лацио. Гледайте го и му се наслаждавайте, докато можете, защото споменът за Франческо Тоти ще ехти във вечността.
