След като победи Мария Шарапова с 6:2, 6:1 и се класира на финала на "Ролан Гарос" за първи път в карерата си, Ана Иванович отговори на въпросите на медиите на традиционната пресконференция.


- Ана, на финала в събота излизате срещу Енен. Какво мислите за нея?
- Жюстин е печелила „Ролан Гарос" няколко пъти и играе добре на клей. Знам, че ме очаква труден мач. Досега сме играли само веднъж, пак на червена настилка, но беше много отдавна. Вълнувам се, че съм финалистка и се надявам да се представя на ниво.

Ана и Йелена

- Колко добре се познавате с Йелена Янкович?
- Знаем се отдавна. Тя е две години по-голяма от мен, така че не сме играли помежду си в Сърбия. Тя живееше в друга част на Белград и затова не сме и тренирали заедно. После тя замина за Съединените щати, а аз - за Швейцария. В Париж имахме свои програми и щабове, така че нямахме време да се засичаме често.

- Знаехте ли, че Джокович гледа вашия двубой срещу Шарапова?
- Не. Бях фокусирана върху мача и внимавах какво се случва на корта, а не около него. Това е много мило от негова страна. Утре (б.р. - в петък) ще се опитам да отида на неговия двубой и да го подкрепям. Ноле е голям тенисист и мой добър приятел.

- Знаем, че сте започнала да играете, след като сте видяла реклама по телевизията. Какъв щеше да бъде животът ви, ако не бяхте гледала тази реклама?
- Напълно различен. Като дете се интересувах много от спорт. Никога не съм си играла с кукли. Баща ми е бил баскетболист, чичо ми е играл футбол, ние сме спортна нация. Така че беше нормално да тренирам нещо. Тенисът е моят живот и ми е трудно да си представя какво бих правила без него. Щастлива съм, че правя това, което ми харесва.

- Каква роля играе в кариерата ви Дан Холцман?
- Огромна. Той е най-важната личност в нея. В началото ми беше много трудно. Дан стана мой мениджър, когато бях на 14 години и започвах да участвам в международни турнири. У нас в Белград беше много трудно, нямахме много пари. Имах щастието той да ме забележи. Холцман започна да ме подкрепя мощно още от първия момент. Той вярваше в мен и това ме мотивираше.

- Трима сърби на полуфинал в Париж. Системата у вас ли създаде тези играчи, или причината е другаде?
- Това на се е случвало преди и аз съм много щастлива, да съм част от този пробив. В Сърбия няма условия за тенис и за нас е много трудно да тренираме нормално. Но тенисът вече стана доста по-популярен. Надявам се и условията да се подобрят. Ние играехме на лоши и много твърди кортове.

- А вие как точно тренирахте в Белград?
- Истината е, че израснах, като играех в плувен басейн. В клуба имаше олимпийски басейн, който през зимата беше много трудно да се поддържа и го пресушаваха. Покриваха го с изкуствен килим и се получаваха два корта. Беше немислимо да играя по диагонал, за да не се ударя в стените. Затова търсех само дълбочина на топката. И в момента в Сърбия има добри червени кортове, но тези на останалите настилки не са много качествени.

- Имахте ли спортен идол, който да ви вдъхновява?
- Започнах да играя тенис, заради Моника Селеш. Тя ми беше пример за подражание и винаги се опитвам да постигна това, което е направила тя. Сега се възхищавам от Роджър Федерер. Той е велик спортист и голям човек, от когото може много да се научи. Той дава много на тениса.

- Вие сте тук без личен треньор. Мислите ли, че това ви помага?
- Свен Грьонефелд ми помага на „Ролан Гарос". Той работи за Адидас, а аз съм рекламно лице на компанията. Свен отговаря за всички фирмени тенисисти на компанията. Така че не може да е непрекъснато до мен, но ми помага със съвети.

- Вярно ли е, че нямаше да играете, ако не бяхте намерили спонсор?
- Бяха трудни времена, особено през 1999 година по време на бомардировките. Мислих си тогава, че няма начин да продължа да играя, защото не беше ясно колко дълго ще продължат те. После имах сериозни проблеми с пътуването. Трябваше да се редим за визи. Не можеше да се лети от Белград и вземахме автобус до Унгария и след 6-7 часа път стигахме до Будапеща. Но мениджърите ми осигуриха пари за пътувания на нашия екип, после имах шанса да тренирам в Швейцария. Отиването ми там бе повратен момент в моята кариера.